Кирил Ивков: Очаквам Левски да направи един добър мач

champions_league: Според Вас може ли да се направи асоциация между тогавашните мачове с Барселона и сегашните? И комерсиализацията на футбола: пример - бюджетът на Левски е колкото годишната заплата на някой от резервите на Барселона и не прави ли това задачата на Левски в тази група непосилна и дори невъзможна?
Кирил Ивков: Мисля, че и преди 30 години, когато играхме първия мач, нещата са стояли по същия начин. Просто не може да се прави съпоставяне между двата клуба. Дори това, което четем по пресата, че един резервен състезател на Барселона, струва колкото целия отбор на Левски. Футболът обаче не се измерва само с пари. Ние няма какво да губим от тези големи отбори, можем само да спечелим. Ако не се притесним от най-силния отбор в Европа, можем да направим един добър мач. Не говоря за резултата, а за играта.

den store: Г-н Ивков, какво не достигна на онзи страхотен отбор на Левски да отстрани Барселона за купата на УЕФА? Да вкараш 5 гола на "Васил Левски" на такъв отбор говори, че имахте потенциал.
К.И.: Не знам дали си повярвахме, че след онова 4:0 на "Камп Ноу" можем да отстраним такъв колос. При 2:0 Войнов излезе сам срещу вратаря и ако бе вкарал, можехме вече да се надяваме на нещо. Мисля, че ни бяха подценили доста или поне така предполагам. След първия гол, който вкараха, нещата се решиха. Но за мен това бе една изключителна победа, защото не на всеки отбор се отдава да победи Барселона. Още повече, че ако говорим за Барса преди 30 години, аз не виждам голяма разлика с отбора от сега. Сега имат Роналдиньо, но тогава имаха пък Кройф! Може би нещастието тогава беше, че там нещата се развиха достра лошо. Първата дузпа ни стъписа. Още предишния ден, когато видяхме стадиона, разбрахме, че ще ни бъде много трудно! Нямахме този опит, който ни бе нужен. А също и съдиите свиреха по различен начин. Сега може би сега малко повече ще се съобразяват с нашия тим, но тогава ни бе много тежко.

den store: Спомням си едно заглавие - "Нападението вкара пет гола, защитата пусна четири"...
К. И.: Според мен първият гол се оказа фатален за нас, след това стана истински мач. Надигравахме се с Барса и направихме спектакъл за зрителите. Това и пожелах на сегашните играчи - "Дано повторите играта ни отпреди 30 години". Аз искам да кажа, че по време на първия мач играх с 39 градуса температура, а сега се прави проблем дори за една настинка.

francois_girls_face_brutality: Според Вас резултат 5:4 реален ли е?
К.И.: Мачът беше изключително зрелищен. Може би те се успокоиха от развитието на резултата и затова стана такъв спектакъл. Но не може да се мисли, че Барселона са направили реверанс и едва ли не са "пуснали" да ги бием. А и тогава Кройф беше изключителен футболист. Той беше като дива коза и беше универсален играч - нямаше място на терена, където да не стъпи. Притежаваше страхотен удар.

Влади: Може ли да се каже, че Марадона и Кройф са по-добри от Пеле, тъй като са абсолютно универсални играчи, за разлика от бразилеца?
К.И.: Марадона и Кройф ги гледахме навсякъде, а Пеле можехме да наблюдаваме само на Световни първенства. Бразилецът играеше със страхотна лекота, беше направо магьосник. Когато играхме със Сао Паоло приятелски мач пред 80 000 зрители единствено той не започна в мача. На полувремето обаче чуваме страхотна глъчка, викове - излизаме да видим какво става и се оказа, че Пеле е излязъл да загрява. Аз обаче не обичам да правя такива сравнения, както ние направихме с Гунди и Стоичков. Всеки е с времето си, не може да се съпоставят играчи от различни поколения, защото това е несериозно.

Влади: Ако през 70-те години форматът на Шампионската лига бе както в момента, колко участника щяхме да имаме?
К.И.: Всяка година щяхме да имаме участник! Имахме невероятни футболисти и колективи. Отборите ни можеха напълно спокойно да спорят с най-добрите на Стария континет.

