Последните дни всички любители на футбола очакваха с нетърпение откриването на 18-ото Световно първенство. Откриване, което ще бъде запомнено с поканата за всички бивши световни шампиони. Една невероятна идея, уникално начинание, което се надявам да стане традиция в следващите футболни изяви.

Самата церемония на откриването ни подсказа, че това Световно ще бъде по-различно от предишното в Южна Корея и Япония, където бяхме свидетели на скучна, вяла, нерадваща окото игра. Два са аргументите, които ме карат да мисля така - условията и организацията в Германия, които са предпоставка за максимална изява и най-вече фактът, че на това първенство всички отбори имаха достатъчно време да се възстановят добре от изминалата тежка футболна година и да се подготвят целенасочено за първеството и моите очаквания са да бъдем свидетели на емоционални, динамични, качествени двубои с неочаквани обрати, драми и защо не и изненади.

Лошото за нас, българите, е, че трябва да си изберем любим отбор. Наш фаворит, за който да стискаме палци. Но това е друга тема.

Самите двубои от първия ден на надпреварата доказват, че очакванията ми ще станат реалност, че ще има напрежение, което да ни държи пред телевизионните екрани до края. Домакините, които имаха честта да открият шампионата в двубоя срещу Коста Рика, основателно се притесняваха дали техният ас Балак ще бъде възстановен.

Тук бих аплодирал решението на Клинсман да запази своя лидер за по-отговорни срещи, защото в този мач отборът на Германия нямаше опонент. Усилията, които футболистите полагаха, бяха да се призове традицията, съпъстваща срещите при откриването на световни финали и своите слабости в защита, отколкото съпротивата на Коста Рика.

Изненадан съм от факта как може един участник на световни финали в тактическо отношение да бъде толкова незнаещ, объркан, наивен. Търсейки сигурността пред своята врата, те бяха избрали игра с трима централни защитници и петима души в средата на терена, но футболистите, които отговаряха за това, бяха непрекъснато в противоречие помежду си. Липсваше единомислие и синхрон в техните действия.

Учудвам се как може така да се улеснява развитието на атаката на противника, вследствие на грешен избор на позиция, неправилно взаимодействие на минимум двама футболисти, ненужно освобождаване на зони, необосновани индивидуални решения и предвижвания. В този ред на мисли бих отбелязал, че отборът на Германия, ако иска да се представи достойно пред своята публика, трябва да коригира своята игра в защита, особено на вътрешните бранители.

И при двата гола на Коста Рика трябва да отдадем заслуженото на Уанчоп за неговото усещане да се отскубне от противниковата защита и головия му нюх, но престъпни и недопуснтими са начините, по които реагираха защитниците на германския отбор.

В другия двубой, който имахме удоволствието да наблюдаваме - между Полша и Еквадор, липсваха тези слабости в дефанзивен план. Гледахме на пръв поглед един по-оспорван мач, но ясно се видя, че Еквадор е един органзиран, дисциплиниран, футболно грамотен отбор с ясна концепция и спазващ стриктно изистванията, които техният треньор е поставил. Един отбор, който притежава всички черти на латиноамериканския футбол, но който умее да играе и по европейски начин.

Чувствам се задължен да отбележа индивидуалната и колективна способност на футболистите на Еквадор да променят ритъма и темпото на игра в точния и възможно най-удачния момент. Ето защо този отбор е основният фаворит за класиране на осминафиналите. За това мое твърдение е достатъчен фактът, че им предстои среща с Коста Рика.