Европа ни сложи там, където ни е мястото. На опашката сме не само на континента, но и в региона. Националният отбор е зле, трудно ще се класира в петицата на Балканското първенство, защото Сърбия, Хърватия, Румъния, Гърция и Турция са по-добри от нас.

Остава ни да се борим с Македония, Черна гора и Албания. Най-новият член на УЕФА Черна гора ни измъчи и на ниво първи отбор, и на ниво младежки, алабанците ни направиха два равни в европейските квалификации, така че битката за шестото място се очертава титанична.

Горе-долу същото е положението и на клубно ниво. През 2006 г. Левски постигна титаничен успех, поне от българска гледна точка, и влезе в групите на Шампионската лига.

Румънците, гърците и турците редовно са там. Сърбите не, но един анонимен отбор Борац от Чачак при първото си участие в Европа отстрани Локомотив (Сф). Същият този отбор преди два дни продаде защитник на холандския Фейенорд. Цена не бе съобщена, но със сигурност не става въпрос за жълти стотинки.

А ние по-често гледаме на изток и много рядко отвъд Калотина. Затова и футболистите в цялата ни "А" група струват само 39 050 000 евро според авторитетния сайт transfermarkt.de.

Смешна цена за първенство от 16 отбора, още по-смешна става, като се съпостави с парите при съседите и останалите балкански държави. Но пък си е реална за отбори, които не получават лиценз за евротурнирите, падат от БАТЕ Борисов и Жилина и с кански мъки продават играчите си.

Затова и шампионът Левски, чиито играчи са най-скъпи - 8 075 000 евро, струва колкото първенеца на Словения Марибор (8 350 000 евро), че дори и по-малко.

База за сравнение с шампионите на Сърбия, Хърватия, Гърция, Турция и Румъния не може и да става. Както и нашето първенство не може да се сравнява с останалите на Балканите, тъй като хърватското първенство струва 171 100 000 евро, сръбското - 166 150 000 евро, а словенското - 53 950 000, да не говорим за гръцкото, турското и румънското.

Може би само Македония, Албания и Черна гора са някъде близо до нас, но за тях подробна информация липсва. Което говори колко са силни и колко е добре да се сравняваме с тях. В Партизан обаче играе 17-годишен футболист, за когото през зимата Манчестър Юнайтед плати 10 млн. евро, а в Левски за звезди се смятат Гонзо и Йовов, които са по-близо до края на кариерата си.

Колкото шампиона на България струва не първият и вторият в Сърбия, а предпоследният Явор. Скромният отбор от Иваница е оценен на 8 050 000 евро, както и осмият в Хърватия Цибалия (Винковци).

Естествено, българската "А" група трябва да се мери със съседите, а не с първенствата на Англия, Испания, Италия, Германия и Франция, където става въпрос не са милиони, а за милиарди.

Но все пак е смешно 16 отбора да струват общо 39 милиона евро във времена, в които само един футболист струва 94 млн., а друг - 65 млн.

114 чужденци играха у нас

114 чужденци от 31 националности играха в "А" група през изминалия сезон. Това прави 27,3 процента от всички играчи. Повече има в съседните Гърция, Румъния и Турция, но там чужденците са много-по класни. Доказват го и резултатите в Европа.

Нашите клубове пък взимат куцо и сакато, а после се чудят как да се отърват от него. Класически пример е ЦСКА, не остава по-далеч и Вихрен. За сметка на това в Сърбия и Хърватия разчитат предимно на собствени кадри, трансферите са предимно вътрешни, а чужденците са съответно 18,4% и 16,4% от всички играчи.

При това в Сърбия 16 от всички 58 чужденци са черногорци, а само допреди 3 години двете държави бяха една. Почти същото е положението и в Хърватия. Там 31 от 55 чужденци са от Босна и Херцeговина, която също бе част от бивша Югославия.