вуцовЛокомотив (Сф) заема заслужено третата позиция в класирането, която обаче можеше да бъде и по-добра. Отдавна не бяхме виждали толкова стабилен и уверен столичния тим. Не случайно отборът изигра и 6 мача в евротурнирите и отпадна без загубена среща.

Големият коз на състава беше отличната сработеност и познанство между играчите. Доста време тези футболисти са заедно и могат да се намират със затворени очи. Варно е, че повечето от тях са вече на пределна възраст, но държат фронта и са изключително полезни.

Тактическата система на отбора бе малко по-дефанзивна и се разчиташе на остри контраатаки, но в никой случай не можем да кажем, че са изпадали в сляпа отбрана. Интересното е, че според ситуацията и противника, "железничарите" сменяха схемите от 1-3-5-2 на 1-4-4-2, а в някои срещи при гостуванията им ги наблюдавахме и във формат 1-4-5-1. Най-използваната схема през полусезона бе 1-3-5-2.

Вратарят Урош Голубович може би е най-добрият и сигурен страж в първенството. Невероятно силен в излизанията (няма по-добър от него) и стабилен под рамката, Урош заслужава само адмирации. В центъра на отбраната Савич или Георги Марков бяха точни и сигурни и също са положителен елемент в състава на Стефан Грозданов. Защитниците Д. Дончев, Върбанов, Г. Марков или Цветков бяха повече добри и макар да допускаха леки грешки на моменти, се справиха със задачите.

Тук трябва да се каже, че ранната контузия на Пасков даде известно отражение. Когато схемата бе 1-4-4-2, крайни бранители най-често бяха Юлиян Петков и Орачав (от дясно) и Кристиян Добрев, Деян Дончев или Стефан Дончев (от ляво). Определено защитата на тима бе на висота и заслужи големи похвали в почти всички срещи. Изнасянето на топката от защитниците бе грамотно и точно.

В средата на терена винаги бяха използвани двама дефанзивни халфове. Караджинов се изяви на високо ниво и не случайно стигна до националния тим. Отбеляза важни голове, а и винаги помагаше стриктно във фаза защита. Коилов, с много опит, или много перспективният младок Иво Иванов го допълваха перфектно. Външни халфове бяха Орачев (от дясно) и Кристиян добрев (от ляво).

Те с опит и рутина намираха точните моменти за атака и добре браниха зоните си. Офанзивният полузащитник най-често бе Марчо Дафчев. Великолепен играч - нестандартен, техничен и изобретателен. Когато е във форма, няма опазване. Станахме свидетели на зашеметяващи негови изпълнения на статични положения. Когато Марчо отсъстваше, на неговия пост бе използван Димо Атанасов.

В атака Цветан Генков и Антунович изиграха един великолепен полусезон и показаха завидно самочувствие. Мощни и пробивни, те се чувстват помежду си като скачени съдове. Отбелязаха много голове и са в челото на всички индивидуални класации. В игра се появяваха на моменти в атака Руменов и Мишура, но не успяха да убедят, че заслужават да бъдат титуляри.

Контраатаката на тима в някои мачове бе направо неразгадаема и демонстрираше голяма точност и бързина. "Червено-черните" реализираха доста голове от статични положения, като високите футболисти се изявиха отлично при тях. Умората и контузиите отслабиха състава в края на полусезона и последните им резултати бяха малко негативни. Стартът обаче бе зашеметяващ и малко не достигна, за да се запази втората позиция.

Късата скамейка и липсата на конкуренция на някои позиции също е известна слабост. Титулярният състав е избистрен и рядко стават промени в него. Отличен полусезон за Локо (Сф)!

Апогей

Това бе срещата Черно море - Локо (Сф) (2:3). Започнали неубедително мача в схема 1-4-5-1 локомотивци поведоха, но не показаха добра игра през първата част. След като "моряците" обърнаха мача до 2:1 и от игра бе отстранен Деян Дончев, "железничарите" рязко превключиха на високи обороти и показа голяма класа. Убийствени контри и дълго помнещи се голове на Цветан Генков доведоха до заслужена победа.

Падението

Това бе срещата Левски - Локо (Сф) (3:0). Безличен Локомотив в края на сезона. Умората и доста промененият титулярен състав доведоха до тежко поражение в столичното дерби. Отборът почти не стигна до вратата на "сините", а за голови положения въобще не може да се сети човек. След първия гол на Левски, "червено-черните" видимо се предадоха и можеше головата разликата да стане доста по-голяма. През целия сезон тимът не изигра друг такъв безличен мач.