Един от най-великите треньори на Италия и в световния футбол си отиде на 21 декември 2010 година. Енцо Беардзот направил "скуадра адзура" световен шампион за трети път през 1982 година, на едно от последните най-емоционални световни първенства ще си пуши емблематичната лула от високо. Редом до Виторио Поцо, който донесе първите две световни титли на Италия преди Втората световна война през 1934 и 1938 година.

Енцо Беардзот е роден на 26 септември 1927 година в Айело дел Фриули в провинцията Удине и почина на 21 декември 2010 година на 83 години. Футболната кариера на Беардзот минава като централен защитник в отборите на Интер, Катания и Торино. Преди това от 1946 до 1948 дебютира в Про Гориция. Най дългият му период на терена е от 1957 до 1964 година при "биковете" от Торино. За националния отбор изиграва един мач през 1955 година.

Кариерата му на треньор започва веднага, след като очаква обувките на пирона още през 1964 година. Беардзот е помощник в националния отбор на митичния Нерео Роко, а в Торино на Джовани Батиста Фабри. След краткия първоначален престой в националния отбор като помощник става старши треньор на отбора на Прато в Серия C. В последствие поема националите до 23 години.

По време на Мондиала през 1974 година е помощник на Феручо Валкареджи и Фулвио Бернардини. Между 1975 и 1977 година дели поста национален селекционер с Бернардини. През 1977 година поема официално "скуадра адзура". На световното първенство в Аржентина през следващата 1978 година, където "гаучосите" са поддържани тотално от съдиите и изведени до титлата, единствено Италия успява да им се противопостави. Уникален победен и единствен гол в квалификационния мач в групите вкарва Роберто Бетега- Боби Гол в 67-ата минута. Италия завършва на четвърто място в света, но всички са единодушни,че играе най-добрия футбол на този Мондиал. След това Италия завършва пак на четвърто място, но на европейското първенство у дома, а това се води като разочарование.

Когато наближава световното първенство в Испания през 1982 година Беардзот е скъсан от критики и налага на футболистите си пълен бойкот към пресата. На всичко отгоре буквално "изкарва" от затвора Паоло Роси, който е въдворен там заради участие в уговорени мачове. В първия кръг на Мондиала Италия едва се класира за по нататъшно участие след три измъчени равни мача срещу Полша, Перу и Камерун. Но след това "адзурите" са изцяло променен тим и побеждават последователно Аржентина с 2:1, Бразилия с 3:2, Полша с 2:0 и на финала на "Бернабеу" в Мадрид е победен ФРГ с 3:1.

В мача с Аржентина остава култов моментът, в който футболистът с презимето мил - Клаудио Джентиле не дава на Марадона да направи нищо, рита го, хапе го едва ли не и на всичко отгоре му къса фланелката. На мача с Бразилия феноменалния Дино Дзоф спасява на голлинията топка, която всички на стадиона мислят, че вече е в мрежата. На финала ще остане известна в цял свят снимката, в която тогавашният президент на Италия Сандро Пертини е полудял от радост след третата титла за Италия. Голмайстор на световното първенство е Паоло Роси с 6 гола. В края на годината е избран за носител на "Златната топка".

През 1984 година Италия не успява да се класира за европейското първенство във Франция. През 1986 на Мондиала в Мексико е елиминирана от Франция на осминафинал. След края на световното първенство в страната на Ацтеките Беардзот е сменен от Адзелио Вичини.

Беардзот остава треньорът на "скуадра адзура", ръководил най-много мачове за своята страна - 104. По този начин той задминава Виторио Поцо, който има 97 срещи начело на Италия. Поклон пред паметта на един от най-великите футболни треньори в света.