От днес до 5 май рубриката „Архивите са живи" ще бъде подчинена на 60-годишния юбилей на ЦСКА. Ще представяме интересни истории, свързани с "армейския" клуб. Една от причините за самочувствието на "червените" по международните терени е дългогодишното участие в авторитетни летни и зимни турнири през 60-те и 70-те години с реномирани съперници. От Палма де Майорка през Мароко до Рио де Жанейро и Сао Пауло. Как започва всичко разказва първият международник на ЦСКА Дочо Нанов, който е на стадион „Народна армия" в продължение на 22 лета от 1959 до 1981 година. После в продължение на година предава своите умения на Емил Данчев. Младият му наследник също като него е с основен френски език. Но да се върнем към времето, в което бате Дочо, както всички го знаят днес, дава своята лепта, за да може „червените" да са желан партньор на Запад.

През 1959 година ЦСКА играе с Барселона в турнира за Купата на европейските шампиони. Това е един от първите случаи, в които на „Камп Ноу" присъстват мениджъри. По онова време те не са изобщо многобройни, както е сега. Единственият импресарио, който обикаля стадионите, е французинът от полски произход Юлиус Украинчик. Като човек, произлязъл от Източна Европа, той знае, че по тези земи е пълно с млади таланти.

Изпраща писмо до България, и по-точно на адреса на най-силния отбор ЦСКА. Разбира се, контактът е установен с Дочо Нанов. Ето какво разказва първият шеф на международния отдел при „армейците": "Логично бе първата покана да дойде от Франция заради добрите установени контакти с Юлиус Украинчик. Това стана през 1963 година. Отборът бе поканен да изиграе два мача с парижкия Расинг и Бордо.

На двата двубоя присъстваше и един от учениците на Украинчик - сърбинът Владо Маркович. Западните ни съседи нямаха проблем с паспортите и живееха, където си искат. Маркович не правеше изключение. Той вече бе навлязъл в тънкостите на мениджърството, преподавано му безупречно от бащата на тази професия Юлиус Украинчик. Крайната цел естествено бе да бъдат купени млади футболисти в разцвета на силата си от Източна Европа. Но се знаеше, че не трябва да се подхожда директно, защото идеологическите догми бяха стоманени.

Трансферирането на играч от комунистическа страна се смяташе все едно, че се продава добитък на пазара. Затова се тръгваше отдалеч. Със салтанати. В смисъл, че се правеха разни тържества, разходки по забележителности. Въобще идеално съчетание на туризъм и интереси. Но от 9 септември 1944 година не бяха минали и две десетилетия. Загнезденият социалистически манталитет бе много корав по онова време. ЦСКА изигра първо мач с Бордо.

Не беше трудно на Маркович да си хареса Кольо Цанев, който бе виртуоз с топката и виждаше играта по целия терен. „Жирондинците" бяха готови да сложат веднага параф, но ръководството на ЦСКА не даде и дума да се изговори. Въпреки това на следващия мач в Париж срещу местния Расинг Маркович си направи устата за другия магьосник с топката - Митата Якимов. Шефовете на парижкия клуб харесаха гениалния футболист, но и в този случай бе ударено на камък.

Проваленият трансфер успокои многобройните привърженици на „червените", които гледаха дълги години как Митата ги радва с нестандартните си отигравания у нас и по света." През 1971 година ЦСКА вече е тим, който се е специализирал в печеленето на летни турнири срещу големи отбори. Същото лято на финал в Палма де Майорка "армейците" бият и Барселона с 2:1.

За този турнир няма да става въпрос за мениджъри, които искат да отмъкнат някоя млада звезда. Тук ще иде реч за сладката страна на тези задгранични пътувания. Веднага след последния съдийски сигнал на двубоя срещу каталунците до съблекалнята на ЦСКА срамежливо се появява едно младо и хубаво момче на име Пако Делгадо. По време на турнира той се влюбва в играта на българите и чака за автографи.

Пако иска "армейците" да му се разпишат върху испански вестници, които говорят със суперлативи за тях. Освен парафите Пако получава значки и флагчета. След това в знак на благодарност той кани ръководство и играчи в своят бар „Пейпърс" (в превод „Чушките"). Българските шефове разрешават на футболистите заради спечелената купа да се веселят до четири часа през нощта.

Тоест два часа преди да потеглят с чартъра за София. Ръководителите са разположени в една шатра, където има мокър бюфет с уиски, кубински ром, испанско вино. "Червените" окупират дансинга, където силно се изявяват Божил Колев и Димитър Пенев. А темпераментният Георги Денев се разсъблича до кръста и показва отлични танцувални умения.

От време на време някои от футболистите се изхитрят и отиват при босовете. Дочо Нанов си спомня как част от асовете го питали за чаши с малцовата течност „Абе, Дочка, я да видим от каква материя е това стъкло", след което тайничко отпиват от уискито. Дочо си спомня с усмивка как играчите и д-р Гевренов го пързалят на едно турне в Южна Америка: "Бяхме през януари в Рио де Жанейро точно когато се провеждаше фестивалът. Беше пълно с всевъзможни гърли.

Бразилките са от снежнобели до виолетови, но всички с безупречни тела. Както и да е. Една сутрин докторът ми казва, че ме търси някакво хубаво момиче долу в лоби-бара. Но дори и през деня заведението беше в приглушена светлина. Влизам и гледам как ми се усмихват ред здрави бели зъби и не се вижда нищо друго. В тъмата едва се промъквам и сядам до дамата да си говорим.

Изведнъж светват лампите и повечето играчи се оказват скрити там - смеят се и ръкопляскат. Ей в такива майтапчийски ситуации минаваха дните ни. Но дойдеше ли време за мач, всички ставаха сериозни. Затова и сега, когато се спомене името на ЦСКА, навсякъде по света го произнасят с уважение."