Тимът на Левски не срещна проблеми при домакинството си на Берое и победи с 2:0 в среща от 21-ия кръг на родната "А" група.
Точни за "сините", които се завърнаха на клубния си стадион "Георги Аспарухов" за пръв път от началото на годината, бяха Георги Иванов и Емил Ангелов.
Възпитаниците на старши треньора Станимир Стоилов имаха пълно превъзходство в срещата и можеха да запишат и по-убедителен успех, но направиха цял куп пропуски пред вратата на гостите. Валери Домовчийски, Христо Йовов и Георги Иванов изтърваха най-чистите положения за "сините".
Левски поведе в 28-та минута, когато Христо Йовов изведе Гонзо сам срещу вратаря на гостите и нападателят не сгреши.
Крайният резултат пък бе оформен от Емил Ангелов в последната 90-та минута на двубоя. Той проби през центъра и, след отлично двойно подаване с Георги Иванов, също се озова очи в очи със стража на Берое Беконе и вкара за 2:0.
Старозагорци също създадоха интересни положения пред вратата на Георги Петков, но Куоки и Списич нямаха късмет.
Така с тази победа "сините" си върнаха преднината от три точки пред ЦСКА на върха в класирането. Левски има 51 т., а в следващия кръг момчетата на Станимир Стоилов почиват.
Разбирач
на 10.04.2006 в 00:19:12 #2На 22 години съм, от София, завършил съм Първа Английска Гимназия, в момента уча право. При наличието на други въпроси касаещи скромната ми особа съм готов да отговоря прямо и чистосърдено. От край време се опитвам да утвърдя принципа, че основа трябва да бъде обичта, а не омразата. Защото, както някой бе казал: "Лесно е да мразиш, трудно е да обичаш!" Но омразата при всички случаи поражда омраза. Като ви, чета простотиите по адрес на ЦСКА не мога да се въздържа от време на време да постна нещо изчерпателно и есеистично. Навремето много пишех - есета, съчинения, поезия и прочие. Та просто ми е страст. Пък и се увличам в спора, когато знам, че държа аргументи и козове в ръкава. Изкушен съм от пледоариите. Те просто са в кръвта ми. Тук ще направя кратък исторически рекурс. Помня едно време...като малък живеех при баба ми в кв. Илинден до Трета градска болница. Та там беше доста червен като цяло квартал, но точно поколението, с което израснах аз беше синьо. Аз бях най-малкият. Всички останали бяха с по 2-3 години по-големи от мен. Та те си ми викаха "малкия чорбар" и ми биеха шамарчета от време на време. Аз им отвръщах с каквото мога разбира се. Но всичко това в рамките на добрите нрави, спортното съперничество и майтапа. Злоба, завист - това бяха непознати явления. Но времената бяха други... Ние израснахме с поколението от САЩ' 94. Тогава този успех даде небивал импулс на футбола и спорта сред децата в България. Всички нас ни обединяваше любовта към топката. Кой от Левски, кой от ЦСКА, кой от някой си трети - това бяха подробности. Будехме се и заспивахме на игрището. Аз бях жаден за футбол, а родителите ми са аспорти личности, така че нямаше кой друг да ме заведе на мач освен мойте приятели. Та тези хора редовно ме водеха на мачове на Левски. Това кой играе не беше толкова важно. Наслаждавах се на всеки миг от футболните сблъсъци. Те бяха един малък празник за душата ми. На евромачове виках искрено за Левски. Но времената бяха други... Когато дойде обаче мачът на ЦСКА с Ювентус в София същите тези мои приятели си купиха билети и лично ми донесоха един и на мен. И ме заведоха на стадиона. И 90 минути се драха "ЦСКА" и ликуваха искренно на всеки гол. След мача от щастие се напиха с бира и вдигаха наздравици за победата. Но времената бяха други... С днешна дата искам да ви кажа - нека побеждава по-добрият, нека шампион става по-достойният! (в момента това сте вие) Нека също понякога късметът да се усмихва на по-слабия. Но нека не ставаме безучастни свидетели на премиери след предпремиери, които някой в ложите е гледал. И е готов да софлира. Защото "БЕЗ БИТКА НЯМА ПОБЕДА!"
Maruka
на 09.04.2006 в 23:51:13 #1Bravo TopSport. Pozdravlenia za novia sait... samo 4e ima hora ot cial sviat a edinstvenite darjavi koito mogad da se izberat sa Bulgaria i USA. I osven tova ako niamam kirilica ozna4ava li 4e ne moga da o4astvam v igrite?