Треньорът на Вихрен Стойко Найденов е част от новата вълна в клуба, който започна да изгражда отбора си почти от нулата. Мандатът на младия специалист започна преди 3 г. с гръбнак от юноши от школата, които постепенно оправдаха доверието. В настоящата кампания тимът е четвърти в Югозападната „В" група с 28 т. Миналия уикенд „Вихрен" победи в едно от най-старите регионални дербита „Пирин" (ГД) с 2:0.

- Г-н Найденов, постигнахте поредна победа в първенството. Доволен ли сте от качеството на играта на вашия отбор?

- Можеше да победим и с повече, но можеше и да не спечелим мача. Играхме по-добре през първата част. През втората обаче домакините определено ни притесниха с офанзивната си игра.

В интерес на истината срещу „Пирин" имахме контузени и наказани основни футболисти.

- Дали се осъществява програмата, която начертахте преди време?

- От 2 години залагаме на млади момчета от региона. Смея да твърдя, че напредваме в развитието си и мисля, че до 1-2 сезона отборът ще може ще израсне, за да се изкачим на по-горното стъпало във футбола по естествен път.

- Възможно ли е да има естествен път в българския футбол?

- Не смятам, че нашето е напразен оптимизъм. Вярвам оттук нататък нещата да вървят напред, независимо от това, че има доста странични фактори. Както виждате, ако съумеем да задържим този отбор и да надградим с 2-3 момчета, ще успеем да постигнем целта си.

- Реално ли е завръщането при професионалистите да се постигне по-рано?

- Ако се отдаде възможност, може да направим атака към втория ешелон, но нека не се избързва. Сега е нужно да се стараем във всеки мач, да трупаме опит, да обиграваме отбора си и да напредваме крачка след крачка.

- Как бихте оценили представянето на своя отбор до момента?

- Разбира се, че съм доволен. Имаме 28 т., на 4-о място сме. Загубихме само 4 мача, от тях три у дома срещу водещите отбори ЦСКА, „Витоша" и „Сливнишки герой", в които твърдя, че не играхме никак зле и не отстъпвахме на съперниците. Имаше и други фактори, които повлияха върху развоя на тези срещи. Не съм напълно доволен обаче, че играем по-добре като гости. Трябва да направим нужното да се представяме добре и вкъщи.

- На какво се дължи „домакинският синдром"?

- Не зная как да го обясня. Загубите са не срещу случайни отбори, но са си поражения. Може би момчетата се притесняват повече у дома, или пък се отпускат на собствения ни стадион. Не изключвам факта, че феновете в Сандански винаги са били максималисти и това тежи на някои играчи.

- Предстои ви поредното дерби срещу Миньор?

- Това е поредният ни важен мач, в който ще трябва да се вложим на максимум. Надявам се да поправим отрицателния си баланс срещу тях. Прогресът минава през подобни сблъсъци. Вярвам, че можем се поздравим с победа и да зарадваме нашата публика, която го заслужава.