Другата седмица на 20 и 21 февруари се подновява битката от 1/8-финалите на Шампионската лига.

В тази връзка в "Архивите са живи" ще ви запознаем с интересни подробности, кога се е зародила идеята за Купата на европейските шампиони, как половин век по-късно четирима души от френския вестник "Екип" хвърлят смелата формула в лицето на организаторите от УЕФА и как малко след това потегля най-вълнуващият клубен турнир в Европа, а защо не и в света, известен под съкратената абревиатура КЕШ. И който през сезон 1992-93 прераства в днешната Шампионска лига.

Когато говорим за Купата на европейските шампиони, звучи невероятно да намесим годината 1905. Но е факт. На втория конгрес на ФИФА ръководителят на Холандската футболна федерация г-н Хиршман с френския си колега и приятел Робер Герен разбунват духовете.

Двамата правят проект за състезание, в което шампионите на различните страни ще се състезават помежду си. В авангардната идея се говори този турнир да става чрез пряко елиминиране. Но има една огромна пречка. В началото на миналия век клубният футбол е развит на високо ниво единствено в Англия. Затова идеята "прераства" в организиране на световни първенства. Както всички знаем, първото е през 1930 г.

Но будната Европа не е удовлетворена да се прави какъвто и да е турнир, дори и световно първенство, веднъж на 4 години. През 1934 г. в своята колонка в "Мироар де спор" Габриел Ано отправя апел към два чужди отбора от някоя европейска страна да се присъединят към шампионата на Франция. На тази покана отговор дава президентът на парижкия Расинг  Жан-Бернар Леви. Според него идеята е неприложима, защото играчите и ръководителите на чуждите отбори или трябва да се заселят във Франция, или да пътуват постоянно.

Затова е по-добре да се направи...европейски клубен шампионат. Като представителите на 16 страни да изберат по един свой клуб, който да участва в този турнир. Проблемът пак идва от Англия, където отборите, които биха били посочени не са един и два, а много повече.
С избухването на Втората световна война проектът замира.

За да се стигне до 1954 г. Тогава Уулвърхемптън приема два гранда, при това от Източна Европа. Най-напред "вълците" побеждават унгарския Хонвед с 3:2. Това е и първият мач между два европейски тима на електрическо осветление. Във втората среща английския тим надделява над Спартак (Москва) с 4:0. На другия ден таблоидът "Дейли Мейл" натиска медийния спусък със заглавието - Уулвърхемптън световен клубен шампион.

Отговорът от Франция е мълниеносен. На 15 декември в своята рубрика в "Екип" Габриел Ано отговаря на англичаните: "Преди да определяте "вълците" като световни клубни шампиони, изчакайте Уулвърхемптън да играе мачове-реванш в Москва и Будапеща, и тогава ги коронясвайте за такива. А между другото - има доста още европейски отбори с висока стойност. Такива са Милан, Реал и още други клубове." 

Идеята за един европейски клубен шампионат с тимове от западна, централна и източна Европа е вече на път да се осъществи. В началото на 1955 г. предстои конгрес на УЕФА във Виена. За австрийската столица заминават двама журналисти от "Екип"  Габриел Ано и Жак Феран. Те са изслушани най-внимателно от Изпълнителния комитет на европейската футболна федерация. Някои от заседаващите (между които и един французин) вече са прокарали проект за създаване на европейско първенство и се притесняват клубният шампионат да не отпрати идеята им в задънен коловоз. Други пък работят върху създаване на клубен турнир за Купата на панаирните градове.

Така, колкото и да е парадоксално, Купата на европейските шампиони се ражда в главите на хора от ФИФА и първоначално се отхвърля от УЕФА. В крайна сметка европейската централа дава свобода на националните федерации да стимулират клубовете да играят в турнир на шампионите. По този начин се спира провеждането на Митропа къп, която е трофеят на Централна Европа.

