Темата на 41-ото поредно издание на кръгла маса "Топспор" бе: „Какво е Едмънд Хилари за алпинизма?" Дискусията се организира от сайта Топспорт.бг и вестник „Топспорт" със съдействието на „Еврофутбол" и любезното домакинство на „Best Western City Hotel".
Наш събеседник e Аврам Аврамов, който ръководи експедицията ни до Еверест през 1984 година.

- Г-н Аврамов, първият ми въпрос е с какво ще запомните Едмънд Хилари?
- За съжаление той вече не е сред нас. Истинското му име е Джеймс, но ние всички го знаем като Едмънд. С него се видях за много кратко време на пресконференцията, която давахме в Катманду, след като през 1984 година петима българи покориха Еверест. На тази среща той ми подаде ръка и се обърна към мен с думите: "Приятно ми е, Ед." Каза, разбира се, добри думи за нашата експедиция, поздрави ни за успешното покоряване на най-високия връх на планетата по най-трудния път, пожела много здраве и щастие на целия български народ. Ведър, усмихнат, приветлив човек. Такъв е в моя спомен и такъв ще остане в паметта ми. Просто за мен Хилари остава епоха не само в алпинизма, но епоха в развитието на човечеството. Все пак той е първият човек стъпил на най-високата точка на планетата.

- Може ли да се каже, че този човек е пример за подражание на всички алпинисти?
- Няма как един такъв човек да не е идеал. И съм почти сигурен, че няма алпинист, който да не му се възхищава.

- Преди да се видите с Хилари, сте имал възможността да се срещнете и с шерпа Тензинг Норгей. Кога и как стана това?
- С него се видях в базовия лагер в Хималаите през 1984 година. По същото време, по което ние бяхме в базовия лагер, Тензинг също беше там в ролята си на консултант на индийската женска експедиция, която се бе устремила към Еверест. За мое съжаление точно по това време обаче беше доста болен. Опитахме се да завържем най-елементарен разговор, но не се получи. Тензинг просто бе много отпаднал и само лежеше. След около две седмици напусна базовия лагер и слезе да се лекува на по-ниска височина. Това са двата случая, в които успях да се видя с първопокорителите на Еверест. За мен това са много приятни спомени.

- Остана вечната загадка - кой първи е стъпил на върха. Как гледат на това хората като вас - професионалистите. За любителите е интересно, но вече няма кой да даде отговор?
- Да, много се говори по този въпрос, а вече няма кой даде отговор. Но, за да бъда честен, ще кажа, че за мен това не е толкова важно. За мен е по-важен фактът, че двамата никога не се нападнаха един друг, че никой от тях не изяви претенции за това кой е стъпил първи. По този начин те показаха, че са хора с висок морал, че тяхната свръзка е била между истински мъже. Иначе какво значение има, че единият е бил три метра по-вляво, а другият три метра по-вдясно... Какво значение има това? Сами виждате, че успехът е за отбора, за екипа. Въжето е просто свръзката между двамата, нужната опора, подкрепа, сигурност, ако искате го наречете. Фактът е налице - те двамата, Хилари и Тензинг, са първите. Трябва да споменем, че те са участвали в британска експедиция и са втората свръзка, която атакува върха, след като първата, от двама англичани, не успява.

- Как приемате соловите изкачвания на Еверест, а и не само на него. Като стил и подход към атаката на един връх?
- В началото, когато започнаха подобни атаки, не одобрявах соловите изкачвания. В последствие видях и осъзнах, че няма нищо лошо човек да се реализира сам. Има своите плюсове и минуси.

- Няма алпинист, който да не е чувал за „Стъпката на Хилари"? Какво всъщност е това?
- Мястото, което е наречено по този начин, е едно каменисто парче скала дълго между 5 и 15 метра. То е доста трудно за преминаване. Но веднъж минеш ли го, остава ти само най-лесното - около 450 метра до крайната точка на Еверест. Хилари е минал по него, след като Тензиг не е успял, и резонно така се получило наименованието. Хубаво е, че нашите алпинисти, също успяха да минат през това място, когато бе нашата атака на Еверест.

- По „Западния гребен", по българския маршрут... Никой не е минавал по този път към Еверест след нашата експедиция. Защо вече цели 24 години този маршрут остава български...
- Да, така е. Преди 24 години си казах , че се надявам в следващите 25 години по този път да не мине никой. Е, ще почакам още година, за да видя, дали тази моя надежда ще се сбъдне. За сега се оказвам прав. За мен обаче е много по-важно, че по него са минали четирима българи.

- Трудността ли е причината?
- Едва ли е трудността. На нас ни го наложиха обстоятелствата. Само четирима българи и няколко словенци са успявали.

- Словенци...
- Да, те първи преминават по "Западния гребен".

- Шерпите, що за народ са?
- Доста беден народ, повярвайте ми, но са прекрасни хора по характер. На това ги е научил техният живот. Чест прави на Хилари, че организира фондация в помощ на шерпите. Той споделяше тяхното житие и битие. Много неща е направил за тях, за народа на Тензинг. Всички експедиции показват и изказват своята благодарност към този тих и тудолюбив народ.

- С какво ще запомните Хилари?
- Вече ви отговорих - Хилари, както и Тензинг, за мен са епоха в развитието на човечеството.