- Ники, какви бяха очакванията ти за първите три мача на българския национален тим по волейбол на турнира за Световната купа в Япония и какво да очакваме като цяло?- Очакванията ми се покриха с реалността. Предвиждах добри резултати за нас, което означаваше три победи. За щастие така и се получи. Много е тежко, силите са изключително изравнени. Нашият отбор разполага с всички аргументи да спечели една от трите олимпийски квоти. Нещо повече - имаме потенциал да вземем самата световна купа.

- Какво е мнението ти за сензациите от първите дни - победата на САЩ над фаворита Бразилия и после провалите на американците срещу Пуерто Рико и испанците, които пък тръгнаха с две загуби?
- В момента нещата се развиват перфектно за нас. Имаме стопроцентов актив от първите три кръга и по този начин избягваме въртележката, в която се замесиха бразилци, американци и испанци. По-идеален развой на събитията - здраве му кажи.

- Как гледаш сега на мача ни с Щатите след двете поредни поражения на американците?
- Този мач е ключовият за нас. Не бива да се подвеждаме от резултатите. Трябва да излизаме задължително за победа, без да си правим сметки. А и съм убеден, че и треньорът Мартин Стоев, и избраниците му имат такава нагласа. Ако победим и американците, ще излезем освободени психически в следващия двубой с Бразилия. Иначе ще бъдем опрени до стената.

- При успех над САЩ мачът с Бразилия, може би няма да се окаже рубиконът, който задължително трябва да прескочим по пътя към олимпиадата...
- Да, може би... Но аз поддържам тезата, че абсолютно всеки мач е важен и няма място за "почивки". И съм оптимист. Спокойно мога да заявя, че в момента нашият отбор играе най-хубавия волейбол в света.

- Този национален отбор на България се сработва от няколко години. Не е ли време да разкрие пълния си потенциал точно на Световната купа?
- Моето мнение е, че върхът на потенциала се пада догодина. Дай Боже да го видим на олимпиадата в Пекин. Там може да достигнем непостигнати преди това върхове. Въобще нашият тим разполага с арсенал от възможности, които напълно оправдават казаното от Мартин за 11 тактики в 11-те мача. Плюс това на българина не му пречат провокациите. Ние просто сме свикнали с тях от малки. Гледам и сега децата - те не се притесняват да говорят през мрежата. Манталитетът ни е такъв. Представете си как влияят подобни неща на американците, за които е закон да се ходи всяка неделя на църква. Или пък примерно да им спука някой гумата на колата с пирон. За нас подобни случки са ежедневие.

- Как виждаш нашите като единици?
- Какво да говорим? Погледнете Пламен Константинов - той е в най-добрата си форма, откакто го помня. В момента показва уникално постоянство. Негласно на него се уповава от психологическа гледна точка целият отбор.

- Докога ще издържи?
- Пламен е на 34 в момента. Спокойно може да изкара още 3-4 години. При него има един много важен момент, който влиза в огромния му и незаменим опит - пести движенията си. Така се съхранява, за да може да издържи на такава възраст един маратон, какъвто е сега турнирът за Световната купа.

- Другият основен посрещач - Матей Казийски, подобрява постепенно формата си в рамките на тези три мача. Ще покаже ли срещу САЩ още повече?
- Какво значи още повече? Матей Казийски е изключително висока величина в световния волейбол. Няма човек в света, който да не го иска в отбора си. С него и Пламен нямаме грижи за посрещачите, към които се прибавя и Тодор Алексиев. Срещу Египет се видя, че и на него може да се разчита. Имаме двама много добри диагонали - Владо Николов и Боян Йорданов, които се конкурират в най-хубавия смисъл на думата. И разпределителят ни е добър.

