Днес 31 август ще се състои поредното издание за Суперкупата. На стадион "Луи II" в Монако мачът между носителя на Шампионската лига Милан и този на Купата на УЕФА Севиля ще започне с едноминутно мълчание, заради починалия играч на испанския тим Антонио Пуерта.

В днешния брой на "Архивите са живи" ще ви разкажем откъде тръгва идеята за Суперкупата на Европа. Кои са инициаторите, какви проблеми са съпътствали състезанието и кога мачовете стават по един и започват да се играят в Монако. Също така защо Милан може тази вечер да прибере Суперкупата завинаги в своята витрина и да трябва да се майстори нова...

През 1972 година на "Камп Ноу" Рейнджърс печели Купата на носителите на купи срещу Динамо(Москва) след победа с 3:2. Финалът е съпътстван от скандали и срещата е спряна за няколко минути. Причината е, че фенове на тима от Глазгоу в шотландски полички нахлуват на терена и започват да бодат с карфички играчите на съветския тим. Минути след края на мача ултрасите от Острова пак навлизат на игрището. Заради безчинствата, тимът е наказан да не играе една година в евротурнирите.

През следващата 1973 година Рейнджърс ще навърши 100 години от основаването си. Желанието на ръководството на тима е да направи подобаващо честване. Докато мислят срещу кой отбор да изиграят мач, от Холандия идва идеята. Журналистът Антон Виткамп от вестник "Де Телеграаф" ражда идеята за Суперкупата на Европа. Той предлага всяка година носителят на КЕШ и на КНК да играят по два мача помежду си на разменено домакинство. По-късно Виткамп ще обясни:"Намерението ми бе да дам възможност на Аякс и Йохан Кройф да направят така, че тяхната невероятна ера на тоталния футбол да бъде запомнена с още по-голямо признание. А именно - да спечелят дуела на върха между носителите на КЕШ и КНК."

По този начин се решава първите двубои да бъдат между носителя на Купата на европейските шампиони и носителя на Купата на носителите на купите за 1972 година. А това са съответно Аякс и Рейнджърс. Поради претрупания календар двата тима се разбират двубоите им да се състоят на 16 и 24 януари 1973 година. Но изниква друг проблем.

В началото на същата година президент на УЕФА е станал италианецът Артемио Франки. И той тръгва с принципно решение да не отменя наказанието на Рейнджърс за международни мачове за срок от една година, след безчинствата на неговите фенове през май 1972 година.

В тази връзка лично кръстникът на състезанието Антон Виткамп и президентът на Аякс Яап Ван Прааг отиват на крака в централата на УЕФА при президента Франки, да го молят да отмени наказанието на шотландците. Но Артемио остава непреклонен.
Така първият дуел за Суперкупата се води неофициален. На "Айброкс " холандските фурии печелят безапелационно с 3:1. След това на "Де Меер" макар и по-трудно бият за втори път с 3:2 и така стават първият носител на Суперкупата.

През май 1973 година Аякс с Кройф печели за трети пореден път КЕШ като бие в Белград Ювентус с 1:0. На 7 ноември 1973 година ЦСКА елиминира на 1/8 финал Аякс, който е с всички звезди без Кройф, отишъл вече в Барселона. През януари 1974 година същият този отбор без своя гениален водач губи в Милано първия мач за Суперкупата с 0:1, а после в Амстердам мачка Милан с 6:0.

През 1974 година въпреки, че е само на две годинки, третото издание на Суперкупата не се играе. Причината е, че трябва да се срещнат носителят на КЕШ Байерн от ФРГ и на КНК Магдебург от ГДР. Поради страх от ексцесии или бягство на играчи от Източна в Западна Германия, двубоите по политически причини пропадат.
За сметка на това, през 1975 г. срещите между Байерн и украинският Динамо (Киев), който тогава е към СССР, се изиграват.

Насред Мюнхен още в първата среща динамовци печелят с 1:0 и във втората в Киев също побеждават - този път с 2:0. Герой в тези мачове се превръща Олег Блохин, който отбелязва и трите гола в епичните дуели. За същата 1975 година Блохин взима безапелационно и "Златната топка" на "Франс Футбол".

В следващите години турнирът се утвърждава. Но през 1981 г. Ливърпул и Динамо (Тбилиси) не играят, защото мърсисайдци не могат да намерят удобни дати да срещнат грузинците. Носителите на трофеите за 1984 година играят само един мач в Торино между Юве и Ливърпул, защото англичаните пак не намират удобна дата
да посрещнат "Старата госпожа". През 1985 г. отново няма такова издание. Причината е, че носителят на КНК Евертън е наказан като английски отбор да не участва в евротурнирите, заради безчинствата на феновете на Ливърпул на "Хейзъл".

През 1987 носителите на двата трофея Стяуа и Динамо(К) играят за първи път в Монако. През 1991 г. има един-единствен мач на "Олд Трафорд" между Манчестър Юнайтед и Цървена звезда, заради започналите военни действия в тогавашна Югославия. През 1993 г. носителят на КЕШ Марсилия е отстранен, заради корупция и на финала срещу Парма се явява финалистът Милан.

От 1998 г. официално е решено да има само по един мач и той да се състои в края на август на стадион "Луи II" в Монако. След като КНК престава да съществува с последния си носител за 1999 г. Лацио, от следващия сезон 2000 двубоят е между носителя на КЕШ и този на УЕФА.

Най-много спечелени финали за Суперкупата има легендарния холандски национал Ари Хаан (на снимката). Той печели трофея 4 пъти - по два пъти с Аякс и Андерлехт. Традиционно победителят държи трофея във витрината си до два месеца преди следващия финал. В клуба остава дубликат на оригиналната купа в умален вид. Върху нея се изписват имената на победителите. Отборът спечелил трофея може да направи свои копия, ако разбира се е видно, че това не е оригинал. Суперкупата остава завинаги в отбора който я спечели три пъти поред или общо пет пъти. Най-близо до взимане на Суперкупата завинаги е Милан който досега я притежавал четири пъти...

Носители на Суперкупата
4 пъти Милан 1989, 1990, 1994, 2003
3 - Ливърпул 1977, 2001, 2005
3 - Аякс 1972,1973,1995
2 - Ювентус 1984, 1996
2 - Барселона 1992, 1997
2 - Валенсия 1980, 2004
2 - Андерлехт 1976, 1978
1 - Парма 1993
1 - Лацио 1999
1 - Челси 1998
1 - Манчестър Юнайтед 1991
1 - Астън Вила 1982
1 - Нотингам Форест 1979
1 - Реал (Мадрид) 2002
1 - Севиля 2006
1 - Мехелен 1988
1 - Абърдийн 1983
1 - Порто 1987
1 - Динамо (Киев) 1975
1 - Галатасарай 2000
1 - Стяуа 1986