Katera4a: Може ли да се прави съпоставка между футбола днес и тогава?
К.И.: Много неща се промениха в днешно време - нови схеми, нови тренировки... Едно време се знаеше - нападателят си е нападател - играе след центъра и това е! А как е сега... Един Мечо Телкийски се връща от наказателно до наказателно. Футболистите станаха универсални, не им е чужд никой пост. Но за това трябва да си изключително добре подготвен физически. Медицината също напредна. Кой ни е давал витамини, кога сме ходили на психолози... Футболът сега е индустрия. Една победа е 600 000 евро! Един Ивайло Дражев може да изкара сигурно три години с тези пари (смее се).

den_store: Как смятате, че се развива българският футбол?
К.И.: По наше време всички мачове със софийските отбори бяха дербита. По целия свят стадионите се разширяват, има страхотен зрителски интерен, а при нас Левски и ЦСКА не мога да напълнят дори един стадион! Ако изпълняваме указанията на УЕФА сигурно няма да имаме един стадион. Ако някой влезе в съблекалните на стадион "Локомотив" например, ще се уплаши.

marko_basten, white^sox, zlatan_86, LevskiSupporter, rocki, Tombeto, zahar4o_85: С колко ще бием Барса?
К.И.: Прогноза за мача няма да правя. Иска ми се Левски да направи един добър мач. Отиваме с мисълта, че можем да играем като равен с равен.

nedved: В тези 2 мача преди 30 г. коя публика ви впечатли повече - тази на Левски или тази на Барселона? (без пристрастия)!
К.И.: Това са отборите с може би най-много публика. Трябва обаче да ви кажа, че е удоволствие да играеш пред публика, като испанската. Ако там не са доволни от нещо - вадят белите кърпички и това е! А при нас - виждате какво става с фенклубове и всякакви такива псевдофенове. Нашата публика тогава бе изключителна. Фактът, че при 0:4 на стадиона дойдоха 70 000 човека, говори повече от красноречиво. Хората се забавляваха с играта. Имало е мачове с ЦСКА, когато съм купувал по 300 билета и не ми стигаха!

tosho: Какво е усещането да излезеш на Ноу Камп пред 100 000 публика, викаща срещу теб? Подкосиха ли ви се краката и как според Вас играчите на Левски да го преодолеят сега, защото това ще им е първи мач в ШЛ.
К.И.: Най-малко се страхувам от това как футболистите ще реагират на 100 000 човека. И преди малко казах, че такава възпитана публика едва ли има някъде. А нашите момчета пък изиграха доста мачове в Европа. Когато ние излязохме имаше някакво напрежение, но щом стъпихме на терена веднага забравяш всичко. Може да се стъписаш в съблекалнята, преди самия мач, но не и когато излезеш пред публиката. Аз съм 90% убеден, че публиката няма да повлияе на нашия състав. Надявам се обаче да не повлияе на съдията.

Anarion: Чувал съм от по-стари привърженици на Левски, че швейцарецът Дюбах, ръководил първия мач с Барселона през 1976 г., е получил като подарък за "обективното" си съдийство (две измислени дузпи през първото полувреме) нов "Мерцедес". Доколко е вярна тази история?
К.И.: Да викажа честно при нас също се чу това на следващия ден, но си мислехме, чее повече от несериозно. Той обаче наистина заслужаваше някакъв подарък, защото особено първата дузпа бе повече от уникална. Настина съжалявахме, че срещата започна по този лош начин за нас.

Katera4a: Като стана въпрос за феновете - как ще коментирате срамните сцени на мача със Сиони. Като бивш футболист - как оценявате приноса на хората които пълнят стадиона на мачовете на Левски (12 играч - реално помага или пречи)
К.И.: Според мен тази порнография, която продължава толкова години по нашите стадиони, отказа много хора да идват на стадионите. Едва ли някой би си завел детето на място, където се палят седалки и се хвърлят предмети по терена. За мача със Сиони според мен това беше планувано. Не може в един спокоен мач, в който нашият отбор води, да се случи такова нещо. Аз не вярвах какво става. Явно тези фенклубове имат разни разправии, но това не бива да става на гърба на клуба. А нямам обяснение как може да се допусне такова нещо. Ако сега от УЕФА направиха някакъв реверанс, смятайте, че вече няма да се допусне подобно поведение за мачовете от груповата фаза за Шампионската лига.

