Бижутера: Трапезата след мача е най-ценното на аматьорския футбол

Христо Йовов със сигурност е най-популярният футболист, излязъл от Своге и стигнал дори до Шампионската лига. Сега 44-годишният бивш атакуващ халф и крило на Левски, Локо София, Мюнхен 1860, Литекс и Арис Лимасол радва почитателите на играта в А ОФГ София - Запад, а неговият отбор Сините орли (Своге) е приятната изненада след есенния дял, заемайки трето място в дебютния си сезон.

За футбола в четвърта дивизия и романтиката на селските стадиони Бижутера, който е 4-кратен шампион и 2-кратен носител на Купата на България, говори в специално интервю за "Тема Спорт".

Христо, какво е усещането да играеш в А ОФГ и какво ти дават тези мачове?

- Дават ми удоволствието от играта на голям терен. Всеки професионалист, пък и непрофесионален играч, знае, че усещането там е несравнимо, не може да се компенсира на малки вратички или джитбол. Но аз не играя чак толкова много. По-скоро помагам. Местните момчета имаха желание да сформитрат отбор, защото доста от тях са играли на определено ниво - те са сравнително млади, около 30-годишни. Попитаха ме дали мога да помагам с нещо и аз се съгласих. Направихме клуба и играем за удоволствие. Дори някои идват от София за мачовете.

Твоята роля каква е - лидер, мотиватор, треньор?

- Със сигурност треньор не съм, лидер - също. Най-точната дума може би е мотиватор. Опитвам се да присъствам на всички мачове. Понякога, когато няма достатъчно хора на скамейката, влизам и играя. Но всичко е за спорт и здраве, от любов към футбола. Нашият клуб няма ДЮШ, нямаме юношески формации, че да покрива изискванията за промоция в Трета лига, но нямаме и възможност.

Доколко успяваш да помагаш на терена, чисто физически как се чувстваш?

- Имам даже един цял мач, надали вече съм на достатъчно високо ниво, но както казах - удоволствието от футбола не може да се замени с нищо. Особено когато играем на хубав терен, защото някои от отборите имат добри стадиони, опитвам да взимам участие.

Изненадан ли си от третото място на Сините орли (Своге) след есенния дял?

- Нямам толкова подробен поглед над нещата. Има няколко тима, които се открояват и имат амбиции. Например, в Драгоман играе един Екундайо Джайеоба и отделно имаше 3-4 момчета тъмнокожи в техния състав. Не знам дали играят заради самата игра или получават възнаграждения, но е видно, че техният клуб има амбиции. Не знам какви са кариерите на тези чуждестранни попълнения, но доколкото разбрах, някои от техните футболисти са играли във В група и със сигурност при тях има някаква селекция. Нашият състав е изграден от момчета, които играят на доста добро ниво. Единствено, че отборът не се събира да тренира, а и понякога пропускаш мачове заради неотложни лични ангажименти през уикенда.

Кой мач от есента ще запомниш?

- Този срещу Драгоман, срещу Джайеоба, тъй като това ни беше първият мач. Те стояха доста добре и заслужаваха победата, но в крайна сметка ние бихме с 2:0. Смешното беше, че цял мач ни натискаха, изпускаха положения, дори гонеха топката, защото в долните дивизии няма деца край тъча, които да подават топката - та опитваха да печелят време така, но накрая в 90-ата и в 93-ата минута им вкарахме два гола и треньорът беше много нервиран. Но Драгоман трябва да са спокойни - личи си, че имат класа и не трябва да се притесняват дали ще станат първи.

Реално Драгоман завършиха есенния дял с две загуби, но и двете са от Сините орли...

- Да, победихме ги и като гости с 5:2.

Как избрахте името Сините орли за вашия клуб?

- Всъщност, това е едно от традиционните названия на местния футболен отбор в Своге и затова момчетата се спряха на него. Пък и в тима са само местни футболисти... Не е свързано с миналото ми в Левски.

Как местните привърженици и обществеността възприемат появата на втори отбор в града?

- Както навсякъде в подобни градове - чувствата са противоречиви. Някои се радват, други - негодуват. Но всичко е в рамките на нормалното. Когато хората виждат, че един отбор се създава от любов към играта, всичко утихва във времето.

Усещаш ли дали името ти привлича интерес към вашите мачове, идват ли хората на стадиона заради теб и помнят ли те като цяло?

- Едва ли. Някои ме помнят, със сигурност, но наскоро изчислявах, че вече ще станат 10 години, откакто прекратих футболната си кариера. Пък и реално не съм пряк участник във футболните процеси у нас. Нормално е хората да ме позабравят, а и младите се интересуват от чуждестранните грандове и звезди. Такъв е нормалният път на живота...

