Президентът на ФИФА Сеп Блатер пращи от идеи. След като предложи световното първенство през 2022-ра година в Катар да се играе през зимата, босът на световната футболна централа пожела да премахне дузпите. Или както швейцарецът се изрази: "продълженията са драми, но дузпите са трагедии". И допълва: "Футболът е колективен спорт, а дузпите са лотария, в която печели индивидуалният късмет". Блатер има желание да върне Златния гол в продълженията. На европейското през 1996 на "Уембли" Германия победи на финала Чехия тъкмо със "Златен гол" на Оливер Бирхоф. После бе премахнато това правило.
В рубриката "Архивите са живи" ще припомним, че всъщност няма нищо ново под слънцето по отношение на правилото да не се изпълняват дузпи. Така ще се върнем към изданието на Купата на европейските шампиони от сезон 1973/1974. Интересно е, че тогава до финала след продълженията се изпълняват дузпи. Но самият финал през 1974-та година е единственият от всички 55 изиграни досега (включително новия формат с Шампионска лига), който се преиграва след продълженията. В този момент правилника е, че само когато на финала не се излъчи краен победител в продълженията, мачът трябва да се преиграе. До въпросното 19-то издание на Купата на европейски шампиони, три от мачовете завършват в продължения. През 1958-ма Реал побеждава Милан с 3:2 в допълнителното време. През 1968-ма Манчестър Юнайтед сразява Бенфика с 4:1 също след продължения и през 1970-та Фейенорд бие Селтик с 2:1 пак след допълнително време.
За да дойде финалът на "Хейзел", който все още не е печално известен заради 11 години по-късно състоялия се финал между Ювентус и Ливърпул и завършил 1:0, когато след мелета в един от секторите на брюкселския стадион загиват 29 италианци и двама англичани.
Но да се върнем към начина, по който стигат до финал през 1974-та година Байерн (Мюнхен) и Атлетико (Мадрид) на същия стадион.
Още на 1/16-финал бъдещият носител на КЕШ за малко да изхвърчи от турнира от непретенциозния шведски тим на Атвидаберг. В Мюнхен баварците печелят с 3:1, но в скандинавската държава губят със същия резултат - 1:3. Продълженията не решават нищо. И едва при дузпите Байерн успява да се класира, след като вкарва една повече за 4:3. На същата фаза Атлетико (Мадрид) среща Галатасарай. Тогава турският футбол не е толкова силен, колкото в днешно време. И въпреки това на "Висенте Калдерон" първият мач завършва 0:0. "Дюшекчийте" се спасяват заради факта, че реваншът не може да се играе в Истанбул, а в полския град Краков. На неутрален терен испанците печелят с 1:0.
Няма как да не се спомене и запомнящият се път на ЦСКА в това издание на турнира. В 1/16-финал "армейците" отстраняват Сваровски Вакер от Инсбрук след две победи - 3:0 в София и 1:0 в Австрия.
На осминафинал Байерн отново има драматични двубои срещу много силния тогава шампион на ГДР Динамо (Дрезден). В първата среща в Мюнхен баварците едва побеждават в зрелищното 4:3. В Дрезден двата отбора също си отбелязват много голове, но 3:3 извежда Байерн на четвъртфинал. Атлетико (Мадрид) играе с румънския шампион Динамо (Букурещ). В румънската столица "дюшекчиите" взимат добър аванс, като побеждават с 2:0. В реванша футболистите от северната ни съседка се сещат да играят равностойно като гости, но стигат само до 2:2.
В същия момент на осминафинал ЦСКА прави една от най-великите си победи като елиминира Аякс. По онова време холандците са три пъти поред действащ шампион на Европа през 1971,1972 и 1973 година. От невероятния състав, с който разполагат единствено Йохан Кройф вече е преминал през есента в Барселона, но всички други от Хорст Бланкенбург, през Вим Сурбиер, Бари Хулсхоф, Ари Хаан, Джони Реп, Йохан Неескенс и Пит Кайзер са в състава. В Амстердам "армейците" губят с 0:1. В София на реванша на 7 ноември 1973 година пред 70 000 зрители на препълнения стадион "Васил Левски" първо Димитър Марашлиев вкарва гол в 68-ата минута. В продълженията в 116-ата минута след топовен удар отдалеч кюстендилецът Стефан Михайлов влиза в "червената" митология като слага край на ерата Аякс с гола си за 2:0. Треньор на отбора е великият Манол Манолов-Симулията.
