Екс означава бивш. В политиката се употребява за министър, във футбола за шампион. За явлението Нефтохимик спокойно може да се каже, че в средата на 90-те години бе шампион по естетика в родния футбол.

В средата на първото десетилетие на 21 век от тима със смененото име Нафтекс май се получи Нафт-екс. Как се роди зелената феерия и защо се стигна дотук. Защо вече не се говори дали Нефтохимик ще стане първенец, а се пита как Нафтекс ще избегне изпадането в "Б" група. Кои са причините.

Класирането на полуфинал за купата на България не е ли "случаен превоз" към очертаващия се втори ешелон. На път ли е Бургас да остане без отбор в елита.

През 1993 година бившият отговорник по хандбала към Локомотив (Бс) и отличен спортен организатор Христо Порточанов се свързва с ръководството на Нефтохим. С красноречието си бъдещия мустакат бос успява да убеди неразбиращите от футбол заводски фактори да налеят пари в строящия се стадион в квартал "Лазур".

Наема никому неизвестният Димитър Димитров-Херо, който дотогава бе тренирал женски отбори. Двамата разпределят тутакси отговорностите. Единият е човекът- клуб. Другият - наставникът със здравата ръка и модерните разбирания.

Дълго време преди в България да се въведе играта в линия, Херо налага този стил и неизвестни момчета го практикуват отлично. Политиката е в Нефтохимик да играят неизвестни състезатели, които не са отегчени от футбола и имат желание да растат.

Така около колоритния Станчо Цонев заиграват вратарят Шулев, Митко Трендафилов от Димитровград, Ганчо Евтимов от Панагюрище, Велиян Парушев от Сливен, Станимир Димитров, Тошко Киселичков и Тодор Янчев от Казанлък.

В атака е Веско Петков от Пловдив. Лека полека към тима се вписа и бъдещият национал от Бургас Тинката Кишишев. Пристига и почти скъсалият с футбола след неудачите в Турция Илия Груев. Софиянецът става една от емблемите на бургаския футбол заради лоялността си. И нещо, което трябва да звучи като обеца на ухото на сегашните ръководители - МНОГО ПЛАВНО в тима се вписват тогавашните младоци вратарят Йордан Господинов, местните момчета Стойко Сакалиев, Георги Чиликов и Николай Кръстев, както и Веско Бранимиров, дошъл от Черно море.

През сезон 1997/98 Антон Спасов даже става голмайстор на "А" група със 17 попадения, но тежка контузия лека по-лека прекъсва кариерата му.

Предния шампионат пък (1996/97) бургазлии финишират на второ място и постигат най-големия си успех в родното първенство. Заради сребърните медали играчите получават нарицателното име "сребърните шейхове".

Първият лек трус идва, когато треньорът Димитров си събира багажа една сутрин и заминава за Ловеч.

От въпросната есен на 1997-а вече близо 10 години треньорският пост на стадиона в квартал "Лазур" е прокълнат. Сред многото неубедителни кадрили върхът на безумието дойде от Италия с  привличането на физкултурника Салваторе Полверино, а после и на Масели и Бианкети. Дори краткото завръщане на Митко през сезона 2003/2004 не бе същото.

Тогава след мача през пролетта с бъдещия шампион  Локомотив (Пд) в Бургас той отиде да се поклони на агитката на пловдивския тим, който бе водил. За което тутакси бе изгонен от новото ръководство. Това бе претекст да се отлъчат всички кадри, които лъхаха на ерата Порточанов.

Една от огромните грешки на новото ръководство е, че се опита да измени на 360 градуса традициите. Най-напред бе посегнато на името Нефтохимик, с което бяха постигнати всички значими за клуба успехи.

Става въпрос за второто място в "А група през 1997, за двете купи на професионалната футболна лига (1996,1997). Ако щете за времето, когато под това име пред 25-30 хиляди зрители отборът биеше Левски с 5:1, 4:1, 3:0. Както и ЦСКА също с  3:0 и в София насред "Армията" с 4:1. Ако тази грешка със смяната на името е посягане върху романтичната клубна биография, то актуалното отношение към селекцията на тима има катастрофални измерения.

Като изключим вратаря Свилен Симеонов, завърналия се от Тобол (Казахстан) Веско Бранимиров, Ники Кръстев и Пламен Крумов, отборът е изцяло съставен от голобради футболисти. Веселин Пенев, който е на ненавършени 24 години, е като "чичо" на Иван Чворович (1985), Георги Сърмов (1985), Николай Костов (1986), Стойко Колев (1986). Като добавим триото, дошло от ЦСКА и родено през 1987 - Орлин Старокин, Георги Божилов и младият вратар Владислав Стоянов, какво да кажем.

Някои ще контрират, че с тези момчета Нафтекс е на 1/2-финал за купата на България. В един мач и с малко повече късмет при дузпите може и да се случи да спечелиш. Но дори и тимът да стигне на финал, едва ли ще разчита там да срещне Шумен, а не Черно море или ЦСКА.

Даже още по-зле. Ще се окаже, че тези момчета имат потенциал, но използван абсолютно погрешно и безразсъдно и затова като цяло Нафтекс е на това дередже. Би било прекрасно да се налага млада "зелена вълна", ако беше времето на дублиращите отбори и хвърлените в безумен бой момчета се обиграваха в срещи без значение. Докато продадените с лека ръка през последните 2-3 години опитни батковци можеха да изнесат тежките битки за оставане в групата.

Всъщност тогава може би Нафтекс щеше, ако не да се бори за зона УЕФА, поне да има шанс да е сред кандидатите за турнира "Интертото". Редно е сегашното ръководство в лицето на Събев и Киряков да си помислят как преди време Радостин Кишишев не бе пуснат в европейския шампион Бенфика, а сега Борносузов с лека ръка бе запратен в руския Том.

Не бе далеч времето, когато тотално оредялата публика прие на нож абсолютно немотивираното изгонване на бразилеца Моралес. Защо ли надеждният Томаш Мица, който бе искан и в Левски, сега се мъдри в швейцарския Вил, вместо да е в квартал "Лазур". Не може за по-малко от три години да развалиш една печеливша традиция. При това само и само да се направиш на оригинален, да покажеш, че си различен от Порточанов и Херо. Нормално е да се разделиш с дадени играчи и да се вкарват нови, но процесът да не е толкова рязък. 

В момента футболистите си задават един въпрос. Ако изпаднат в "Б" група, дали ръководството ще им даде шанс да върнат тима отново в елита, където му е мястото. Или ще разпродаде с лека ръка голяма част от отбора, като го остави да вегетира във втория ешелон, докато отиде в третия и после е ясно. Тръгва се по пътя на Черноморец (Бургас).

Футболният работохолик Христо Порточанов взе своята рецепта от Нефтохимик и я прилага върху новия Черноморец 919, който върви добре, но засега е в трета дивизия. Ще се превърне ли поредният ни голям град Бургас след Русе, Сливен, Враца във футболно мъртвило. Явно сегашното ръководство не го интересува футбола, колкото предишното. Хубаво е поне да се огледа в скъпите огледала на невероятните съоръжения на стадиона, който в момента е техен.

Да си помисли дали база, на която биха завиждали не само ЦСКА и Левски, а и тимове от Западна Европа, е редно да се отдава само един-два пъти годишно. Я за мач на "А" тима, я Дженифер Лопес да дойде до морето и да си покаже на повторен концерт в България прелестните кубински задни части.