Съдията: Смятате ли, че съдийството в съвременния футбол е по-голям фактор, отколкото по ваше време?
К.И.: На 100%! Трябва да ви кажа, че ние имахме изключителен респект от съдиите. Нямаше такива сцени да отиде някой и да се разправя с реферите. Сега виждаме дори на юношески мачове срамни епизоди, в които участват играчи, треньори, ръководители. Това го виждат от батковците. Важна е ролята на големите футболисти. Зидан например го обича цял свят. Какво видяха децата на финала на Световното първенство? Щом аз се ядосах, какво остава за децата? Но не са виновни само играчите. Някои от съдиите явно толкова си могат. Други обаче изглежда, че се поддават на някакъв натиск. Самите президенти са виновни за това. Плачат, когато са порязани от реферите, но откъде идва тази корупция? Нали тъкмо шефовете на клубовете дават пари на съдиите!?! Но същото го има и в ДЮШ - има съдии, които нарочно свирят лошо. Елате да видите каво става след срещата - децата плачат, те усещат нещата, че са излъгани.

ned: Имаме спор с един приятел левскар - на мачовете между Левски и Барса игра ли Йохан Кройф?
К.И.: Да, Йохан Кройф игра.

Никой: Господин Ивков, искам да Ви върна към началото на футболната Ви кариера в "Миньор" - Перник. В годините, когато "Левски" имаше Гунди и Патрата, перничани имаха Ярето и Шинде. Ярето в нападение и Шинде защитникът с каменна физиономия и някак си бавни движения, вдъхващ само със стойката си спокойствие и увереност, че нападението на противника е до тук. Поне такъв сте останал в моите спомени. Разкажете откъде идва прозвището Шинде, с което Ви наричаха всички (за непосветените - ударението е на е).
К.И.: Питал съм много хора - така и не разбрах какво означава тази дума. Нито на български съществува такава дума, нито на турски, нито на английски... А целият Перник ме знаеше по този начин. А прякорът ми е още от пет-шест-годишна възраст.

Anarion: С какво си обяснявате факта, че вашето поколение играчи успяваше едновременно да подържа много високо ниво в Европа и същевременно доминираше в България, особено в мачовете с вечния съперник?

К.И.: Ами бяхме много добро поколение, имахме много добри изпълнители във всички линии на играта. Не сме си пестили силите срещу нито един съперник. При нас нямаше такъв момент да се отпуснем или пък да продадем мач. Е, правили сме си тънки сметки, като случая с Миньор (Перник), когато се бяхме договорили да завършим наравно, за да може да станем шампиони, а те да не изпаднат. Друг път пък дадохме един мач на Локо (Пд) в София, за да може Черно море да изпадне, тъй като бяха сателит на ЦСКА. Но нямаше как да играеш пред 40 000 зрители и да успееш да излъжеш всички.

fihterblue: Нормално ли е, според Вас, отбор, влязъл в Шампионската лига, да не направи селекция с дори един нов класен футболист?
К.И.: Изглежда, че е нормално за Левски, защото каква беше гаранцията, че отборът ще влезе в групите? Мъри изгради един изключителен колектив. Той търсеше 1-2 футболисти с перспектива за следващите 4-5 години. Но Стоилов се влюби изключително много в този отбор, който изгради. Нормално е да потърси няколко нови играчи, както вече направи със Сърмов. Признавам обаче, че ни трябва поне трима нови футболисти, които да вдигнат класата, ако искаме да сме равностойни на големите.

slivo pole: Месеше ли се държавата във футбола и нареждаше ли кой да стане шампион по Ваше време и какво беше отношението на управляващите, когато Левски побеждаваше ЦСКА?
К.И.: Трябва да си призная, че Левски и ЦСКА пак бяха в дъното на всички неща. И нас ни подпираха, и тях. Едва ли някой обаче можеше да каже да паднем или да бие. Бяха истински дербита! Ние сме ги били, те са ни били, но футболът вървеше напред. Чувам, че сега се уреждат мачовете между двата отбора, но не искам да го повярвам. ЦСКА и Левски винаги трябва да ги има, за да може да има прогрес в българския футбол. ЦСКА обаче винаги обираше каймака от най-добрите играчи. Аз самият бях на първо място в списъка на "армейците", но успях да избегна ЦСКА, защото служих в мините край Перник.

