Намеренията ми за темата, върху която исках да взема отношение, се промениха в последния момент. Снощните срещи в група "В" на Световното първенство приковаха моето внимание, очаквайки изненади и сензационни развръзки. Но истинската причина всъщност, бе присъствието на Англия и Швеция в тези срещи.

Англия - защото е отборът, който има най-много фенове в България от всички участници на Мондиала. Фенове, които живеят с надеждата за дългоочакван успех.

Швеция - защото това е отборът, който ни е донесъл толкова мъка, срещу когото сме изпитвали най-големи трудности и в многото си опити не сме намерили рационален начин да му се противопоставим.

Общото за двата отбора е, че като фаворити не бяха убедителни в първите си срещи. Тяхното представяне бе доста разочароващо, тъй като използваха схемата 4-4-2 по най-стандартния и шаблонен начин. Схема, която е най-предсказуема, с ограничени възможности да се пречупи. Така двата отбора се лишиха от начини за промяна, с които да изненадат и объркат своите опоненти.

Този начин на игра не може да даде голяма свобода на футболистите в предни позиции. Свобода, която дава възможност да се играе по-разкрепостено, разчитайки повече на импровизацията и футболните идеи на състезателите.

Развоят на срещите на двата състава ни държа в напрежение до края на мачовете. Дори виждахме реалната опасност единият от тях, а защо не и двата отбора, да се сбогуват с надеждите си за добро представяне. Но в крайна сметка и англичани, и шведи се добраха до измъчени победи, доказвайки тезата, че късметът и шансът са винаги на страната на по-силния.

Безспорно и Англия, и Швеция бяха отборите, които в по-голяма степен искаха, търсеха и можеха да стигнат до победата. Това твърдение за отбора на Англия се дължи основно на промененото поведение на някои техни футболисти. Силна и много активна лява страна, в лицето на Джо Коул и Ашли Коул. Двамата положиха много усилия, но бяха донякъде улеснени от принудителните размествания в защитата на Тринидад и Тобаго.

От отбора на Тринидад и Тобаго в тази зона действаше Карлос Едуърдс (№11), но той нямаше необходимите навици да уплътнява фланга, а и не получи достатъчна подкрепа. За надмощието, което Англия упражни, допринесе последователната инициативност на Лампард и Джерард. Ту единият, ту другият се придвижваха по-смело в близост до наказателното поле на противника, а знаем какво могат те там.

Може да кажем, че натискът на Англия бе постоянна величина, която в крайна сметка причупи отбора на Тринидад и Тобаго. Направените три смени от Ериксон не промениха с нищо тактическото нареждане, но увеличиха напрежението, мощта и скоростта в полето на противника. Шведският специалист пое риска да остави Бекъм в зоната на краен десен бранител - риск, който бе напълно оправдан и както се казва - "Който не рискува, той и не печели".

Искрено съжалявам, че един толкова симпатичен, но дисциплиниран отбор като Тринидад и Тобаго, ще напусне надпреварата, но такива са правилата на играта.

В другата среща имаше повече драма, отговорност и нерви, защото се знаеше, че загубилият се прощава с Мондиала. Лагерът на Швеция минути преди мача бе раздиран от противоречия и скандали.

Това е една стресова ситуация, която в много случаи помага да се излезе от трудното положение, в което се намира отборът и шведите успяха да се справят, което говори, че техният отбор притежава силни личности, готови да загърбят своето его в името на отбора.

В спортно-технически аспект изводът ми е, че Швеция печели в повечето случаи, когато другият отбор излиза с нагласата да се надиграва с тях, както отборът на Парагвай бе принуден от обстоятелствата да направи.