- В този ред на мисли върху Андрей Жеков се изсипаха доста критики, особено след европейското първенство. Твоята позиция очевидно не е такава. Какво мислиш за Андрей?
- Моето виждане е, че Андрей дирижира прекрасно играта. Въпросът е, че понякога прави много видими грешки. Има и такива гафове на разпределители, които остават незабележими. Но неговите се виждат. Андрей е много добро и интелигентно момче. Той винаги си признава грешките, поема вината за лошите атаки и дори се извинява на всеки един, на когото не е вдигнал добре. Мисля, че това е и основната причина за лошото му представяне в Русия, където игра за Нефтяник (Уфа). Там всички са се нахвърляли срещу него, а той си е мълчал и се е примирявал. Но сега в Патра се успокои. Плюс това животът в Гърция му понася. Не е като в Русия, където гледаш насреща един комин девет месеца.

- Явно в Русия атмосферата и отношението на останалите в отбора са го натоварвали допълнително. Какво виждаш в това отношение в националния тим сега?
- В нашия отбор Жеков има подкрепата на колектива. И това е изключително важно за него. От спокойствието на разпределителя се подобрява играта на отбора като цяло. Същото се отнася и за Теодор Салпаров. Той е много добър в защита. И срещу Пуерто Рико видяхме някои блестящи негови спасявания. Е, да, по отношение на посрещането на сервиса не е винаги перфектен, но стои добре.

- Как ще коментираш решението на Мартин Стоев да остави в тима четирима центрове, а да извади посрещач в лицето на Костадин Стойков?
- Първо искам да отбележа, че правилният ход на Мартин бе да заведе 13 души в Япония. Аз лично имах един съвсем дружелюбен, приятелски разговор преди заминаването с президента на федерацията - инженер Данчо Лазаров. Що се отнася до центровете, тогава споделих, че Евгени Иванов е добре, Краси Гайдарски и Христо Цветанов - също, докато Николай Николов притежава най-малко опит. Това го прави най-малко сигурен. Но пък в хода на подготовката Стоев е имал възможност да прецени, че Ники е влязъл във форма. От друга страна блокадата бе един от слабите ни елементи. Старши треньорът е искал да има повече опции и от тази гледна точка.

- Дългата резервна скамейка ли е разковничето към успеха в един такъв дълъг турнир, в който трябва да се изиграят 11 мача в рамките на 14 дни?
- Да, но ние разполагаме с нея. Освен това Мартин приложи и още един много правилен подход - той дава възможност на този, който се включи добре, да остане на полето до края на мача. Така изведнъж момчетата губят границата между титуляри и резерви, което пък е добре за самочувствието му. Не съществува озлобяване между състезателите, което е много важна предпоставка за успехи.


- Какво представлява следващият ни съперник - тимът на САЩ?
- Аз познавам американците до болка. Разпределителят Лой Бол е един учебник по волейбол. Той е изключителен състезател, куче до безумие. Вътре на терена гори от хъс и е способен едва ли не да те убие, ако си от другата страна на мрежата. Но иначе е изключително приятен човек. Близък съм с него и съм наясно какво представлява. Имат добри центрове и диагонали. Близък съм и с Клейтън Стенли. Американците играят много модерен волейбол. А и тяхната нагласа е особено патриотична. Така, например, веднъж Лой Бол и останалите бяха излезли да просят по улиците на Лос Анджелис, за да съберат 10 000 долара за глобата, която световната федерация налага за размера на техните шорти. САЩ имат навика да играят с по-дълги гащета от останалите - понякога те слизат почти до коленете. Причината е, че те просто са янки и играят с такива шорти.

- Каква е разликата между вашия отбор от 90-те и сегашния?
- Три основни неща - федерацията не стоеше зад нас, нямахме условия и нямахме треньор. Няма да забравя как пътувахме за една световна квалификация в Словакия. Първо ни превозиха с автобус - близо 48 часа. Като пристигнахме, в хотела ни казаха, че резервацията ни започва да тече чак от 12,00 часа на другия ден. Спали сме по пейките заедно с пияниците. Нямахме екипи за тренировка - всеки беше с каквото намери. Когато попитах на едно събрание във федерацията няма ли да ни дадат по две-три еднакви тениски, една секретарка ми предложи кюлотите си. Треньорите ги сменяхме непрекъснато, а и указанията бяха от рода: "Дай тука на мрежата по-така, а там - по-наляво". Не че не сме научени, но трябва в точния момент да ти се даде конкретна насока. Както е сега.