На четвъртфинал Атлетико (Мадрид) среща турнирния боец Цървена звезда. На осминафинала "звездашите" са елиминирали Ливърпул след две победи на "Маракана" и на "Анфийлд" с по 2:1. По онова време обаче мърсисайдци ще трябва да чакат 1977 година, за да вземат първата си КЕШ в Рим срещу Борусия (Мьонхенгладбах) с 3:1. Независимо от това успехът на Звезда също е голям. Може би Звезда се е взела прекалено на сериозно от успеха си срещу Ливърпул и в първия двубой с Атлетико в Белград не е този отбор, който трябва да бъде и губи с 0:2. След това в Мадрид стига до 0:0, но испанците продължават.
Както е известно през пролетта на 1974-та година ЦСКА среща на четвъртфинал бъдещия носител на КЕШ Байерн. През същата година от февруари месец до края на пролетния сезон на мястото на Манол Манолов е назначен Никола Ковачев-Тулата, който води отбора в мачовете срещу Байерн. Манол Манолов се връща в ЦСКА от лятото на 1974 година.
Но да се върнем към двата мача между "армейците" и баварците. Първата среща в Мюнхен завършва 4:1 за Байерн, но при 3:1 за домакините футболист на "червените" изпуска златна възможност да намали на 3:2, когато от няколко метра стреля в гредата, след като в този момент и Брайтнер и Бекенбауер са паднали на земята. След това германците бележат четвърти гол от явна засада. В София на реванша атмосферата е невероятна. Отново стадиона е пълен със 70 000 зрители. Интересно е, че в този момент основната част от армейската агитка е в сектор "Б". Когато великият Сеп Майер излиза да загрява преди мача, именно откъм сектор "Б" към пистата летят бомбички, а коментатори казват "Тук е като на Маракана в Рио де Жанейро".
На вратата на "армейците" пази вратарят на Славия Симеон Симеонов, който за този мач е отдаден под наем, тъй като в двата мача срещу Аякс и Стоян Йорданов и Йордан Филипов са получили контузии. Съдията Карпентър (на български преведено дърводелец) "взима" бързи мерки и след като нападател на германците имитира, че е хванат от Мони Симеонов, отсъжда дузпа, която Паул Брайтнер в 30-ата минута превръща в гол. Откъм сектор "А" милицията едвам удържа публиката да не нахлуе на терена и да линчува безхаберния арбитър. В 41-ата минута ЦСКА получава право също на дузпа и Божил Колев в стил Йохан Неескенс забива топката буквално "между очите" на слисания Сеп Майер. Второто полувреме започва с уникален гол на Георги Денев, който мъкне Брайтнер на гърба си. След 2:1 следват греди и мюнхенският тим едва се измъква от ада на стадион "Васил Левски". Добре е да се знае, че ЦСКА побеждава в тази среща седем бъдещи световни шампиони от 1974 година. Става въпрос за Сеп Майер, Паул Брайтнер, Ханс - Георг Шварценбек, Франц Бекенбауер, Герд Мюлер, Ули Хьонес и Юп Капелман. Като допълнение в състава е изключително добрият шведски национал Кони Торстенсон.
На полуфинал Байерн има късмет да срещне унгарския шампион Дожа Уйпещ, който се е придвижил до тази фаза на турнира. Единственият наистина сериозен съперник на унгарците до този момент е на осминафинал, когато отстраняват Бенфика след 1:1 на стадион "Луш" и 2:0 в Будапеща. В първия полуфинален мач германците са гости в Унгария и стигат до 1:1. След това в Мюнхен печелят с категоричното 3:0. Атлетико, за разлика от Байерн се среща със солидния тим на Селтик. В Глазгоу двубоят завършва 0:0, а в Мадрид "дюшекчиите" печелят с 2:0.
