Националният ни отбор по волейбол има доста дълъг стаж като участник на европейски първенства, но за успехи на тази форуми е трудно да се говори. Шампионатът на Стария континент в Москва, който започва утре, се очертава да бъде доста интересен, но дали ще успеем да го направим такъв и за нас.

Играчите на Мартин Стоев имат качества, в това спор няма, но дали ще могат да надскочат себе си, за да направят нещо голямо. По време на срещите от финалната фаза на световната волейболна срещу Русия и Бразилия се видя, че съставът ни има потенциал. Сега на шампионата в руската столица най-добре ще си проличи дали Пламен Константинов и компания има сили да играят на предела на възможностите си или отново ще са огънем в решаващия момент.

Статистиката от участията ни на европейските до сега не е страхотна, но все пак
сме били сребърни и бронзови медалисти.

През далечната 1951 година съставът ни става втори, а през 1955 се окичваме с бронз. През 70-те се въртим около петото място, за да дойде един от най-добрите периоди за родния мъжки национален волейбол в началото на 80-те. Тогава съставът ни преболедува подмладяване на състава, което започва треньорът Сава Робев през 1977 година. През 1979 година се дъним във Франция, след като завършваме десети от 12 отбора. Наставникът по това време Тодор Пиперков продължава линията на налагане на по-млади състезатели и вика в състава Илиян Казийски, Христо Илиев и др.

Следващата година е олимпиадата в Москва, а нашите започват да загатват за силния си потенциал. Тодор Пиперков прави един много тактически дисциплиниран състав, който демонстрира рационална и ефективна игра. Успехи над Куба (3:1), Чехословакия (3:0), Полша (3:0) и Италия (3:1) ни отварят пътя към финала. В решаващата среща за златото срещаме състава на Русия и губим 1:3. Всички са очаровани от играта на нашия национален отбор.

През 1981 година сме домакини на европейското първенство (за втори път след 1950 година) и очакванията към нашия състав са големи. Шампионатът е във Варна и е изключително оспорван. Наставник на отбора ни е Цветан Павлов, който почти във всеки мач излиза с различен състав. Капитан на състава ни е Димитър Златанов. На първенството записваме четири победи и три загуби. В крайното класиране оставаме трети. През 1983 успяваме да дублираме третото си място в Европа на шампионата в ГДР. Треньор на тима ни е Васил Симов, който залага на стабилна защита и рационална атака.

В предварителната група записваме 3 победи, а във финалната фаза имаме успех и 3 загуби. През 1985 година начело на отбори ни застава Димитър Златанов, а на волейболния небосклон вече ги има Любо Ганев и Димо Тонев. На шампионата в Амстердам оставаме пети, а СССР взима осмата си евротитла. За следващия шампионат на Стария континент - 1987 година в Белгия, отборът ни е поверен на Богдан Кючуков.

Предната година на световното във Франция демонстрираме класа (ставаме трети), но в Белгия следва тотален срив за нас - ставаме 11-и от 12 участника. През 1989 година тимът ни е поверен на Иван Сеферинов. В този състав можем да говорим за играчи като Борислав Кьосев, Любо Ганев, Димо Тонев и т.н. След четири победи и две загуби играем за местата между 5-о и 6-о. В решаващата среща губим от Франция с 1:3 гейма. В тези години можем да говорим за прогрес на страните от Западна Европа. Италия, Германия и Холандия се повече от стабилни, но въпреки всичко отново шампион става СССР (за 12-ти път). Ние сме пети, а на волейболната сцена се появяват Мартин Стоев, Ивайло Гаврилов, Николай Иванов и др. Наставникът Христо Илиев изгражда много стабилен състав през 1991 година, в която ставаме световни за младежи. В групите на шампионата записваме 2 победи и загуба, а това ни вади от четворката. Във финалната фаза бием Финландия с 3:0, а за 5-6 място доминираме и над Югославия (3:1).

Във Финландия (1993 г.) ставаме пети. През 1995 година сме на крачка от медала в Атина, след като в предварителната група записваме четири победи и загуба. Ганев, Тонев, Стоев и компания се изправят на полуфинала срещу Холандия, но отстъпваме на "лалетата" с 0:3. В спора за 3-4 място губим и от Югославия, но си личи, че националите нямат желание за изява, след като са попарени от холандците. Следва отново спад в продължение на няколко години. Очакванията за добро представяна на европейското в холандския град Айндховен през 1997 година са големи. Но си оставаме само с очакванията. Любо Ганев, Мартин Стоев и Ники Желязков са в състава, а наставникът Стефан Соколов вика в тима младите Евгени Иванов - Пушката и Пламен Константинов. В групата допускаме загуби от Украйна (1:3), Франция (0:3) и Холандия (0:3), а записваме успехи над Чехия (3:2) и Фенландия (3:1). Оставаме пети и спорим за разпределението на местата от 9-о до 12-о.

Говори се за скандали в съблекалнята, а наставникът окачествява псувните между играчите за нещо обичайно в един колективен спорт, когато нещата не вървят. Любо Ганев се отказва от националния тим. За шампионата през 1999 година във Виена го няма и Мартин Стоев. В тима, който е воден от Брунко Илиев, са повикани Андрей Жеков и Христо Цветанов. В групата падаме от Италия (0:3) и Русия (1:3). Така губим шансове за полуфинал и в крайна сметка оставаме осми. Новият век започваме като шести в Чехия, а наставникът Христо Илиев разполага с повече от класни играчи. В групите записваме две победи и три загуби, което ни вади от битката за медалите. Бием Франция с 3:1 за 5-8 място, а след това губим от Полша (1:3) за 5-6 място.

През 2003 година в Берлин гръмва скандалът с Матей Казийски. Милорад Киац вика младата надежда Казийски в състава и му гласува доверие. В първата среща в предварителната група излизаме срещу Русия. Падаме с 1:3, а на следващия ден се разбира, че Матей не е редовно картотекиран в нашия тим. От Международната волейболна федерация налагат служебна победа на руснаците с 3:0, а гафът е повод генералният секретар на родната федерация Илия Илиев да подаде оставка. Всичко това се отразява на играта на тима и в групата допускаме загуби от Сърбия и Черна гора (0:3) и Гърция (1:3), а записваме успехи над Полша (3:2) и Холандия (3:0). Оставаме девети в този шампионат с голямо огорчение от всичко. През 2005 година не участваме на европейското в Италия.

Сегашният състав на мъжкия национален тим може да играе добре. В това спор няма. Остава да видим дали множеството експерименти, които направи наставникът Мартин Стоев по време на турнира във Франция, ще имат положителен елемент. Стоев познава добре момчетата. Има опитните Пламен Константинов и Евгени Иванов, волейболист №1 за 2006 година в Европа Матей Казийски, но какви точно сметки си прави ще си проличи още в първата среща срещу Финландия утре от 14,00 часа.