Треньорът на Пирин Петър Цветков не обича да се шуми около него, не говори пред медиите, не дава изявления. Самият той казва: "Аз съм чешит характер. Както Бергкамп не лети със самолети, така аз не се мяркам пред камерите." Наставникът все пак склонява да разкаже за миналото си, любимия Пирин и болната тема, разделението на отборите в Благоевград и региона.

- Г-н Цветков, класирахте Пирин в "А" група, какво ви предстои от тук нататък?
- Доста работа ако искаме да се задържим и утвърдим в елита на България. Моето желание е този сезон да останем в "А" група, вече от следващия да градим по-силен отбор. Трябва да докажем на тези, които не ни броят за сериозен тим, че заслужаваме уважение.

- Кога започвате подготовка и ще искате ли още нови футболисти?
- Събираме се на 26 юни. Ще имаме два лагера, като ще изиграем осем или девет контроли. Една от тях ще бъде в Катерини (Гърция), а останалите ще са в България. Мислим вече и върху селекцията, но е доста трудно, когато не разполагаме със средствата на големите отбори. Нужен ми е поне един централен нападател. В момента в тима са Веско Стойков и Марио Метушев. Коце Хазуров се върна в Литекс, но ще говорим с ръководството на ловчанлии ако може пак да играе като преотстъпен при нас. Искам Тодор Паланков и още двама флангови футболисти.

- Отново ще има югозападни дербита, очаквате ли хората да се върнат по трибуните?
- Благоевград е футболен град. Хората виждат, че отборът върви и все повече идват на домакинските ни мачове. През новия сезон дано има още повече фенове, защото в Югозападна България обстановката е неповторима. Разочарован съм, че в Петрич например вече ходят по 500-600 души. Някога играехме пред не по-малко от 10 хиляди зрители.

- Има ли разделение на отборите в Благоевград и докога ще продължи тази сага?
- Това е болна тема за мен. Мъка ми е като се сетя каква омраза има в този град. Колко пъти искахме да се обединят поне два от отборите, за да съществува Пирин и да има отбор в "А" група. Моето желание е да се слеем с автентичния Пирин, този който в момента е във "В" група. Повече така не се издържа. Ходим да тренираме в Бобошево, защото общината в Благоевград не ни дава стадиона. Ползваме го единствено, когато имаме мачове, но тогава плащаме такса. Това го няма никъде по света. Кажете как да градим силен отбор, когато нямаме стадион, на който да провеждаме заниманията си. Хората тук се мразят изключително много, а лошото е, че повечето от тях нямат нищо общо с футбола.

- Кога Пирин ще върне старата си слава, както е било по ваше време?
- Едва ли скоро ще стане това. Някога имаше добри футболисти, които играеха в един отбор по десет-двайсет години. Аз дебютирах в мъжкия състав на Пирин през 1974 година и защитавах зелената фланелка до 1989 година. Заварих поколение на по 27-28 години, което може би бе най-силното на нашия отбор. По онова време да влезеш от "Б" група в майсторската дивизия бе доста трудно. Ние успяхме, но и не само това, задържахме се няколко сезона в елита. Мачовете с Левски и ЦСКА бяха невероятен празник за града. "Сините" ги биехме по-често, но срещу "армейците" ни бе много трудно. Те бяха страхотен отбор. Помня единствената ни победа срещу тях. През сезон 1974/75 ги бихме с 2:1 с гол в последната минута на Йордан Попмихайлов. Другото попадение за нашите вкара Хари Миланов. Тогава бяхме страхотен отбор, играех заедно с Радлев, Пешо Петров, Йордан Попмихайлов, Борислав Хаджиев - Шмайзера, Христо Христов - Бараката и др.

- Трудно ли бе играч не от ЦСКА и Левски да стигне до националния отбор?
- Изключително трудно, почти невъзможно. Помня, че във вестниците пишеше: "В националния отбор има девет "армейци", един трудовак - Андрей Желязков - Жужо и една барака - Христо Христов". Единствено Христов, нашият вратар намираше място в "А" отбора на България.

- Какво стана след като прекратихте състезателната си кариера?
- Спрях с футбола през 1989 година. Тогава времената бяха такива, че не можех да стоя без работа. Малко преди промените започнах в една мина в нашия край, като си мислех, че ще минат 2-3 месеца и ще напусна. Времето си течеше и аз останах да бачкам като миньор десет години. Трябваше по някакъв начин да храня децата си.

- Как се захванахте с треньорска дейност?
- През 2001 година откриваха детско-юношеска школа в Симитли. Поканиха ме да работя с деца родени 1984 и 1985 година. Въобще не се бях замислял, че може да стана треньор. Не съм призван за подобна работа, но откривам талантите. Обичам децата и когато се занимавах с тях, им говорех 30 процента за футбол и 70 процента за нещата от живота. Училището и улицата не бяха добри места за възпитание, затова бях повече учител, отколкото треньор.

- Как открихте таланти като Петър Занев, Златински, братовчедите Хазурови, Какалов, Паланков и още много играчи?
- В този интернат в Симитли четири деца бяха родени през 1984 година. Това бяха Какалов, Паланков, Светльо Дяков и Праматаров. Останалите родени през 1985 година бяха Петър Занев, Ицо Златински, Коце и Боби Хазурови, Радослав Анев, Станислав Манолев. Имаше едно македонче Аце Тенекеджиев, страхотен талант.
За него спокойно мога да кажа, че е наистина рядък екземпляр. Ходи на проби в школата на Дани Блинд в Аякс, одобриха го, но визови проблеми спряха преминаването му в Холандия. След това бе на проби и в Щутгарт, където и да отидеше, оставаха възхитени от таланта му. Сега мисля, че е в Гърция в някои от големите отбори.

- Като стана дума за Занев, той премина в Селта. Какъв футболист бе като малък?
- Беше много слабичко момче. Някои хора искаха да го тъпчат с анаболи, за да израсне по-бързо, но аз не разрешавах подобно стимулиране. Този отбор, на който бях треньор, бе толкова добър, че Занев понякога дори не попадаше в стартовия състав. Още тогава си личеше, че ще стане нещо от него. Веднъж казах на няколко момчета: "Дори и трима да събера от вас не може да се мерите по акъл с Пепи". Той затова успя, много умно момче беше. Упорит, талантлив и дисциплиниран.

- Какво мислите за днешните футболисти?
- Ако сега си добър играч, няма да имаш проблеми. Парите в момента са водещи навсякъде, а по онова време не беше така. Някога се играеше заради красотата. Аз продължавам да твърдя, че след Гибона нямаме талантлив футболист. По едно време Илиан Илиев вървеше добре, но не стигна неговото ниво. Понякога спорим кой между Стоичков и Любо Пенев е бил по-добър. Аз смятам, че Любо бе по-комплексен от двамата и затова повече харесвах играта му. Сега Митко Бербатов играе в силно първенство, но го няма красивия футбол, соловите акции, дрибъла и прекрасните голове. Сега футболистите са машини, които играят по 40-50 мача за сезон и се тъпчат с какви ли не витамини.

- Как е синът ви Иван, който мина през няколко холандски отбори, а в момента е в турския Сивасспор?
- В момента е при мен да се видим, защото след няколко дни се връща в Турция. Радвам се, когато сме заедно, защото ми разказва за футбола извън България. Основната разлика е, че хората в чужбина инвестират в базите и постигат резултати, а у нас сме толкова зле, че едва ли скоро ще се оправим.