Ермин Шиляк, Бруно Рибейро... Бяхте ли чували за тези имена до преди година? Едва ли... Ръководителите на Ботев и Лудогорец явно не само бяха чували, а и нещо повече - гласуваха им доверие да станат треньори на отборите им. Те разбира се нямаха нищо против. „А" група през годините се превърна в райска дестинация не само за ментета-футболисти от близо и далеч, а и за треньори със спорни качества. И подписаха те договори с внушителни заплати и железни неустойки, а бъдещето им изглеждаше светло и обещаващо.
Да започнем със старши треньора на Ботев - Ермин Шиляк. Словенецът дойде с гръмки обещания, въпреки липсата на какъвто и да е опит в треньорството. 42-годишният „специалист" е бил футболист на прилично ниво, поне според това, което ни казва визитката му, но в треньорството - никой нищо не знае за него. Няма лошо - всеки тръгва от някъде. За феновете на Ботев (Пд) обаче изборът на точно този треньор, беше пълна мистерия. Всички се питаха „Кой изобщо е Ермин Шиляк" и „Какво може да даде на Ботев". Няколко месеца след неговото назначване отговорите все още не могат да бъдат дадени категорично. Към днешна дата Ботев е на 8-ото място в класирането, а най-притеснителна е играта на отбора.
Обстановката в отбора е повече от напрегната след като Шиляк реши да изгони лидерите на отбора - Пламен Николов, Мариян Огнянов, Йордан Христов и новото попълнение Чибамба. Решението му дойде в срамния за „канарчетата" момент - отпадането от Созопол за Купата. Треньорът си „изми" ръцете с въпросните играчи, за да запази поста си. Това изобщо не се хареса на играчите на Ботев, които разбира се, застанаха зад колегите си. След вчерашната загуба от Берое, Шиляк си намери и нов виновник за провалите си - журналистите. Според неговите думи, медиите в България прекалено много вдигали шум след загуби и нагло започна да дава съвети как те да си вършат работата. Изобщо цялото поведение на словенеца може да бъде характеризирано с една дума - нагло. Словенецът нито веднъж не призна грешките си, а винаги търси вината извън себе си. От доста време стола на Шиляк се клати сериозно и часовете му в Коматево изглеждат преброени.
Горе-долу по същият начин стояха нещата и с Бруно Рибейро. Португалецът не искаше да пропусне шанса си да бъде треньор, а и неустойката за негово уволнение хич не беше малка. Рибейро по подобие на Шиляк беше непознато име и за най-върлия футболен фен у нас. Бруно пристигна в Разград с „голямата кошница", тупайки се в гърдите, че е първи приятел с Жозе Моуриньо. Сякаш някой изобщо може да провери това твърдение... Рибейро все пак беше разкаран от Кирил Домусчиев, който осъзна голямата си грешка. 
Малко по-различно е положението с Лауренциу Регенкампф. Румънецът пристигна в Ловеч като познато само като футболист име, но не и като треньор. Все пак отборът му върви и е в борбата за титлата. Според запознати, трудът на Реге е доста високо заплатен. Неустойката му също е солидна. Няма лошо, разбира се. Но дали Регенкампф, Шиляк, Рибейро са по-добри от българските треньори, голяма част от които стоят без работа? Родните специалисти взимат в пъти по-малко за същия труд, а за неустойка в договорите си само са чували, но рядко са виждали. Прагът на търпимост от собствениците е много по-нисък и те много по-лесно губят работата си. Примери колкото щете. Спомняте ли си как уволниха Валери Дамянов, който водеше Локо (Сф) в изключително труден момент. На полувремето, по телефона, в съблекалнята. Дали подобно нещо може да се случи с „Бруновци", „Шиляци" и т.н.?!
И не е въпросът до качеството. Изгоненият от Ботев заради слаби резултати - Станимир Стоилов стана шампион на Казахстан с Астана и участва в Шампионската лига. Името му остана в историята на Казахстан. А колко още ще помним Бруно Рибейро, Ермин Шиляк и Лауренцио Регенкампф?!