Един си тръгва, друг го сменя, нали?

- Аз паднах - друг ще ме смени (б.а. - Йовов цитира стихотворението на Никола Вапцаров "Борбата е безмилостно жестока").

А твоите съотборници имат ли интерес към твоята персона, футболното ти минало, а и попиват ли от теб на терена?

- Общо взето, всички момчета са били част от футбола - някои са тренирали до мъжка възраст, но не са се реализирали, други са продължили, така че това са момчета, израснали около играта и ме познават доста добре. Пък и Своге не е чак толкова голям град и няма толкова много футболисти, достигнали до онова високо ниво, както бях аз. Донякъде можем да го наречем футболен град, защото предвид мащаба на Своге имаме участия в А и Б група. Но аз го съразмерявам с броя на феновете и публиката. Когато на домакински мач имаш 100 души, говоря за Спортист Своге, който се представя на добро ниво във Втора лига, това не е окей за мен. Градът просто няма футболна култура, но може би ни липсват и големите успехи и затова.

На кое съоръжение играете и по колко зрители идват на мачовете ви?

- Домакинстваме на помощното игрище на Градския стадион в Своге, където играе Спортист. Публиката ни е по 50 души, понякога 100 човека - когато е топло времето най-вече. Знаете, че в окръжните групи се събират приятели и роднини. Но често дори и в Първа лига има такава бройка публика на мачовете.

Кои са основните трудности пред млад клуб като Сините орли Своге, само финансите ли са проблем? Как покривате съдийските такси, например?

- Аз съм на мнението че когато се опитваш да правиш нещо или се събирате да играете за удоволствие, не може да получаваш всичко безплатно. Минаха годините, когато имаше подобни неща. Не съм запознат с програмите на ФИФА и УЕФА, за да кажа дали има вариант, в който футболът на по-ниско ниво да се развива и да бъде безплатен, но доколкото знам, в чужбина нещата са доста по-опростени, отколкото тук. Всеки отбор има определена вноска, включваща съдийските такси и терена за домакинските ти мачове през целия сезон. Тази сума трябва да я внесеш във футболния съюз и оттам насетне не мислиш за нищо. В дадения час играете на еди-кой си терен и всичко е готово. Интересувал съм се доста как се случват нещата в чуждите държави и просто момчетата, желаещи да играят на подобно ниво, преценяват дали могат да съберат парите и после се образува отбор. У нас сме свикнали някой друг да плаща масрафа във футбола на всички нива и затова се стигна до тежки ситуации, които засегнаха чак професионалния футбол.

За кои държави си проучвал?

- Германия, Америка... За Щатите знаете, че се опитват да развиват сокъра и това се нещата, които ги крепят. А и така се гарантира поне, че дивизията ще завърши със същия брой отбори, с които е започнала. Че няма да има отказали се. Пък и така има гаранция, че ако направят някоя глупост и ги изхвърлят от групата, то ще пострадат финансово, ще загубят своите пари, които са събрали помежду си. Тук всяка община подпомага по някакъв начин футбола и всеки си прави каквото си иска.

Община Своге помага ли финансово на Сините орли?

- Да, има известна част от бюджета. Няколко домакинства поне се покриват благодарение на Общината. Но това за мен не е правилно.

А имате ли игрище, където да водите подготовка?

- Не. Ние сме любителски отбор. Момчетата работят от понеделник до петък и в неделя идваме и изкарваме парата. Пък и след мача има интересни моменти - бира, пица, смешки...

Това ли е голямото удоволствие от аматьорския футбол - трапезата след мача?

- Да, поне за мен е това. Сядаш, смееш се с приятели, пък и аз не съм най-младият, та винаги можеш да научиш нещо от по-младите (смее се).

Съпругите понасят ли отсъствието ви от вкъщи, търпят ли тази ваша страст?

- Разбира се. Повечето знаят, че футболът е част от живота ни и са свикнали. Дори някои от тях идват на стадиона с децата, когато е по-топло, и прекарват немалко време покрай отбора. Хубаво нещо е футболът, общо взето.

Във вашата група се състезава и дублиращият състав на Спортист, можеше ли всъщност талантите от школата да се обиграват при вас?

- Този дубъл беше направен веднага след като се разбра, че се създава Сините орли. Ние нямахме нищо против при нас да се пращат и да трупат опит юноши. Отборът е създаден за местните момчета, а не да обиграваме "чужденци", но всяко ръководство си преценява как да си менажира клуба.

Докъде стигат целите ви и лично пред теб? Докога ще можеш да помагаш?

- Нямам представа. Знам какво мога, така че когато искам да се изпотя, влизам. През другото време младите тичат и играят. Целта е да сме живи и здрави и след мача да седнем и да сплотим колектива.