Така на 15 май на стадион "Хейзел" излизат Байерн и Атлетиком (Мадрид). В редиците на германците наистина са както вече казахме шестима бъдещи световни шампиони, които месец по-късно в Мюнхен ще спечелят за втори път след 1954 година световната титла, като победят Холандия на Йохан Кройф с 2:1. В редиците на Атлетико е бащата на Пепе Рейна от Ливърпул - Мигел Рейна. В състава са още бъдещият европейски шампион като треньор през 2008 Луис Арагонес. Той е известен още като Мъдрецът от Орталеса, където е роден. По време на финала в Брюксел Арагонес е на ненавършени 36 години. Също така в отбора са Франсиско Мело, Хосе Луис Капон и баскът Хавиер Ирурета, който тогава е на 26 години. Той също прави кариера като треньор. Цялото му име е Хавиер Ируретагойано Амиано.
Треньои на двата отбора са за германците митичния Удо Латек,а за испанците Хуан Карлос Лоренсо.
През редовните 90 минути двата тима не могат да си отбележат гол. Едва във второто продължение, в 114-ата минута Арагонес отбелязва може би победното попадение. Но срещу германци няма може би... За тези, които са гледали мачът по българската телевизия ще остане завинаги следната картина. Минутата е 119-та. Публиката на Атлетико е в тотална еуфория. Емоциите обаче са лош съветник. Рейна старши излиза малко по-напред, за да поздрави обезумелите испански фенове които предвкусват първата Купа на европейските шампиони. В този момент топката попада в най-недодялания измежду германските национали Ханс - Георг Шварценбек, известен по-скоро с дългия си като на Сирано дьо Бержерак нос. Топката е изстреляна като от компютър и влиза в мрежата на Рейна. Това е и краят на Атлетико и началото на европейския триумф на баварската машина, която три пъти поред ще стане европейски шампион. Мачът между Байерн и Атлетико завършва 1:1 след продължения. Правилникът предвижда срещата да се преиграе. Два дни по-късно на 17 май на същия стадион "Хейзел" Байерн сразява Атлетико с 4:0 след като Ули Хьонес и Герд Мюлер вкарват по два гола.
Този мач се оказва и единственият в турнира на КЕШ и по-късно прераснал като Шампионска лига, който се преиграва. Първият финал, в който се изпълняват дузпи е през 1984 година в Рим, когато Ливърпул побеждава Рома с 4:2 след 1:1 в продълженията. Тогава изгрява звездата на зимбабвиецът Брус Гробелаар, който танцува по голлинията.
След този мач в още осем финални срещи до ден днешен се изпълняват дузпи след продълженията. Последният засега такъв мач е финалът в Москва през 2008 година между Манчестър Юнайтед и Челси, завършил 1:1 в редовното време и продълженията и 6:5 за възпитаниците на сър Алекс Фъргюсън. Предстои финал на "Уембли". Ще видим дали и той няма да завърши с продължения и дузпи.
Съставите на финалистите
Първи финал 15.05.1974
Стадион "Хейзел",Брюксел
40 000 зрители
Съдия: Витал Лоро(Белгия)
Байерн - Атлетико 1:1 след прод.
0:1 Арагонес(114),1:1 Шварценбек(119)
Байерн: Майер, Хансен, Брайтнер, Шварценбек, Бекенбауер, Рот, Цобел, Хьонес, Торстенсон(76-Дюрнбергер), Герд Мюлер, Капелман
Атлетико: Рейна, Мело, Капон, Аделардо, Ередия, Арагонес, Бехарано, Ирурета, Хосе Уфарте(60-Бесера), Гарате, Салседо(90-Фернандес)
Втори финал 17.05.1974
Стадион "Хейзел",Брюксел
23 000 зрители
Съдия: Алфред Делкур (Белгия)
Байерн - Атлетико 4:0
1:0 Хьонес(38), 2:0 Г.Мюлер(58), 3:0 Г.Мюлер(71), 4:0 Хьонес(83)
Байерн: Майер, Хансен, Брайтнер, Шварценбек, Бекенбауер, Рот, Цобел, Хьонес, Торстенсон, Мюлер, Капелман
Атлетико: Рейна, Мело, Капон, Аделардо(61-Бенегас), Ередия, Арагонес, Бехарано, Фернандес(65- Жозе Уфарте), Гарате, Салседо, Береса
ТеодорДечев
на 27.11.2011 в 01:34:47 #10Чудесна статия. Гледал съм този финал по телевизията - излъчиха го. Само две бележки. Поправете ме ако греша, но струва ми се, че малкото име на Шварценбек е Берндт, а не Георг. Също така мисля, че другите два гола (освен тези на Ули Хьонес) ги вкара Капелман, а не Герд Мюлер.
