Наско Сираков за пореден път разкритикува сезона за Левски. Когато става въпрос за ЦСКА не остават на заден план и бившият клубен президент Александър Томов, известен като Лупи и най-вече някогашният твърд защитник Георги Илиев - Майкъла. От споменатите трима като че ли най-постоянен в поведението си е именно Майкъла. Защото в България обикновено критиките се сипят от хора, които искат да си връщат за нещо, какъвто е случаят с Лупи. Или безспорни лидери, които обаче не искат да си признаят, че в даден клуб може да има успехи без те да са на ръководна длъжност, какъвто е случаят със Сираков.

Има такива, които критикуват за да ги забележат и да ги поканят на ръководна длъжност на съответното критикувано място. На Георги Илиев в това отношение му прави чест, че въпреки поканата за клубен президент на ЦСКА, когато Борисов мимолетно бе решил да се оттегля, Майкъла категорично отказа. Наистина, някогашният бранител на "червените" си има ниша извън футбола, в която се чувства добре и казано по нашенски си е надвил на масрафа, за да се лепне за някоя голяма и синекурна длъжност като някакъв директор или дори клубен президент. За голяма част от проблемите, които стоят пред ЦСКА и които Майкъла ги нищи е на сто процента прав. Но понякога върху жупела, който е изсипал добавя ненужно отгоре и се превръща в "черна станция".

Такъв случай за Левски - стил "черна станция" в един период бе елегантният защитник Николай Илиев. Напоследък обаче футболистът играл за Левски и Болоня не включва на критични "сини" честоти за разлика от съфамилника си Илиев и някогашен колега в защита, който няма спирка и атакува за щяло и нещяло червения лагер.

Да се върнем към случая с Лупи. Като идеален оратор и ловък в политическите и кулоарни игри Томов знае, че времето лекува и кара хората да забравят. Макар, че не беше неотдавна когато трябваше насред "Армията" да го пази полицейски ескорт от линча на побеснелите привърженици заради изпуснатия лиценз. А сега Лупи дава съвети на следовниците си как да се оправят финансово. Без да бъдат извинявани за начина си на управление, но Борисов и Иванов се сдобиха с изключително хлъзгаво финансово наследство тъкмо от Лупи.

При Наско нещата са ясни. Ако резултатите, които постигна Левски тази есен в Лига Европа бяха под ръководството на тандема Сираков и Стоилов - щяха да бъдат провъзгласени за ново възраждане на отбора. Но понеже те са при Гонзо и Ясен Петров се търси под вола теле и всякакви тънки кусури, които дебело се подчертават.

Любо Пенев е достатъчно дипломатичен и реалист, за да не прави сравнение на представянето на ЦСКА в Лига Европа при него и това при тримата треньори - Дочев, Гьоре Йовановски и Радуканов. Реално погледнато единствената загуба на ЦСКА с 3:1  през този европейски сезон бе от двукратния носител на КЕШ Порто при това на "До Драгао". Почетния гол на Спас Делев бе "а ла Стоичков". А в София срещу Порто ЦСКА загуби нещастно с 0:1 като Платини направи досадни пропуски.

Докато при Любо средноевропейски тим като Базел победи "червените" в София с 2:0 и в Швейцария с 3:1. Проблясъкът при Пенев-младши бе 1:1 в София срещу бъдещия финалист Фулъм. Докато в това издание на Лига Европа ЦСКА влезе в собствената си кожа и победи във Виена с 2:1 австрийския гранд Рапид. Освен,че не е в стила на Любо да прави разбор на колегите си след него, в момента Пенев се е съсредоточил върху амбицията си да стане шампион. След като не можа с ЦСКА, за което той сам си бе виновен, сега прави всичко възможно да го направи с Литекс. Със сигурност по-скъпо за него щеше да бъде ако го бе сторил с любимия си тим. Но пък от професионална гледна точка ще е по-ценно да го направи с отбор, който би взел титлата не за 32-ри път,а за четвърти.

Има и друга категория специалисти, каквито са Аспарух Никодимов и Георги Василев. Те са по въздържани в преценките си. От една страна заради възрастта, а от друга заради това, че са спечелили достатъчно в своята професия и гледат на футбола като широко скроени хора, които са видели и две и двеста. Те също критикуват, но не с голи упреци, а с точни анализи. Всичко това идва тъкмо от успешната им кариера като треньори. И защото говорят за това, което разбират. А от футбол те разбират много.

И няколко думи за чужденците в ЦСКА. Безспорно чуждестранната, трупа която се струпа в началото на есента бе невиждано безпомощна и аматьорска. На този безумен фон спомените за Тиаго Силва и Мурад Хидиуед са като за Бернд Шустер и Лотар Матеус в най-добрите им години. Да уточним, не като треньори, а на терена. Но ако си кажем нещата право куме в очи е ясно, че като ловък ръководител Гриша Ганчев изстиска най-доброто и от Силва и от Хидиуед в "оранжевия" период в Литекс. Когато дойдоха в ЦСКА истината е, че и двамата си избираха в кои мачове да играят. Да, ще се запомни голът на Хидиуед срещу Байер (Леверкузен) в София за 1:0. Но нали казахме, че в сравнение с Тибони и Еспозито мароканецът бе гигант, макар и достатъчно изцеден от периода в Литекс.

Ако имаше някой, който съзнателно играеше и се раздаваше за "червения" отбор, то това бе словакът Радослав Забавник. Но с това няма да открием топлата вода. За "недодяланите" постове на десни и леви бекове са нужни не позьори,а професионалисти, които ще изядат тревата без да ги интересува дали мачът е срещу Леверкузен или с някой аутсайдер от "А" група. Такъв бе Забавник. Такива трябва да търсят в ЦСКА. Не струват много като пари, но правят много за отбора, докато носят червената фланелка. Такъв бе и Седрик Бардон в Левски, който знаеше как да чете играта в средата на терена, а при втория си престой и в защитата. И двата пъти идваше без претенции, но бе класен професионалист и лоялен  на сто процента към "сините".

Ето повече такива чужденци трябват на нашите грандове. И тогава няма да има клишета от сорта "не се срамуваме от участието в групите", просто защото с такива чужденци ще са ги прескочили. И спокойно могат да влязат в пролетни битки с "гиганти" като Арис и ПАОК от Солун или Лех.