Синдромът на Ленинския съботник в българския футбол явно продължава да е жив. За какво иде реч. През въпросния съботник се извършва култовата безсмислица да се премести една дървения от единия край до другия, а после обратно. Същото е и с поредната кампания за намаляване на бройката на отборите в „А” група. Нито президентът на Славия Венци Стефанов преди години, нито Наско Сираков сега са първите, очевидно няма да си последните, които умуват върху числото на клубовете в елита.

Един поглед върху историята на нашите първенства показва, че 44 години спазваме традицията „А” група да наброява шестнайсет отбора. Защо тогава да бутаме Формула 16, ако може така да я наречем? При това в първите сезони след нейното създаване, а именно от 1962/1963, имаме изключително големи клубни и национални успехи. През 1967-а ЦСКА играе на полуфинал за КЕШ, Славия стига същия стадий е в КНК.

През 1968-а побеждаваме на четвъртфинал за европейско първенство бъдещия шампион на континента Италия с 3:2. През 1962,1966 и 1970 година участваме на световни първенства в Чили, Англия и Мексико. Много хора са на мнение, че, ако не бяхме направили погрешна подготовка на Белмекен, със сигурност уникалният ни състав от онова време е можел да стори в Мексико това, което правят „четвъртите в света” 24 години по-късно.

Всички тези успехи се дължат на силното ни вътрешно първенство – тогава звездите ни не излизаха в чужбина. Най-напред трябва да се подчертае, че от 1958/59
минаваме на европейската система на провеждане на първенства - есен-пролет. Което също не е без значение. И вече, когато четири години по-късно приемаме царската за българския футбол формула с 16 отбора, идват и успехите, следствие на едно изключително равностойно първенство.

Това е единственият период, в който за пет години пет различни отбора стават шампиони. При това белегът за силата на „А” група е във факта по колко загуби имат първенците. През 1963-а – Спартак(Пд) е с 6 загуби, 1964-а – Локо(Сф) е с 4, 1965-а - Левски с 6, 1966-а – ЦСКА с 5, 1967-а – Ботев(Пд) – с 5. В следващото десетилетие - през 1975-а, ЦСКА е шампион с 6 загуби,а през 1979-а Левски е първи с 5 поражения.
Тези факти показват, че нещата не опират до това дали ЦСКА и Левски ще се срещат по четири, пет или шест пъти помежду си.

Някой ще каже: „Да, но тогава футболът е бил държавна политика и дори регионалните отбори са били много силни, защото са се полагали грижи за развитието на играта в съответните градове”. Това е така, безспорно. БФС сега не може да накара насила бизнесмени от Враца, Русе, Ямбол, Велико Търново или Дупница да възродят славните години на техните отбори, когато стадионите им се пълнеха с по 25 000 души не за мач срещу „червени” или „сини”, а за така наречените провинциални дербита.

Но може да се направи друго. След като държавата се ослушва все още за отдаване на базите под наем, тогава групата пак да е от 16 отбора, но, вместо да се съкращава елитът и да отпаднат изведнъж цели центрове като Пловдив и Варна, да се гледа внимателно кой приижда отдолу. Дали ще е отбор, чийто президент иска с пет поставени седалки да пробие в евротурнирите, при това само за една разходка в предварителен кръг това да се таксува като суперевроуспех, или ще е моделът „Литекс”.

Трябва да се взрем в периода след двете бързи титли на „оранжевите” през 1998 и 1999 г. Оттогава в продължение на десет години Гриша Ганчев упорито се стреми да накара жителите на Ловеч да заобичат клуба и да ходят масово на мачовете. За тази цел „оранжевият” бос прави чудеса от храброст, като дава нагледен урок как вече не се искат бързи резултати, а се правят нещата постепенно. През тима се извървяха треньори като Люпко Петрович, Ицхак Шум, Михай Стойкица, Димитър Димитров, Стойчо Младенов ,сега Станимир Стоилов.

Преминаха всякакви футболни колонии от албанска с Буши и Хаджи до френска с Кайе и Камбон, Барт, Аседо и Нифлор. Няма клишета от сорта на „Този сезон е загубен”. Работи се отново и отново. Николай Гигов в Локо(Сф) и Венци Стефанов в Славия също не драматизират всеки мач. В Черно море също не залагат на бързи успехи, а на дълготрайно качество. И варненци, както и Гриша Ганчев, са разбрали, че футболът е една игра, а не бесовица за начесване на крастата с три домакински точки и, ако не стане, тогава е „ограбен трудът на момчетата”.

Ето заради такова мнимо ограбване и чакане на два-три мача в годината за избиване на локални страсти се стигна до там, че е срамно ЦСКА или Левски да стават шампиони с повече от две-три загуби. Тази тенденция е от началото на 90-те. При нас психозата стига до абсурд. Ако ЦСКА и Левски само побеждават, първенството не е интересно. Ако в даден кръг загубят или завършат наравно има нещо нередно и мачовете са уредени.

Ни се водим ни се караме. В този смисъл проблемът не е в наличието на 16 отбора. Ако този манталитет да се гледа на футбола не като на игра, а на избиване на комплекси и само ЦСКА и Левски да си направят група пак нищо няма да се получи.
Всъщност от сезон 1962/1963 година само две години имаме по 14 отбора. Това са сезоните 2000/2001 и 2001/2002. През въпросния първи сезон опитахме смешния и чужд за нас вариант с плейофи.

През първата фаза тимовете играха по два мача всеки срещу всеки. След тези 26 срещи точковият актив на тимовете се разделяше на две. През втората фаза първите шест тима играха по два мача всеки срещу всеки за определяне на шампиона. Към точковия актив се прибавяха по петдесет процента от точките от първата фаза. Тимовете от 7 до 14-о също играеха, като последните три отбора отпадаха. Четирите изиграни мача между ЦСКА и Левски завършиха 2:2,1:2,0:2 и 1:0 в последния мач с гол на Владо Манчев в един проливен дъжд и временен треньор на „армейците” Стоян Йорданов.

Друго безумие се направи малко по-назад във времето - в шампионата 1984/1985, когато за резултат 0:0 не се даваха точки. Тогава двата отбора се уговаряха в последните десет минути да си вкарат по един гол за 1:1. Случваше се обаче при 1:0 дадения отбор да не пусне попадение на другия тим.

Твърде много се говори за страните в които играят по 10 или 12 отбора. Швейцария, Австрия и Шотландия обаче в момента не са еталон нито в клубния футбол, нито като национални отбори. А що се отнася до „баластрата” в „А” група, да не би в Холандия и Белгия всички отбори да са на нивото на Аякс, Фейенорд (който сега е много слаб), ПСВ, Андерлехт, Стандард Лиеж и Брюж? Да не говорим за спаринга на ЦСКА в тазгодишните контроли от Сърбия – Ягодина, или този от Чехия Татран(Прешов).

Ако съдиите не се влияят, тогава функцията на малките отбори у нас да взимат точки на ЦСКА, Левски, Литекс и Черно море ще е като тази на Льо Ман, Де Граафшап и Екселсиор, които правят съответните европейски шампионати по- интересни като френския и холандския. Да не забравяме и, че е немислимо при Топ 5 от първенствата на Европа – Англия, Испания, Италия и Франция (с по 20) и Германия(18), да се намалят отборите.

Те са повече от 16. В тези страни също така са стигнали до извода, че шампионатът есен-пролет си е най-добрата формула. Там нещата стоят както е дефиницията за демокрация, за която се казва, че не е най-съвършеният строй, но няма измислено нещо по-добро...