За по-късно време се отлага и проектът за турнир на Панаирните градове.
Но все още въпреки разговорите във Виена, идеята за КЕШ виси със страшна сила във въздуха. Тромавите функционери на УЕФА не предприемат нищо. Тогава четирима смели журналисти от "Екип" Жак Годе, Жак Феран, Габриел Ано и Жак дьо Рисвик правят показен удар, като в най-класическите игри на покер. Без да се допитват до централата и без да знаят крайния изход на начинанието  си, канят представителите на 16 европейски тима.

Срещата се състои на 2 и 3 април 1955 г. в парижкия хотел "Амбасадор". Началото е повече от обещаващо. Дон Сантяго Бернабеу и Густав Шебеш започват топли разговори и се впускат в мили спомени. Съобразно действащите сили по онова време се изработва актуална листа на 16 отбора от Стария континент. Така във френската столица пристигат представителите на
Рот Вайс (Есен), Челси, Рапид (Виена), Андерлехт, БК Копенхаген, Хибърниън, Реал (М), Реймс, Вьорош Лобого (Хонвед), Милан, Холанд Спор, Спортинг (Лисабон), Саарбрюкен (тогава от автономния регион Саар), Малмьо, Сервет и Партизан (Белград). Три от тимовете се отказват за сметка на други отбори от своите страни - БК Копенхаген е заместен от Орхус. Малмьо от Юргорден, Холанд Спорт от ПСВ Айндховен.

Изненадващо участие отказват своенравните англичани. Така техният представител Челси е заместен от полския Гвардия (Варшава). Тези 16 тима стават и участниците в първото издание на Купата на европейските шампиони.

Отначало вестник "Екип" се обръща към ФИФА да приеме турнира под негова егида. Оттам обаче отказват под претекст, че се занимават само с националните отбори. УЕФА с хиляди усилия се съгласява да администрира турнира. Молбата е да не се изписва формулата "Първенство на Европа". Така турнирът става Купа на европейските шампиони и първият шампион се определя през 1956 г., а европейското първенство има своя първи победител през 1960 година.

В крайна сметка, точно 263 дни след като Габриел Ано пише статията си за създаване на такъв турнир, в неделя на 4 септември 1955 г. се ражда чудото. В Лисабон пред 30 000 зрители се играе първата среща от турнира за КЕШ между Спортинг (Лисабон) и Партизан (Белград). Двубоят завършва 3:3. Първото полувреме приключва 1:1 след като Мартенс и Милутинович си разменят по един гол за двата отбора. През второто полувреме Милутинович бележи за 1:2. Пасош прави 2:2. После се случват интересни неща. Тавасош е леко контузен от Борозан и излиза за минутка, за да получи медицинска помощ. Когато влиза, обаче се нахвърля върху Бобек, който нищо не му е направил. Става сбиване на терена.

Френският арбитър гони по един играч от двата отбора. След инцидента се случва най-красивата ситуация в мача. Невероятно техничният за времето си десен халф Бобек вкарва страхотно фин гол за 3:2. Пробягва 60 метра и, когато всички мислят, че ще се отърве от топката, той я праща с фалцов удар в обратния ъгъл на португалския вратар. В края на мача след подаване на  Куин, Мартенс изравнява за 3:3.

Първият финал се играе на 13 юни 1956 г. в Париж.

Реал (Мадрид) побеждава Реймс в мач с драматични обрати с 4:3. След финала Жак Годет пише за първия турнир: "Тази купа е дете на любовта."

Как е изработена купата, по която всички лудеят? За направата започват да спорят двама големи фабриканти - Кристофл и Фрес -Деме. В крайна сметка един от секретарите на Деме, Пиер Скавински, който се занимава с голф, се среща с един от постоянните клиенти на голфигрището - Леон Мае, бижутер и златар от Дюнкерк.

Той е измайсторил вече доста големи трофеи. В своя офис, който се намира на площад "Мадлен" започва да чертае, трие, къса. Лека полека стига до идеята за една амфора. Която ще бъде сребърна, с цокъл от мрамор. Когато купата е изваяна, тази за турнира Гамбардела прилича на бледа фигура.

Първата купа, която е известна като "купата с големите ушички" или първата модернизирана, е дадена на победителя от 1967 г. Селтик. Впоследствие се стига до още едно модернизиране, което е актуалното и се дава след спечелен финал за Шампионската лига.