1982/83

Преди да дадем думата на Бобата, ще върнем лентата назад. Мачът ЖСК Спартак(Вн)- Левски-Спартак е от 14-ия кръг на „А"РФГ и трябва да се играе на 11 декември. На 15-и същия месец обаче е отложеното от 9-ия кръг вечно дерби. Причината е, че между 27 октомври и 3 ноември футболистите на ЦСКА са ангажирани в два изключително важни мача, а Левски в един. Най-напред е евроквалихфикацията с Норвегия в София, завършила 2:2, а после е осминафиналният реванш за КЕШ в Лисабон на „армейците" срещу Спортинг, приключил 0:0. „Сините" нямат международна среща,

защото са
отпаднали

рано от турнира за купата на УЕФА от Севиля. И така идва гостуването на Левски във Варна, за което даваме думата на Добромир Жечев: "Тъй като ни предстоеше отложеният мач срещу ЦСКА, решихме да уговорим двубоя със Спартак за хикс. Смятах, че това ще устрои и двата отбора. Ние имахме до този момент 20 точки, а ЦСКА 19. Понеже бяхме уверени, че ще бием нашия вечен съперник, реших да запазя основни единици и да ги предпазя от картони, за да са на линия за дербито. Също така

не взех с мен
Боби Михайлов и
Пламен Николов,

които имаха контузии. Пуснах на вратата 17-годишния дебютант Валентин Захариев. Бях спокоен. Сутринта преди мача проведохме последни разговори. От наша страна присъствахме аз и тогавашният началник на клуба Данаил Николов. От тяхна - треньорът им Людмил Горанов, с когото заедно сме били още като млади в Спартак(София), както и полковник Милушев. Уговорихме се за реми. Дори не повярвах на опасенията на Киро Ивков, който ми беше помощник-треньор и твърдеше, че ще ни прекарат. Бях казал на шестимата основни състезатели да не се напрягат, защото всичко е нагласено. Дори след като ни поведоха в края на първото полувреме с гол на Казаков, не се притесних. Емо Спасов удари греда в 61-ата минута. В 70-ата Стефан Найденов след комбинация с Казаков и Иван Петров увеличи на 2:0. Но си казвах, че има още 20 минути и резултатът ще стане 2:2. Вместо това те още по-яростно взеха да ни атакуват. Вътре играчите се питаха какво става. Едва накрая след остро центриране на Искренов Асен Михайлов си вкара автогол. След последния съдийски сигнал бях обезумял. Тръгнах към тяхната съблекалня и я потроших цялата с крака.

Ритах яростно
врати и прозорци

Даже си нараних палеца и не можах после да водя тренировките за мача с ЦСКА. Скочих и на Людмил Горанов. Някакъв висш полковник и двама милиционери ме сграбчиха и поведоха към една джипка и искаха да ме отведат в районното управление. Аз обаче казах, че ако не ме оставят на мира, ще си имат работа директно с министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Пуснаха ме. Но този мач преобърна психиката на играчите ни. Вместо да бием ЦСКА, завършихме 0:0, защото още бяхме под стреса от случилото се във Варна. Но всичко се връща. През сезона 1988/89 пак бях треньор на Левски. Тогава помощник ми беше Гошо Цветков. Той е свидетел как спартаковци искаха да уредим мача в София, за да останат в групата. Но аз им припомних как съм им сърбал попарата и заради това ги бихме с 2:1. После загубиха още няколко мача и изпаднаха", завършва Жечев вълнуващия си разказ.

Да се върнем обаче към първенството 1982/1983 и да видим какво се случва след варненските премеждия на „сините". В отложения от 9-ия кръг мач Левски и ЦСКА правят 0:0. В последния есенен 15-и кръг ЦСКА побеждава Славия с 3:1, а Левски бие Локо (София) с 1:0 след гол на Наско Сираков. Най-добрите играчи в мача Мишо Вълчев и Наско Желев получават любопитни награди от СО „Книгоразпространение". Подаряват им по 8 от най-четените книги за 1982 година.

Двата тима завършват с по 23 точки. Започва бясна гонитба в точките и ту единият, ту другият гранд е начело. В 21-ия кръг Розова долина удря ЦСКА с 2:0 и двата отбора вече имат по 31 точки. За да дойде 24-ият кръг. Тогава Левски безапелационно надиграва ЦСКА с класическото 3:0. Искренов, освен че вкарва втория гол и преди това подава за първия на Мишо Вълчев, прави каквото си иска. Накрая Емил Спасов фиксира крайния резултат. В 26-ия кръг ЦСКА рутинно печели у дома срещу Черно море с 3:0. В Петрич обаче пред 18 000 души на стадион „Цар Самуил" Беласица побеждава Левски с 2:0 след голове на Янев в 5-ата минута и на Вуков в 27-ата. Така ЦСКА става с 39 точки, а „сините" остават с 38. Шампионатът се решава окончателно в 28-ия кръг. Левски гостува във Велико Търново на Етър. Руси Гочев извежда столичани напред в 17-ата минута. „Сините" губят всякаква надежда за титлата само за три минути. В 87-ата минута Радия Дойчев изстрелва топката в страничния стълб и тя пада зад слисания Боби Михайлов. В 89-ата минута Цингов нокаутира „сините". През това време в Благоевград ЦСКА драматично

побеждава
Пирин с 1:0

след гол на Ради Здравков, който е оспорван от домакините.
В следващия предпоследен кръг двата отбора побеждават съперниците си и стават с по 45 и 42 точки. Така в последния трийсети кръг няма за какво да играят. Двата тима лягат на своите тогавашни софийски донори. ЦСКА губи на „Овча купел" от Славия с 0:2 след две попадения на Петър Александров. Велинов прави чудеса, за да помогне на „белите" да вкарат спасителен гол, който да ги отърве от квалификации за изпадане. Левски пък поляга на Локо(София) и губи с 1:2. Целта е „железничарите" да станат четвърти, за да вземат по-големи премии.
МИХАИЛ САВОВ

ЖСК Спартак - Левски Спартак 2:1
1:0 Казаков(44), 2:0 Найденов(70), 2:1 Ас.Михайлов(89-авт.)

ЖСК Спартак: Зафиров, Недев, Михайлов, Димов, Борисов, Венков, Казаков, Гьорев, Ив.Петров, Господинов, Найденов
Левски Спартак: В.Захариев, Чавдаров, Балевски, Коев, Грънчаров, Велев(75-Пл.Цветков), Гочев, Сираков, Вълчев, Спасов, Искренов
Съдия: Йордан Жежов
Стадион:"Спартак" - 16 000 зрители