Норич е основан през 1902 година на 6 септември, денят на родното Съединение. Градът дава наименованието на порода яйчножълт цвят канарчета с удължени шийки. Пернатите са донесени през 16-и век от фламандски тъкачи, които пристигат в известната с текстилната си промишленост област Норфолк.

Те се установяват там след религиозни гонения от испанците. Прякорът „канарчетата" на футболния клуб идва, разбира се, и от цветовете на официалния екип, който е в жълто.

В тима, който в момента е в Чемпиъншип, в сезоните от 1974 до 1980 играе легендата на Англия, Уест Хям и Тотнъм Мартин Питърс. В най-ново време дългучът Питър Крауч също минава през „Кяроу роуд". Макар и за един сезон през 2003, Кроче, както всички го наричат, се подвизава с жълто-зеления екип.

Норич е един отборите, който несправедливо си пати от решението на европейската футболна централа английски тимове да не участват в евротурнири заради инцидентите с фенове на Ливърпул на финала за КЕШ на „Хейзел" през 1985 година. В същия сезон „канарчетата"

триумфират с
Млечната купа,

както тогава се нарича трофеят на Лигата и имат абсолютното право да се пуснат в турнира на УЕФА. Но заради блокирането тяхната мечта не се осъществява. Тя се отлага за есента на 1993 година. В предишния шампионат отборът се класира на трето място след Манчестър Юнайтед и Астън Вила.

Това дава право на „канарчетата" да премерят сили за купата на УЕФА през сезона 1993/1994. Присъствието им е паметно, но да караме поред. На 1/32-финала Норич среща холандския Витес от Арнхайм. Още в първата среща е постигната класическа домакинска победа с 3:0 след голове на Екоку, Йън Крук и Полстън. След 0:0 в реванша на холандска земя и отлична игра на вратаря Брайън Гън жребият противопоставя Норич на 1/16-финал срещу именития Байерн. Грандът от Мюнхен е отстранил по пътя си Твенте след 4:3 и 3:0.

Първият двубой е на 20 октомври 1993 година на „Олимпиащадион" в Мюнхен. Преди срещата старши-треньорът Майк Уокър се застрахова, като заявява пред „Дейли Телеграф": "Ако паднем с 3:0 или 4:0, ще бъде голям успех за нас, защото играем срещу баварския колос."

Разглезените привърженици на немците не са удостоили подобаващо „неизвестния" Норич и трибуните не са пълни и наполовина. Има едва 28 500 зрители. Но поне 25 000 германци и 3000 англичани ще запомнят тази среща със смесени чувства. Още в 12-ата минута Роб Нюман повлича във фалшива посока капитана на немците Лотар Матеус извън пеналта. Оттам топката попада в Джереми Гос, който изстрелва кълбото и слисаният

Ауман дори
не мръдва,

когато резултатът става 0:1. Шамарът от първия гол на гостите още не е отзвучал, когато идва 29-ата минута. Тогава Йън Крук изстрелва топката от наказателен удар. Тя лети над Крис Сътън и Оливър Кройцер. Попада на главата на Марк Боуен. Той придава диагонална траектория и отново Ауман остава прав от изненада - 0:2.

Немците са гроги. В 40-ата минута Кристиан Нерлингер преодолява Прайър и Брайън Гън остава безпомощен за 1:2. През второто полувреме баварците в техен стил започват тотални атаки в стил «танковете Панцер". В 70-ата минута зверски шут на Матеус е избит с мъка от блестящия Гън. Удар на Кройцер се отбива в напречната греда. Жоржиньо и Валенсия се хващат за главите, след като вездесъщият Гън отново парира уникални шутове.

Така бойкият Норич се окзава единственият британски тим, нанесъл загуба на баварците в дългогодишните турнирни битки, докато тимът играе на „Олимпиащадион" преди да се премести през 2006 година на „Алианц Арена".
Реваншът на „Кяроу Роуд" е на 3 ноември.

По същото време в по-ранен час в Германия в мач за влизане в Шампионската лига Вердер побеждава Левски с 1:0. След срещата в очакване на пресконференцията всички представители на медиите са се струпали пред два огромни телевизора и следят двубоя в Норич.

Противно на очакванията всички немски журналисти като луди акламират положенията на англичаните и освиркват тези на Байерн. Един от германските колеги споделя: "Няма по-мразен отбор в Германия от този. Затова сме готови да викаме дори за английски тим." След като мачът приключва 1:1 и „канарчетата" отстраняват Байерн, залата избухва в бурни овации.

Този път срещата се развива по-оспорвано. Момчетата на Ерих Рибек повеждат в резултата след гол на Адолфо Валенсия още в 4-ата минута. И когато очакват втори гол в своя полза, който да ги класира, отново кошмарът Джереми Гос ги попарва с изравнително попадение в 51-ата минута. Феновете веднага

го кръщават
Джереми Год

(God), което в превод ще рече Бог. От там нататък до триумфа на „канарчетата" отново герой става Брайън Гън.
На 1/8-финал Норич губи два пъти с по 1:0 от бъдещия носител на Купата на УЕФА за 1994 година Интер след две попадения в двете срещи на Денис Бергкамп.

Въпреки отличното представяне на Норич в евротурнира, феновете намразват до дън душа клубния президент Робърт Чейз, който има и предишни грехове към клуба. Вместо да привлече още футболисти в периода от 1992 до 1994 година, той продава Тим Шерууд, Крис Сътън и Руъл Фокс. При това с неизгодни договори. Неговата мания е да направи красив стадион.

Действително „Кяроу Роуд" набързо се превръща в модерно бижу. Но заради това тимът първо се бори за оставане в елита, а след това бавно започва да слиза надолу. За да стигне сега до последните места на Чемпиъншип. Феновете желаят отборът да се изкачи бързо към върховете. Защото спомените от там и легендарните двубои с Байерн отдавна са се изпарили и не топлят темпераментната публика.

1/16-финал,купа УЕФА
20.10.1993, Мюнхен
Байерн - Норич 1:2
0:1 Гос (12),0:2 Боуен (29),1:2 Нерлингер(40)

Байерн: Ауман, Жоржиньо, Циге(60-Щернкопф), Кройцер, Хелмер, Нерлингер, Я.Вутерс, Витечек, Валенсия, Матеус, Шол(64 -Лабадия)
Норич: Гън, Кълвърхаус, Боуен, Бътъруърд, Прайър, Нюман, Робинс(26- Съч), Крук, Сътън, Фокс, Гос
Ст."Олимпиащадион" - 28 500 зрители
Съдия: Лийф Сундел(Швеция)


1/16-финал-реванш купа УЕФА
03.11.1993 година, Норич

Норич - Байерн 1:1
0:1 Валенсия(4) 1:1 Гос(51)

Норич: Гън, Кълвърхаус, Полстън, Бътъруърд, Нюман, Фокс(46 -Акинби), Гос, Крук, Боуен, Сътън, Идъл(46-Съч)
Байерн: Ауман, Матеус, Кройцер, Хелмер, Шоп, Жоржиньо, Я.Вутерс(77-Щернкопф), Нерлингер, Циге, Валенсия, Витечек(67-Шол)
Стадион: „Кяроу роуд" - 20 600 зрители
Съдия: Франц ван ден Вангаарт(Белгия)