КомБат
на 31.01.2011 в 12:35:10 #9Всичко беше тогава изкуствено в нашия спорт и неслучайно след това се срина толкова здраво. Във футбола пък всичко по-успешно дойде след90-та неслучайно. Изкуствени столични отбори, изкуствено поддържани от генералчета и фенчета в Политбюро, изкуствени лагер сборове на националния отбор, изкуствено задържане на класните ни играчи да не би да се покварят от гнилия запад. В коя нормална държава армията и МВР си имат отбори, че и абонирани за шампиони! Всъщност в коя нормална държава армията и МВР са вся и всьо?!
poker
на 24.01.2011 в 00:28:39 #8Стефчо Михайлов спря топката с ръка--потопа я като хандбалист и със сватбарски шут я ритна към вратата на Аякс--прав е Партенков. А ЦСКА беше голям отбор защото който не отидеше да играе там--играеше в отбора на Ен-ското поделение край границата --същото беше и с Динамо Киев.
partenkov
на 18.01.2011 в 15:50:55 #7И за да бъдем точни, трябва да отбележим как Стефан Михайлов си спря топката с лявата ръка преди да изпрати топовният си изстрел във вратата на Аякс. Дали е влязъл в митологията не знам, но 98% от чорбарите пишещи в този форум не са и чували кой е и от къде е. За Байрен, щастливо изравняване в последната минута на първият мач срещу Атлетико след далечен удар. За вторият мач, цифрите казват всичко, както и за онова 4:1 срещу чорбата в Мюнхен. Греди-мреди, ала-бала. Положенията на Байрен не се броят и споменават от писателят, както и това че резултатът можеше да бъде не 3:2 , а 8:0. А ако Байерн не бяха вкарали 4 гола, чорбата щеше да бие с 0:1, нали писателю.
Morientes
на 16.01.2011 в 11:52:03 #6Топспорт давайте повече такива статии, това са били велики времена и малко сме ги позабравили.. А днес футбола се е променил доста и то в отрицателна посока...
Deleter
на 16.01.2011 в 00:56:09 #5Сред еуфорията на баварските фенове, ще вметна, че статията е прекрасна. БРАВО! А що се отнася до успехите на ЦСКА, те не биха били реалност, ако в отбора тогава не беше цветът на българския футбол. Най-добрите ни играчи от всички краища на страната са играли по партийно нареждане в отбора, така че успехите са не само за ЦСКА, но и за цяла България. Тогава ЦСКА е бил "отборът на народа".
УмеренЦСКА
на 15.01.2011 в 18:12:03 #4А това за претъпкания стадион на мача ЦСКА- Байерн не е лъжа! С моите приятели седяхме на стъпалата на пътека в сектор В. Всички пътеки бяха заети. Седалките бяха претъпкани,тогава те бяха дървени скамейки, на които зрителите сядаха плътно един до друг.
УмеренЦСКА
на 15.01.2011 в 18:07:50 #3А за значенития мач ЦСКА- Байерн, моите спомени от стадиона малко се различават от тези в статията. Бомбичките излетяха от сектор Г. При гола за ЦСКА Денев финтира Бекенбауер, не Брайтнер. Мога да допълня спомена си, че второто полувреме ЦСКА наистина натика Байерн в собствената му половина, като единственият играч на германците, който остана в предни позиции за да тормози българите беше Ули Хьонес. Герд Мюлер се беше върнал да помага отбраната и след мача беше заявил, че никога не е тичал толкова много! Треньорът на Байерн след мача заяви, че е бил на тръни до последните петнадесетина минути на мача (когато физическите сили на нашите свършиха).
УмеренЦСКА
на 15.01.2011 в 17:42:05 #2"За тези, които са гледали мачът по българската телевизия ще остане завинаги следната картина. Минутата е 119-та. Публиката на Атлетико е в тотална еуфория..." Моите спомени за този мач, който съм гледал по телевизията са следните. Защитник на Атлетико отива с топката до тъч линията, натиска я с крак и я пази с тяло за да изтекат последните секунди от мача. Шварценбек успява да му я отнеме без нарушение и без да я извади в тъч и след това стана това, което стана. Доколкото си спомням, преди това имаше и друг такъв опит на защитник да печели време и той беше успешен.
Slonicata
на 14.01.2011 в 19:00:10 #1Taзи статия е балсам за душата ми