Много интересна е съдбата на някогашния голмайстор на Левски Петър Курдов. От талантлив юноша и капитан на младежкия тим до 16 години, искан от два отбора, изведнъж е дамгосан с клеймото "изхвърлен завинаги". За онези времена и за следващи любопитни моменти, свързани с Курдов, става въпрос в днешния брой на "Архивите са живи".

Годината е 1977. Националният юношески отбор до 16-годишна възраст е на европейско първенство в Австрия. Тимът е воден от Григор Петков, а капитан е талантът и голмайстор на Марица (Пловдив) Петър Курдов. Момчетата играят отлично. На полуфинал България бие Англия с 1:0 с гол на Петьо, който открадва върнатата топка от централния бранител към вратаря. На финала нашите момчета губят с 0:1 от Югославия, като гола за "плавите" отбелязва Иван Гудел от Хайдук (Сплит).

Сагата на Курдов започва на летище София. Още ненарадвал се на сребърния медал, двама митничари буквално го арестуват и младокът е заведен в една от ВИП-залите на летището. Там Петър се сблъсква лице в лице със старши треньора на Левски Иван Вуцов и тогавашните ръководители на клуба Стоян Хранов и Борислав Лазаров. Предложението е ясно. Курдов да започне да вкарва от своите неповторими голове за "сините".

Преди европейското обаче Петьо е подал молба да играе в Ботев(Пд), но не е я подписал. В крайна сметка майката на Петър склонява синът й да иде в по-големия отбор с думите: "Не искам нищо друго за Петьо, освен да има квартира и от клуба да му перат екипите".

От Левски му дават апартамент в квартал "Хаджи Димитър", който дотогава е принадлежал на Николай Грънчаров, вечна му памет. Плюс заплата от 110 лева. При "канарчетата" обаче не стоят с празни ръце. В клуба фалшифицират подписа на Петьо и така Курдов се озовава под ударите на футболния закон, който наказва строго преговорите с два клуба. Като капак на всичко случаят на младия Курдов не е единствен.

Утвърдени играчи като Стойчо Младенов от Берое и Ради Здравков от Локомотив(Сф) са обвинени, че незаконно са преговаряли с ЦСКА. Към тях се подхожда строго и те са изхвърлени от футбола. С писмо от Политбюро на ЦК на БКП, подписано от Милко Балев, Курдов също изгаря покрай тях. Не му разрешават дори да тренира на "Герена" и да влиза в съблекалнята. Спи в апартамента на Валери Греков и една нощ му потича кръв от носа, придружена с голяма нервна криза.

По същото време през лятната пауза на 1980 година в Пловдив се организира поредния турнир на кварталите и махалите в града. В него взимат участие и действащи футболисти, родени в Пловдив, които играят не само под тепетата, а и в други градове. Така стават невероятни мачове с участието на Спас Джевизов, Жоро Славков, Петьо Зехтински. За Кършияка играе Петър Курдов. Отборът на неговия квартал става първи. Впоследствие купата е отнета, а турнирът анулиран, защото е играл наказан футболист.

За да дойде октомври 1980 година. По върховете, пак с личното съдействие на Милко Балев, решават да амнистират Стойчо и Ради. Двамата са върнати. Това дава повод на тогавашния почетен председател на Левски-Спартак Иван Славков-Батето да изрече думите "Ледовете се топят" и да натисне по татова линия да бъде реабилитиран и Курдов. Първият му мач за "сините" е на 21 октомври 1980-а в София. В първи 1/16- финал за купата на УЕФА срещу АЗ 67(Алкмаар), завършил 1:1, Курдов влиза в игра в 46-ата минута на мястото на Марин Станчев.

Курдов е от поколението футболисти от 80-те, които знаят как се уважава съперникът. "С футболистите на ЦСКА на терена можехме да се изядем, но навън бяхме приятели", категоричен е човекът, отбелязал много голове във вратата на "армейците".

Решаващ миг в кариерата на Петьо е един мач за купата на България срещу Пирин, състоял се на неутрален терен. След като получава зверски удар в главата и започва да му шурти кръв, е подготвена смяна. Той обаче остава на терена с превръзка и в 89-ата минута донася победата на "сините" с 1:0. На срещата присъства испанският мениджър Пако Сантамария. Той води преговори за преминаването на Наско Сираков в Сарагоса. Междувременно се заинтересува от "смелото момче с превързаната глава".

Курдов е готов да отиде в Саламанка за 400 000 долара. От Левски обаче надуват цената на 800 000 и му провалят трансфера. Тогава Петьо влиза в остър конфликт с Васил Методиев-Шпайдела. На своя глава се свързва с бившия футболист на "сините" Стефан Абаджиев-Теко, избягал в Германия и живеещ в Хамбург. От Кайзерслаутерн, където е препоръчан, са впечатлени от невероятните волета на Петьо при двуседмичните му проби.

Но при "лаутерите" е дошъл полски национал, чийто играчи спокойно могат да правят трансфери на Запад и се ползват с предимство пред българите.  В Хамбург също нямат място и тогава от Майнц 05 обещават да вземат българския футболист. Преди това обаче трябва да изиграе четири мача за "сините". Последният шампионатен двубой, в който Курдов играе, е срещу Спартак (Варна). Срещата завършва 6:1, а Петьо е отбелязал поредния си хеттрик.

Наистина за последно със синята фланелка взима участие в първия 1/16- финал за КЕШ на "Герена" срещу Милан. Двубоят завършва 0:2, а Курдов е сменен принудително в 42-ата минута от Петър Петров заради зверско влизане с бутоните в главата му на сегашния треньор на Барселона Франк Рийкард. Якият пловдивчанин е откаран веднага в "Пирогов" и челото му е зашито с осем шева.

Но това не е нищо. На следващия ден Курдов пътува и един ден  по-късно дебютира с фланелката на Майнц 05 срещу Ватеншайд. Мачът завършва 1:0 за домакините от Майнц с гол на "обичайния заподозрян" Петър Курдов. Пловдивчанинът става първият български футболист, който след Втората световна война играе легално в Германия.

Впоследствие Петьо отново се връща в България. Играе за Ботев(Пд), малко за Локо(Сф), откъдето в края на 1990 година отива в Испания и облича екипа на Майорка. После се връща при Димитър Алексиев в Янтра, а след това с него идва в Славия и завършва футболната си кариера.

Доскоро Курдов бе треньор. Последната му спирка засега бе Спартак(Вн). В момента се е отдал на семеен бизнес с хотел "Емили", който е наречен на името на жена му и се намира на брега на язовир Доспат.