Генералният секретар на Българската федерация по борба и бивш старши-треньор на националния отбор в свободния стил - Валентин Райчев даде специално интервю за ТОПСПОРТ.
Селекционерът на тима ни сподели очакванията си за предстоящия Мондиал в Париж през август, като коментира и представянето на част от националите ни на завършилото Държавно първенство в Сливен.
Подготовката на "лъвовете" ни тече с всичка сила, като се очаква не само основните лидери в състава да се представят на най-високо ниво, но и младите ни таланти да покажат какво могат.
За да навлязат борците ни в оптимална форма, юношите ще вземат участие в Европейското първенство в Германия, а мъжете ще се включат в силния международен турнир в Полша.
Валентин Райчев, за когото догодина предстои значим юбилей - 60 години - си припомни върха в своята професионална кариера - олимпийската титла в Москва, спечелена през 1980-а година, както и някои подробности от професионалния си път, спомогнали за трупането на безценен опит от него в света на борбата.
Г-н Райчев, на какъв етап от подготовката си са националите ни за предстоящото Световно първенство в Париж?
- Може да се каже, че сме в начален етап от нея. Но заниманията ни до момента бяха проведени подобаващо. Някои от борците ни буквално слязаха от лагера в Белмекен и другата база, в която се готвим, за да участват на провелото се Държавно първенство в Сливен.
Каква е оценката Ви за представянето на състезателите в конкретното, визирано от Вас, състезание?
- Много от състезателите се включиха в различни от обичайните си категории. Това със сигурност се отразява, но за нас идеята по-скоро беше да се участва в състезанието, с цел обиграване и проверка на моментното състояние.
Някои медии загатнаха, че имаме национали, които могат скоро да преценят, че е дошъл моментът да сложат точката в своята кариера. Отговаря ли това на истината?
- Не. Не разполагам с подобна информация. Сигурен съм, че ако някой от борците ни пожелае да постъпи по подобен начин, аз ще съм сред първите, които ще разберат.
А ако се стигне до нещо подобно, можем ли да бъдем спокойни, че следващата ни генерация е достатъчно подготвена и талантлива, за да отговори подобаващо на високите очаквания, създадени от настоящите ни национали?
- Да. Абсолютно. Разполагаме с много момчета, които нямат търпение да покажат какво умеят. Можете да сте спокойни, в този ред на мисли. България има, а и винаги е имала таланти и шампиони в борбата.
Това ли е най-българският спорт?
- Може да се каже. Сред водещите, а защо не и водещият. На база успехи, на база интерес от страна на публиката, на база продукцията, с която разполагаме. Трябва да Ви кажа, че наистина съм много щастлив, когато пътувам за състезание, да речем някъде извън София, и видя как възрастни и млади хора идват, за да гледат как се борят техните деца, внуци, роднини. Една такава картинка няма как да не стопли сърцето ми и да не ме кара да продължавам да бъда доволен от интереса на хората към борбата. Това е спортът, който сякаш е вроден в самите нас. В нашите гени е. Допринесъл е за оформянето на характера и лика ни като народ. Откакто я има България, винаги е съпровождана от успехите ни на тепиха. Това е една неоспорима тенденция.
Станахме свидетели на промяна на върха в Българската федерация по борба. Емблематичният за спорта ни Валентин Йорданов освободи поста си, след дълги години начело. Как бихте коментирал това му решение и заставането на Христо Маринов начело?
- Смяната беше положителна. Понякога има нужда от промяна, от един различен поглед. А и каквото и да се каже за ролята на г-н Йорданов в борбата ни, ще е малко. Каквото и положително понятие да си изберете за него, във връзка с българската борба, няма да сбъркате. Той я утвърди, наложи нашите имена, нашите управленци, нашите борци на световната сцена. Има много хора, които трябва да му бъдат благодарни за всичко това.
Христо Маринов е млад, но аз вярвам, че за него това е предимство, а не недостатък. Времето ще покаже. За мен случилото се е нещо положително, което ще даде резултат.
Сега към Вас самия. Догодина Ви предстои значим юбилей. Някак неустено премина този Ви преход от активната състезателна кариера към треньорското поприще.
- Да. Има нещо такова. Наистина не разбрах кога мина времето. Харесвам сегашното си амплоа и смятам, че се справям на ниво със своите задачи. За мен в началото това беше сериозно предизвикателство и трябва да Ви кажа, че все още продължавам да се усъвършенствам. Колкото и опит да има един треньор, той винаги може да бъде надграден.
А сте имал и сериозни примери за подражание в тази насока?
- Да. Треньори са ми били някои от най-големите имена в борбата ни. Наистина не искам да ги изброявам всички, тъй като ако пропусна някого няма да е коректно. Но да, примери съм имал чудесни и смятам, че от всеки един съм научил по нещо безценно в борбата.
Малко известен факт е, че сте се занимавал и с други спортове, преди борбата - баскетбол, футбол, лека атлетика...
- Така е.
Взел сте от всичко по нещо, което после сте можел да използвате на тепиха.
- Абсолютно. Физическата подготовка, кондицията, издръжливостта винаги са от полза, по време на схватка.
Цялата Ви клубна кариера е преминала в Левски. Имате чудесни спомени от този наш спортен гранд?
- Безспорно. Безценни спомени, наистина. Състезавал съм се само в един отбор и това е Левски.
Колко различна е ситуацията в клубовете ни сега, в сравнение с тази от преди двайсетина и повече години? В какво се изразява основно тя?
- Много. Съществено различна. Тогава имаше изключителна дисциплина и държавна ангажираност със спорта ни. Не казвам, че сега подкрепа няма, но тогава всичко беше различно. Може би и заради това резултатите ни бяха по-високи, а успехите - безбройни.
Продължителната Ви кариера има своя безспорен връх и той е постигнат в Москва.
- Да, наистина това беше върхът за мен. Олимпийската титла. Мечтата на всеки борец.
Сигурен съм, че помните всичко от тази 1980-а година, до последния детайл.
- Няма как да го забравя. За мен това беше една сбъдната мечта.
Тогава и правилата са били доста по-различни от сегашните.
- Да. Ще Ви кажа само, че в последния ден от надпреварата в категорията ми трябваше да играя пет поредни срещи. Вие си направете сметка за какво става дума. Общо 8 борби, а в последния ден, тогава когато предстои финалът - най-важната битка, се бориш цели 5 пъти. И в последната схватка трябва да бъдеш най-убедителен.
Какво помните от финала? Преди това побеждавате най-големите имена в категория до 74 килограма.
- Помня, че до самия край резултатът беше равен. 5:5. И в такъв случай, при равна борба, аз щях да загубя. Представете си - имаш шанс за златото, а можеш да го изгубиш, без всъщност да си загубил финала.
Какво си помислихте в този момент?
- Помислих си, че няма как да се случи така, че да не спечеля. И 30 секунди преди края стигнах до успеха. До златната, мечтана точка и победа. Олимпийският връх. Успях да сбъдна мечтата си.
След това извървяхте и целия път до най-високата треньорска позиция - в мъжкия национален отбор.
- Да. Наистина се получи добре всичко в моята кариера. Няма от какво да бъда недоволен.
И като за финал, знам че по традиция прогнози не давате, но бихте ли се ангажирал с такава за представянето на мъжете ни на Световното първенство в Париж?
- Не бих искал да им създавам още повече напрежение. Подготовката е достатъчно сериозна, за да ги засипвам с очакванията си. Те знаят какво могат и какво бихме искали ние - треньорите от тях. Надявам се всичко да се случи спроед очакванията ни.