Scholes: Ще успее ли Мъри да се противопостави на Барселона с добра тактика и дали ще даде шанс на младите футболисти като Валери например. Мисля, че трябва да пробва като тактиката на Севиля, която беше на мача на Суперкупата. Какво мислите вие?
К.И.: Аз най-малко омаловажавам тактиката, но когато Левски играе с Барселона, Мъри може да е магьосник, но само с тактика няма да победим. Стоилов обаче показа, че изключително върви напред и като тактик, и като педагог. Барселона е по-добрият отбор и ако Левски успее да направи нещо, това ще бъде истински подвиг.

Katera4a: Трябва ли Левски да играе с най-добрите си футболисти само в ШЛ, а за първенство да се разчита на по-младите в отбора? Въпросът е не само за физическата подготовка, но и опасност от контузии и приоритети за този сезон.
К.И.: Не бих се съгласил на този вариант. Ако титулярите не са в кондиция и не играят всеки мач, тогава няма да има резултати. В момента обаче не можем да знаем актуалното състояние на "сините", тъй като играем с юношите на Марек, Черноморец не се появява... В никакъв случай обаче не трябва да се подценява вътрешното първенство. А и публиката ще отиде на стадиона, за да гледа тъкмо играчите от Шампионската лига. Ще дойдат мачове, когато на титулярите ще им дойде малко в повече, но това са големите отбори. А и не мисля, че Мъри ще позволи да дели футболистите на два отбора - за ШЛ и за "А" група. Дано няма и контузени играчи.

msn: Г-н Ивков, кой е моментът във Вашата кариера на футболист, който цените най-много и кое от индивидуалните Ви отличия е по-скъпо?
К.И.: Като се върна назад във времето, може би с "А" и "Б" група ми се събират около 500 мача. Имам много радостни моменти, имал съм и мигове, когато нещата не са се получавали. Класирали сме се на Световно първенство с националния отбор, имам сребърен олимпийски медал, победите над Барселона, Аякс, Атлетико (Мадрид), ЦСКА... Имал съм и индивидуални награди, разбира се. Не мога да забравя мача с Бразилия на СП'70, когато бях награден за играч на мача! Два пъти съм бил и футболист на годината. Имам два картона в кариерата си - за оспорване на решение в среща с Берое, за оспорване на съдийско решение дали топката е в аут или в корнер, и един червен картон на финала на Олимпийските игри, когато така и не разбрах защо бях отстранен, но съдията пък свиреше повече от скандално тогава.

iuna4e: Какво ще кажете за допинга и физическата подготовка преди 30 години. Какви методи са се прилагали тогава (ако не е все още тайна)?
К.И.: Да си призная честно, не помня изобщо да се е споменавала тази дума допинг във футбола през 70-те години. Не пиехме никакви хапчета, освен витамини, които се разтваряха във вода. За физическата подготовка - може би сме били по-тромава игра, но като се сетя какво тичане беше... Ставаше ми лошо само като видех пистата. Може би и самите треньори нямаха такава подготовка. Имаше "специалисти", които не можеха буквално да ритнат топката.

msn: Г-н Ивков, тъй като гледате футбол от десетилетия, и тъй като се говори за Унгария’54 за Бразилия’70 и т.н., ми е интересно да Ви попитам - Холандия през 1974 г. ли е най-силният отбор, който сте виждали?
К.И.: Напълно съм съгласен с това твърдение. Настина този отбор бе като валяк. Само благодарение на факта, че Германия бе домакин на СП, им помогна да станат световни шампиони. Холандците просто мачкаха! Имах удоволствието да играя срещу тях и мога да застана зад думите си.