Всичко, което трябва да знаете за новото дерби между "сини" и "червени"

„Съдбата - гробище, бъдещето – погребение“. Тези думи пасват като дялан камък, когато става въпрос за български футбол. Нагледали сме се на почти всичко – псувни, уговорени мачове, побоища, събличане и т.н. Гротеска! Поводи за национален срам, които предизвикват такива сълзи, каквито дори не може да пророни и вулкан от емоции като Тити Папазов.

През последните 25 години, единственият светъл лъч сякаш бе Вечното дерби между Левски и ЦСКА. Мачът, който ни правеше разпознаваеми на футболната карта. Караше ни да се чувстваме едно цяло с лудите балкански страсти и ни връщаше към едни романтични времена, когато думите говедо и прасе се ползваха по истинското си предназначение.

Въпросният сблъсък вече не съществува. Или пък не? Голяма главоблъсканица, за която всеки един от нас има свое собствено мнение. Лично за мен е важно едно: България има нужда от противопоставяне между ЦСКА и Левски. Всички ние – журналисти, фенове, футболисти... дори и органи на реда, имаме необходимост от подобен сблъсък. Гладиаторски двубой, който да ни „покани“ да заемем местата си на националния стадион. „Муза“, за която да се пишат декларации и да се създават множество нови рефрени или анекдоти.

В следващите редове ще направя обстоен, чисто футболен анализ, на двата тима. Ще разкрием техните силни и слаби страни, за да бъдем максимално подготвени за „зрелището”, което ни очаква в сравнително късния съботен следобед:

МОМЕНТНА СИТУАЦИЯ:

Дербито сварва двата тима  в доста различна ситуация. Далеч по-оптимистично настроени са на „Герена“, където мечтаят дори и за титла. Макар и да стартираха сезона по обичайния за последните години посредствен начин, левскарите се преродиха тотално след успеха си над Лудогорец. Към днешна дата „сините“ са в серия от 7 поредни успеха, която ги изстреля и до върха в елитния ни шампионат.  Вековниците вече се радват и на нов мажоритатен собственик в лицето на Спас Русев, който на пръв поглед е сигурен залог за едно повече от бляскаво бъдеще.

ЦСКА-София все още се бори. Бори се за своето име, емблема, история и място в сърцето на запалянковците. Определено нещата не се случват така, както желае и Гриша Ганчев. Това по трудния начин го разбраха част от героите, които само преди няколко месеца спечелиха и Купата на България. Малко след тях от „Армията“ бе изритан и Христо Янев. Обявен за млад и твърде неопитен, новите ръководители решиха да оставят клуба в ръцете само година по-големия Едуард Йорданеску. Румънецът се ползва с протекцията на Христо Стоичков, но за момента ще бъде запомнен само с отпадането от Локо (София) в турнира за Купата. Разбира се, всичко за него би се променило при успех в събота. ЦСКА-София върви сравнително успешно в първенството, намирайки се на четвъртото място със 17 точки. Голямата болка обаче е свързана с липсата все още на успех като гост.

ВРАТАРИ – Китанов има какво да учи от Йоргачевич

Своеобразен сблъсък между младостта и опита. Жоро Китанов и Боян Йоргачевич са сред най-качествените вратари в елита. Доказателство за това са и техните показатели. Младежкият национал е допуснал едва 5 гола от началото на кампанията, докато Йорга е вадил коженото кълбо от мрежата само три пъти. Определено тук предимството е на страната на сърбина. Боян е „сърцето“ на Левски. Командва отлично защитата пред себе си, а когато се налага е способен и на фамозни спасявания. От съществено значение е за добрия колектив вътре в тима, а също така е медиатор между играчи и фенове. Често обаче Йоргачевич бърка в ситуациите, когато трябва да излиза при центриране или да вкарва топката от аут.

Източник: LAP.bg

Китанов няма конкуренция на „Армията“. Бившият футболист на Черно море бързо се вписа в „червения“ тим, но все още има върху какво да работи. Прекалено е припрян. Понякога действията му  изпреварват разума, а това в никакъв случай не е от полза на ЦСКА-София. Китанов обаче е майстор на дузпите и със сигурност би стреснал играч на Левски, ако се наложи да го преодолява от „бялата точка“. Няма как да не отличим и фантастичния му рефлекс, когато става въпрос за удари от близко разстояние.

