Славия и Локомотив (Сф) ще открият днес петия кръг на „А" група с така нареченото „малко столично дерби". Друг е въпросът, защо някой би се одързостил да определи като „дерби" мач, от чийто изход се интересуват буквално шепа хора.

Истината е, че съществуването на тези два клуба отдавна е безсмислено. И „бели", и „червено-черни" събират по един файтон хора на двубоите си. По-лошото е, че съвсем малко повече са тези, които се интересуват от ставащото на „Овча купел" и в „Надежда".

В края на миналия сезон сред част от футболната общественост бе настанала неистова жалейка от угрозата „железничарите" да изпаднат от елита. Реално обаче, никой нямаше и да забележи и на никой нямаше да му липсва, ако Локомотив не бе в „А" група този сезон.

Историите, как преди 30-40 години тези отбори са събирали по 20-ина хиляди зрители (че и повече) на мачовете си, са лесно обясними. Обикновено тази приказки идват от привърженици на Левски и ЦСКА, които по стечение на обстоятелствата са посещавали и мачовете я на Славия, я на Локо. Просто двата клуба почти никога в историята си са нямали особено голяма фенска маса. Близко до акъла е, че поне половината от тази „многохилядна маса" е била далеч от самоопределението „славист" и „локомотивец". Все едно пък в Сливен, Русе и Стара Загора не са се събирали по 50-60 хиляди зрители в онези времена....

В този ред на мисли, изкуственото им поддържане в елита е просто загуба на ресурс. Далеч по-добре би било в „А" група да има още два клуба от провинцията, било то от Русе, Варна или Търново, отколкото цели четири от София. Просто столицата не разполага с потенциал да има толкова много клубове в първия ешелон. Всъщност, никога не го е имала.

Да, вярно, че и в Локо, и в Славия са личали имената на големи майстори, като Начко Михайлов, Шаламанов, Котков и т.н. Тези хора обаче едва ли щяха да бъдат загубени за играта, ако клубовете не съществуваха. Щяха да носят я синя, я червена фланелка.

За град с големината на София и за нивото на родния футбол, два клуба в елитна дивизия от общо 12 са повече от достатъчни. Да, навремето София е имала на моменти дори по 5 клуба в „Групата на (пишман) майсторите". Е, навремето в България нямаше и реална безработица, но подобно положение на нещата е безкрайно далеч от икономическите реалности, в които живеем днес.

А футболът (би) трябвало да зависи най-вече от тях. Каква възвръщаемост имат Николай Гигов и Венци Стефанов от инвестициите си в Локо и Славия? Ами на хартия - никаква. Вече отделен въпрос е, какво не се отразява „черно на бяло". Дали си струва обаче да поддържаш цял клуб с над 20 професионални играчи само за това? Че по-добре да си дават пари в някой баскетболен отбор или волейболен клуб.

Изобщо, Славия и Локомотив ще направят услуга на всички ни, ако просто се запътят дивизия, че и две по-надолу. Не че някой ще обърне особено внимание де....