През 1979 г. европейската централа посреща своя 25-годишен юбилей. Същевременно УЕФА става мощна икономическа корпорация, която има годишен оборот от 8,5 милиона швейцарски франка. В квалификациите се създават не осем, а седем групи с по 4 или 5 отбора във всяка. Във финалната фаза 8 отбора се разделят в две групи по четири. Първите си оспорват титлата,а вторите третото и четвъртото място. Голяма е битката за домакинството на европейското първенство между Франция, Швейцария и Италия. После към боричкането се присъединиха Англия, Холандия и Гърция. Накрая централата предпочете Италия.

За първи път европейското първенство има своите спонсори в лицето на „Кока Кола", „Канон" и „Сейко". За първи път турнирът има и талисман. Това е героят от популярните приказки на италианския писател Карло Колоди - Пинокио. Автор на скицата бе миланския график Пиетро Гратон.

В квалификациите участваха 31 отбора. След традиционно отказващата се Албания и Лихтенщайн не пожела да присъства. На фона на резонните резултати в останалите групи, най-неочаквани се оказаха развръзките в групата на СССР, Унгария, Гърция и Финландия. В Хелзинки домакините разгромяват Гърция с 3:0. Рейдът на финландците в тяхната столица продължи и срещу Унгария (2:1). А това бе първата загуба на маджарите от този национален отбор в тяхната история. СССР загуби с 0:1 в Атина и Гърция за първи път в своята история се класира за финална фаза на европейско първенство.

Белгия, чийто тим впоследствие отиде на финал, започна минорно с четири ремита. Но треньорът Ги Тис върна в състава 35-годишния Ван Мьор и отборът тръгна нагоре. Действащият европейски шампион Чехословакия мина на парад през квалификациите. На мястото на Вацлав Йежек бе дошъл Йозеф Венглош. Той запази победоносния тим от Белград преди четири години. В състава не бе единствено прекратилият кариерата си вратар Иво Виктор.

Вицешампионът от Евро'76 ФРГ вече имаше нов треньор в лицето на Юп Дервал. Той застана начело на отбора за началото на квалификациите през 1978 г. Две години по-късно щеше да ги качи на европейския трон.

При жребия за финалната фаза не бе избегнат сблъсъкът на силни и равностойни отбори. В едната група са Чехословакия, ФРГ, Холандия и аутсайдерът Гърция, който обаче се представи много прилично в квалификациите. От другата страна четворката е Италия, Белгия, Англия и Испания, която е още "по-желязна" група.

Бундестимът и „лалетата" се вкопчват в поредната битка. Играчите от Ниската земя така и не разбират кого да пазят. Това не са нито Карл-Хайнц Румениге, нито Ханзи Мюлер, нито Хорст Хрубеш (на снимката). Не успяват да опазят Клаус Алофс, който в този мач бележи хеттрик. Все пак холандците се добират до почетното 3:2. Трите гола на Алофс са и първият хеттрик в редовното време в историята на европейските първенства. Попаденията стават със съдействието на 22-годишния Бернд Шустер.

Не случайно след края на шампионата „русият ангел" преминава в Барселона. Дузпата, с която холандците бележат първия си гол, е направена от един 19-годишен дебютант за Бундестима. И това е Лотар Матеус.

В „желязната" група гвоздеят е мачът между Италия и Англия. Десет минути преди края Марко Тардели бележи единственото попадение и на другия ден излиза заглавие: "Тардели прослави отечеството". Италия обаче направи реми с Белгия. Този мач завърши 0:0. Двата отбора станаха с по 4 точки, но с повече попадения са белгийците продължиха напред.

На финала отиват ФРГ и "червените дяволи". Неочаквания финалист в лицето на белгийците притежават опитният Ван Мьор, 23-годишният Ян Кулеманс и вратарят Жан-Мари Пфаф. Още в началото на срещата се случва закономерното и след подаване на Шустер, Хорст Хрубеш открива резултата. В средата на второто полувреме Ван дер Айкен от дузпа поразява Тони Шумахер.

Мачът върви към продължения и изпълнения на дузпи, където не се знае дали германците ще надделеят. Но две минути преди края Кале Румениге изпълнява корнер вдясно от Пфаф и Хрубеш със силата на зидарската си глава изпреварва защитата на белгийците и забива победното попадение. Преди да бие ъгловия удар, Румениге подхвърля на немските фотографи: "Бъдете готови да щракнете момента, защото сега Хрубеш ще отбележи гол.". Така Хорст става вторият играч след Герд Мюлер с два гола във финален мач на европейско първенство.

След първенството списание „Кикер" пише за Шустер, че съчетава таланта на Франц Бекенбауер и Гюнтер Нетцер и със сигурност ще бъде голямата звезда на националния тим на ФРГ през 80-те години. В много интервюта след турнира Шустер отсича: "Играх на ниво срещу Холандия и Белгия, защото моят допинг се нарича съпругата ми Габи". Тя по-късно му става мениджър.

След европейското, където германците са отново повелители, треньорът Дервал кани в националния тим бунтаря Паул Брайтнер, който по онова време се прави на краен левичар и маоист. В този момент чепатият Шустер изригва: "Докато Брайтнер е в отбора, аз няма да играя там, защото Паул е покровителстван от треньора Дервал." Последен опит Бернд да облече фланелката на националния тим прави Бекенбауер. Но Габи слага край на споровете, като иска за тази цел предварително 1 милион долара...

Безлично наше представление

След уникалното ни представяне на европейско първенство през 1968 г. следват безлични квалификационни цикли за шампионатите през 1972 и 1976. Не по-различно преминава и този за 1980 година. Българските фенове са развълнувани от гастрола на Кигън и компания. Срещу англичаните губим два пъти - като гости с 0:2 и като домакин с 0:3. Преди началото на мача, невиждано за соцпорядките, един английски фен, изрисуван в цветовете на националния флаг и с английското знаме, обиколи целия терен. Не можахме да бъдем по-напред в класирането и от другите два британски отбора - Северна Ирландия и Ейре. Така единствено сме пред Дания.