В почивните дни неусетно отминаха още шест двубоя от груповата фаза на Световното по футбол. Играните досега мачове, които наблюдавахме дават основание за заключение, че аутсайдерите не са чак толкова слаби и нарочените за фаворити не са чак толкова силни.

Може да е малко прибързано, но вече можем да говорим за едно изравняване на силите в световен мащаб. Това се дължи преди всичко на избраната схема, на тактиката и начина на противодействие. Умение за възпрепятстване на противника с топка без да се изолираш, лишавайки го от идеи за развитието на атаката му, способността за провеждане на сполучливи единоборства, особено в наказателното им поле, демонстрираха и смятаните досега за по-слаби отбори.Те залагат в своята тактика на сигурността, предоставяйки иниацитивата и епзодично използвайки въэможността да атакуват.

От друга страна, силните са принудени да поемат инициативата, да са активният отбор, но това не значи, че контролират срещата. Затова според мен, шансове эа успех ще имат тези отбори, които заложат на баланс между сигурността и активността.

Потвърждение на всичко дотук е мачът между Швеция и Тринидад и Тобаго, където се получи първата голяма изненада. Изненадани бяха и футболистите на Швеция от сърцатата игра и поведението на своите противници, които с агресивния си стил успяха да неутрализират преките си конкуренти. Тактическото подреждане на отбора от Карибите даде възможност да се противопостави по най-добрия начин на всички опити на Швеция да превземе вратата им. Четири души в линията на защитата, които не се страхуваха да играят в числено равновесие с нападателите на Швеция.

Наситена средна линия от четирима плюс един, който винаги бе готов да прелее и да помогне на централния нападател. Средна линия, която благодарение на своята гъвкавост не позволи в нито един момент партньорите им от защитата да са в неравностойно положение.

В тази зона трябва да се отбележи нестандартната позиция и задачи, които иэпълняваше Дуайт Йорк. Свободен в пространството между защитната и средна линия, човек който винаги създаваше числено превъзходство и се намесваше, където е необходимо и най-опасно. Отборът на Тринидад и Тобаго успя да вземе своето, защото нареждането им по терена успешно противодейства на традиционното подреждане 4-4-2 на шведите, чиито полузащитниците са подредени в линия.

Тази схема през изминалите мачове използва още отборът на Англия по същия шаблонен начин, така всичко е ясно и предсказуемо. В случая с англичаните Лампард и Джерард бяха онеправдани и качествата им не можаха да се използват пълноценно. Интересна идея в играта на Парагвай беше смяната на позициите между левия външен халф и централните нападатели в развитието на атаката, без да се нарушава стройността и баланса в играта. Това затрудни в максимална степен Гари Невил. Един не особено привлекателен мач, в който Англия през второто полувреме напълно отстъпи инициативата на Парагвай, вследствие на настъпила умора.

Следващият мач - между Аржентина и Кот д'Ивоар, беше значително по-интересен.Победата се усмихна на Аржентина благодарение на това, че в определени моменти играчите действаха по- разумно и хитро. От тактическа гледна точка е малко непривично подреждането на южноамериканския отбор – отворени и давайки по-голяма ширина надясно на своята атака, умишлено освобождавайки лявата част на терена за изненадващо включване на Сорин.

Мачът между Сърбия и Черна гора и Холандия, беше първата среща между два европейски отбора, които заложиха на две различни тактически постройки. Холандия на 4-3-3 и Сърбия и Черна гора, на вече познатата 4-4-2. Тримата полузащитници в състава на "лалетата" бяха наредени във формата на триъгълник, на когото основата е откъм защитата. Впечатляваща продукция изнесе Ариен Робен. В един отбор като Холандия, не може да няма равностойност в усилията на футболистите, за да се разчита толкова много на един от тях. Питам се колко мача с тази интензивност и ритъм ще издържи Робен?

С много прагматизъм и рационални действия срещу своята бивша колония Ангола, Португалия взе това, което й трябваше. Очаквахме по-агресивен и нервен мач, но за радост това не се случи. И двата отбора бяха избрали идентично подреждане на терена – 4-3-3, но Ангола се нагоди към системата на по-силния и с по-големи звезди отбор. Така, без да се усложняват действията на терена, африканците успяха до известна степен да намалят силата на португалския отбор. Имаше моменти на равностойност на терена и дори накрая при по-голяма настойчивост и шанс анголците можеха да откраднат точка.

Отборите на Мексико и Иран показаха с играта си,че имат сериозни намерения, поне в груповата фаза. Изглеждаше и събитията на терена подсказваха, че везните можеше да се наклонят и на другата страна. Някои малки, но важни подробности решиха мача. Заучено статично положение, двойна последователна грешка на иранската отбрана и удачни смени на треньора на Мексико Лаволпе, се оказаха решаващи за изхода на мача. За любителите на статистиката – имаше противоборство на две различни тактически схеми: Мексико – 3-5-2 и Иран – 4-4-2.