За кой ли път ЦСКА съживи Левски. Тактиката на "умрялата лисица", изиграна от многострадалния треньор на "сините" Емил Велев, реализира своята роля. "Извадените заради контузии" от групата Георги Иванов-Гонзо и Христо Йовов започнаха като титуляри, макар и да бяха сменени рано. По същия начин и повечето от "сините" специалисти и привърженици не показваха убеденост в победата на техния отбор.
В началото на седмицата, когато бившият футболист на Левски Емил Спасов гостува в актуално студио "Дерби", заяви беквално следното: "Аз лично Зе Соарес не бих го сложил да играе и в юношеския състав, камо ли при мъжете". А бразилецът записа асистенция за първия гол, дело на Георги Христов, и сам отбеляза втория, с който интригата в мача приключи. Да не говорим за автора на първото попадение. Досега през сезона Христов бе направил впечатление само с победния си гол срещу Вихрен и с многото си попадения срещу Ботев(Пд) и Беласица.
Десетте поредни победи на ЦСКА като че ли притъпиха факта, че Любо Пенев е треньор, който дебютира в професията, колкото и да е врял и кипял като играч покрай свои големи наставници. Младият специалист определено трябваше да започне мача срещу Левски с Данчо Тодоров и Здравко Лазаров. Отсъствието на Данчо в Бургас срещу Черноморец изглеждаше логично. От една страна в мача срещу Ботев той бе реагирал по недопустим начин на треньорско решение. И, за да има възпитателен характер спрямо останалите футболисти, съвсем нормално липсваше дори сред резервите в квартал "Лазур". Ако за двубоя със "сините" Данчо също го нямаше сред резервите, дори и при загубата с 0:2, Любо Пенев пак щеше да бъде разбран.
Така е решил, таке е постъпил. Но когато връща Тодоров в групата, след като предстои най-важният мач, абсолютно задължително е да започне с него. Сега за Електричката. След контузията Здравко бе вече готов за игра още в предишните кръгове. Но или въобще не влизаше на терена, или бе пускан за кратко като резерва. Да свиква. Съвсем нормално се очакваше цялата тази постепенна адаптация на Лазаров да бъде в името на това да играе във вечното дерби като титуляр. И защо не започна мача - така и не се разбра.
След загубата от "сините" се получи така, че всички останали "четири финала", както ги нарече самият треньор, трябва да започват с Електричката и Данчо Тодоров. Другата грешка на Пенев бе смяната на Дормушали Саидходжа. Муши за малко не отбеляза гол в самото начало на двубоя с Левски. Вярно е, че в следващите минути не бе на необходимата висота. Но, откакто играе с червения екип, той показа, че може да бъде в ролята на блуждаещ електрон през повечето време и в един момент да избухне и да реши двубоя. Така, както го направи в Бургас срещу Черноморец, след като в началото на двубоя на стадион "Лазур" изпусна чисти положения.
А и един таран в предните редици на "армейците" по време на целия мач със сигурност щеше да накара "сините" халфове, които в този мач бяха четирима, да не си разиграват толкова коня. Да не говорим, че постоянните ротации, на които Муши е подложен - един път да играе, друг път - не, а трети път да е сменян по-рано от когато трябва - може да го обезверят. Вярно, в сериозен клуб като ЦСКА футболистите tрябва да свикват с постоянния натиск на вътрешната конкуренция. По този начин се градят характери. С времето Любо като треньор ще намери идеалната среда между това кога и колко да накажеш един футболист, както е в случая с Тодоров, или кога да пускаш или да сменяш друг, както е в случая с Муши.
Така или иначе останаха "четири финала" за ЦСКА. Надежда за запазване на първото място, разбира се, все още има. При това не малка. Неслучайно след мача станалият през пролетта резервен вратар Даниел Беконо сподели уверено: "Поражението от Левски е само една загубена битка и три точки. Войната за шампионската титла обаче продължава".
В оставащите четири мача - с Черно море във Варна, с Локо (Сф), с Литекс в Ловеч и с Локо (Мз), печелившата стратегия минава само и единствено през четири победи. Левски има два сравнително сериозни мача на "Овча Купел" със Славия и в последния кръг срещу Пирин в Благоевград. Но "на вълка му е дебел вратът, защото си върши работата сам". В този смисъл "армейците" трябва да не се интересуват от мачовете на съперника си, а да побеждават. Като най-важна е следващата битка на "Тича". Гостуването в Ловеч пък е на 31 май. На "Армията" трябва да стискат палци на финала за Купата на България на 26-и "оранжевите" да спечелят. И после евентуално да нямат нужната мотивация да се хвърлят срещу ЦСКА. Но това са сметки, които могат да излязат без кръчмар. Това, което може да направи Любо Пенев, е да накара футболистите си да забравят възможно най-бързо евтината загуба от Левски, за да не им излезе прекалено скъпа битката за титлата. И сега култовото клише "играем мач за мач" трябва повече от всякога да е в главите на "армейците", ако искат да се поздравят тази година с 32-а титла.