ЗАЩИТА – Равни по-класа играчи, за които е по-вероятно да допуснат фатална грешка, отколкото да впечатлят

Трудно е да бъде фаворизирана една от двете защити. Да кажем, че към днешна дата нещата са 50 на 50. Причината до голяма степен се корени от ситуацията в отбраната на Левски. Говорим по-специално за двамата национали Александър Драгомиров Александров и Димитър Пиргов. Първият бе част и от двете унизителни загуби срещу Швеция и Франция. Митко пък се появи само на „Парк де Пренс“, с което някак си неусетно унищожи всичките си шансове отново да облече екипа на „трикьольорите“. Със сигурност самочувствието и на двамата е силно накърнено, а това ги прави лесна плячка за креативните и доста технични, „леки“ нападатели на ЦСКА-София. Отляво константна величина е Веско Минев, който винаги е можел да се мобилизира, когато идва време за големите мачове. Сашо Александров – Острилката пък си остава хазартен тип, който лесно се подава на провокации и трудно покрива зоната си.

Източник: LAP.bg

От началото на сезона защитата на ЦСКА-София претърпя няколко промени. Тук обаче гарант за качество и висока класа  е Божидар Чорбаджийски. Юношата на ЦСКА ще изпълни мечтата на множество „червени“ фенове, които искат да видят свой собствен кадър в мачовете срещу Левски. Младият капитан на „армейците“ не веднъж демонстрира, че не робува на имена. Играе с изключителна агресия, а неговото огромно предимство е играта му при въздушни единоборства. Голямата болка на Чорбаджийски е липсата  на достатъчно добър партньор в центъра. Сезонът го започна в тандем с Рафа Перес, а след последвалата негова травма, „дупки“ ще трябва да запълва универсалният Александър Дюлгеров. Бившият играч на Пирин, Славия и Локо (Сф) е една от приятните изненади, доказвайки че ще се бори за всяка една минута с „червената“ фланелка. По фланговете пък са доказани имена като Антон Недялков и Станислав Манолев. Вторият е далеч от най-добрите си дни, а това го отдалечава с всеки изминал миг и от негов нов трансфер в чужбина.

ХАЛФОВЕ – Креативността е за „червените“, грубата сила – за левскарите

Тук спор няма. По-креативната и опасна халфова линия е тази на ЦСКА-София. През последните два месеца „червените“ направиха точните трансфери, докарвайки по един или друг начин, играчи от ранга на Руй Педро, Рубен Пинто и Давид Симао. Заедно с Диого Виана и Густаво Кулма пък създадоха звездна петорка, която може да нанесе своя удар във всеки един етап от срещата. Руй Педро е човекът –оркестър. Често се нагърбва с това да изнася топката за столичани. Придава нужната динамика на играта, а освен това се слави и с отлична техника на малък периметър. Големият проблем пред него е липсата на консуматорски усет, която на няколко пъти го накара да изпита мигове на върховно естетическо разочарование.

Давид Симао и Диого Виана пък са хората, които създават много бели за своите врагове по крилата. Имайки бърз демараж и сравнително нисък център на тежестта, двамата са почти неуловими по фланговете. Не веднъж вече са доказали и своята сила при изстрели от далечна дистанция. Изпитание, което не е много по вкуса на „синия“ вратар Йоргачевич. Рубен Пинто е предмостието между отбраната и халфовата линия.Самият той призна, че периодът му на аклиматизация ще бъде малко по-дълъг от обикновеното. Густаво Кулма пък е поливалентен състезател, който може да бъде само от полза за своя наставник.

Източник: LAP.bg

И докато на „Армията“ го карат на техника и изобретателност, левскарите са по-грубата сила. В центъра „сините“ притежават “box to box” халфове като Жоро Костадинов Джери Де Нойер и Роман Прохазка, които първо мислят за това как да спрат своя опонент, а чак тогава как да атакуват. За тази работа клубът има Мехди Бурабия. По разкази на футболисти играли срещу него, бившият играч на Страсбург е един от най-класните играчи на „Герена“. Мехди има много меко докосване, добър поглед върху играта и прилична техника за високия му ръст. С две думи от Бурабия мирише на футбол. Като негова основна грешка трябва да се отчете прекалената му лакомия, която почти му изяде главата при Гонзо и Стойчо Стоев.  По крилата Левски разполага с преродения Франсис Нар и Божи Краев. Африканецът свикна с клуба и вече показва някои достойни за тима отигравания. Краев пък от доста дълго време не е мой любимец. Вярно, вкара на Лудогорец, но оттогава отново се губи по терена. Липсва му техника и удар. На желание го докарва, но това невинаги е достатъчно. Алтернатива на тези двамата принципно трябва да са Хеан Деса и Галин Иванов, които имат 1001 причини, за да не играят в събота.

