Днес ще се играе столичното дерби между Локомотив и Славия. Става въпрос за два отбора с много харизма, история, с велики мачове помежду си. Всъщност в столичния квартал "Надежда" ще се играе едно дерби между два от най-симпатичните отбори в България. Двубой, който на киноезик, би получил „Оскар” за поддържаща роля.
Този мач остава малко в миманса, далеч от прожекторите, далеч от огромните тълпи  и фенските сблъсъци.

Не е като мача между Левски и ЦСКА, с които живее цяла България. Не е като Ботев и Локомотив (Пд), чийто сблъсък често ражда най-неповторимата атмосфера по трибуните. Не е среща, която се обсъжда по кафета и кръчми дни наред. Но все пак и Локо -Славия има своето обаяние.

"Червено-черните" и "белите" са едни от старите и култови отбори в България. Двата столични тима често са причина да станеш на крака след епични успехи и после да ги съжаляваш за глупави загуби. Така е било винаги, така е и сега. Но какво пречи на двата славни тима да се намесят постоянно в борбата за медалите и любовта на футболна България?

Някак не е нормално грандовете Левски и ЦСКА да треперят в Ловеч, Варна, Бургас и къде ли още не при гостуванията си из България, а в същото време да приемат с насмешка и закачлива усмивка визитите си в „Овча купел” и „Надежда”. А двата тима никога не са се оплаквали от липса на играчи. Единственото, което липсва на тези тимове в последните години, е футболно самочувствие и манталитет. Липсват истински големите фигури. Няма го Начко, лека му пръст, няма го Жужо.

Няма го и Сираков, който макар и напук на любимия Левски, а не толкова от любов към „белия” отбор, е вдигал не само триумфално ръце при гол на "Овча Купел",  но и титлата и купата на страната. А те - феновете на двата славни тима, го заслужават. Заслужават да видят любимците си на призовите места. Те може да не пълнят стадиона при всеки двубой, може да не са сред най-темпераментните, но са болезнено верни. Макар и малобройни, те следват отборите си всеки път, когато гостуват и не ги псуват при втория грешен пас.

Заслужават и ръководствата им. Босът на "железничарите" Николай Гигов вече повече от десетилетие е един от най-съвестните и всеотдайни футболни босове у нас. А пък Венци Стефанов, макар и с всичките си странности и противоречия, е може би президентът в България, който може да се похвали с най-добри продажби в чужбина в последните години. Това може би не е най-доброто за Славия, но пък дава път на млади играчи да развият таланта си далеч от българското блато. Затова те заслужават добра игра. И още нещо...

Днес не очаквайте препълнени трибуни с латиноамериканска атмосфера. Не очаквайте дни наред да слушате отегчителни отзиви от мача. Всичко ще приключи половин час след последния сигнал на главния рефер Николай Йорданов.
Локо и Славия никога няма да станат Левски и ЦСКА. А може би не е и необходимо. Този мач винаги ще бъде интересен по свой, самобитен начин. Защото, както е известно, в историята остават големите актьори, но без тези с поддържаща роля не би имало кино...