НАПАДЕНИЕ – Доминацията на Тунде и Кинтата

Категорично предимство за Левски. „Сините“ сякаш най-сетне сполучиха с централен нападател в лицето на Бабатунде Адениджи. Здрав, агресивен и резултатен – Тунде за момента е безспорен №1 на своя пост. Доказал е, че може да твори „поезия в действие“, решавайки мача с някое ювелирно изпълнение като това срещу Царско село. Допълнителна увереност му дава и персона като Антонио Аниете. Кинтата все още търси своето лице при повторния си престой в клуба. Това обаче не му пречи да се раздава с онази позната латино жар, която го превърна в любимец на Сектор“Б“. Вариантът с Илиан Мицански пък изглежда крайно нелогичен. Бившият национал винаги е контузен, а когато не е, оправданието му е , че е далеч от най-добрата си форма.

Източник: Официален сайт на Левски

ЦСКА-София не може да участва в съревнованието на този пост, просто защото няма нападатели. Головата машина от „В“ група – Преслав Йорданов се контузи малко след старта на кампанията. Пресли така и не доказа, че вече е настроен на честотата „Първа лига“, за да продължи да къса мрежи. Плевенчанинът вече е готов за игра, ала пускането му в дербито може би ще бъде неоправдан риск. Продължаваме с Кирил Десподов – тотално безхаберие. Един от най-големите ни таланти така и не може да изпъкне с нещо по-впечатляващо. Получава лимитирани шансове за изява от Йорданеску, а когато те са факт, представянето не е на нужното ниво. Голям проблем при Кирчо е липсата на реална самооценка. За мен са му нужни рестрикции като тези срещу Павел Головодов, за да си спомни какво значи сакралността на „червената фланелка“. Вилмар Джордан пък скоропостижно се сбогува с ЦСКА-София, след като структурата му на културист се оказа леко плашеща за фенове и ръководство. Далеч от прожекторите  обаче е голмайсторът на ЦСКА-София 2 –Милчо Ангелов, който така и не получава нужният шанс за пробив в първия тим.

ТРЕНЬОРИ – Синът на „Дракула“ срещу Майстора

Едуард Йорданеску е доста интересен специалист. Румънецът има огромно желание за себедоказване, но към днешна дата времето му е лимитирано. Дори и да се ползва с протекциите на Христо Стоичков, всичко за Йорда ще свърши при загуба от Левски в събота. Добре известен е сценарият с назначаването на Любо Пенев, който при определени обстоятелства, трябва да влезе в сила през зимата. Син на легенда като Ангел Йорданеску – Дракула, Еду притежава богат набор от тактически постройки, които опитва да нагласи спрямо класата на „червените“ играчи. Бива го и в приказките, където засега обаче повече обещава, отколкото изпълнява.

Източник: LAP.bg

Каквото и да кажем за Петрович ще е малко. Добре запознати сме с неговите футболни хитрини, които до този момент държат Левски на върха. Големият кусур на Люпко обаче е неговата възраст. Тя не поражда спокойствие и дългосрочна перспектива пред клуба. Непрестанно за завръщане на „Герена“ се спряга Мъри Стоилов, което е адски погрешно в деликатна ситуация като тази. Със сигурност на сърбина на му е лесно да работи при атмосфера, която през ден бива уволнен и заменян с друг негов колега. Нека не забравяме, че Петрович все пак е „лисица“ и нищо чудно да постигне целите си през тази кампания.

ФЕНОВЕ – Войната на декларациите

За последните 10 дни се начетохме на декларации от страна и на „сини”, и на „червени”. Една литературна битка, която ни демонстрира, че освен на трибуните, част от феновете ги бива изключително много и с „перото”. Всички тези словоизлияния обаче ще бъдат с нулев ефект, ако в събота на „Васил Левски” има едва 8-10 000 човека.

Източник: LAP.bg

И двете страни не признават своя съперник за автентичен, кой крив, кой прав – все едно. Важно е да има достатъчно емоция, която да разбуди националния стадион, свикнал да пустее заради мачове като България – Люксембург и Славия – Верея.

PS: Очакваме „синия” отговор и на голата Петя, която вчера демонстрира най-милото в името на победата за ЦСКА-София.   

Чисто гола Петя към футболистите на ЦСКА-София: Мачкайте здраво Левски! (ГОРЕЩИ СНИМКИ)

"Всички на стадиона в събота!"

КРАЕН ИЗХОД – Равенството: Спасителният пояс и за двата тима

Нека не звучи като измиване на ръцете, но крайният изход от тази среща най-вероятно ще бъде равният. С оглед огромното напрежение преди дербито, за двата тима ще бъде по-добре да не загубят. Лекото предимство е на страната на Левски, но това в никакъв случай не значи, че ЦСКА-София няма своите футболни достойнства, за да достигне до трите точки. Все пак хиксът ми изглежда възможно най-реалният знак от това дебютно/поредно дерби за българския футбол.