Бившият младежки национал Георги Русев прикова вниманието в първите мачове на ЦСКА 1948 от новото първенство. На старта разплака Левски за победата с 1:0, а преди дни се разписа и при равенството 2:2 с Лудогорец. 24-годишният офанзивен футболист е амбициран да помага на "червените" за колкото се може по-предно класиране.

Русев, който е родом от Стара Загора и започва да тренира в Берое, когато е на 6 г., разказа в интервю за БЛИЦ TV как протича кариерата му до момента, за целите, работата му с Любослав Пенев, отхвърлените оферти и др.

Като юноша Георги е печелил трофей с Левски. Мина и през Септември (София) и испанските Елче и Хетафе, а вече трети сезон е основен футболист на ЦСКА 1948.

Георги, стартирахте новото първенство с победа над Левски след твой гол, преди дни се разписа и при равенството 2:2 с Лудогорец. Поздравления за силния старт, очаквахте ли го и какви са нагласите в ЦСКА 1948?

- Благодаря за поздравленията, чувстваме се добре. Колкото за мача с Левски - винаги излизаме за победа, не беше неочаквано, че успяхме да вземем трите точки, въпреки че бяхме с човек по-малко.

На кого посвещаваш гола срещу Левски?

- На родителите ми, защото те винаги ме подкрепят и ми помагат в това, с което се занимавам още от малък.

С каква нагласа излизаш срещу Левски и по-особено ли е чувството, тъй като си бивш кадър на "сините", минал си през школата на "Герена"?

- Не мисля, че е по-особено чувството, но винаги е по-приятно, когато вкараш на един от най-големите отбори в България, особено когато са в подем. Левски взе Купата на България, има много добър треньор с доста добре окомплектован състав и е доста приятно, че вкарах.

Разписа се и срещу Лудогорец, какво не ви достигна да ги победите?

- Може би доза късмет. При втория им гол имаше лек рикошет. Ако не беше се стигнало до него, можеше да задържим 2:1 до края. Имахме възможности и при 2:1, и при 2:2, но не успяхме да отбележим и завършихме наравно.

Въпреки че не си чист нападател, често вкарваш голове. Поставил ли си си цел колко попадения да отбележиш през сезона?

- Не съм си поставял за цел някаква бройка голове. Гледам да помагам на отбора и с моите игри да печелим точки. Футболът е колективен спорт и когато отборът играе добре, следователно и аз съм се представил добре.

Ще се класирате ли в първата шестица?

- Винаги имаме амбиции да сме колкото се може по-нагоре.

Привлякохте нови попълнения, сработихте ли се вече, колективът как е в ЦСКА 1948?

- Доста добре се сработихме. Нямахме много време за подготовка, но и за другите отбори беше същото.

Чувстваш ли се отпочинал след миналия сезон или нямаше много време за релакс?

- Имахме 10 дни почивка. Всеки ден тренирам, това ми е работата. Тренирам от шестгодишен, свикнал съм и не ми прави впечатление.

Как се запали и къде направи първите си стъпки във футбола?

- Аз съм родом от Стара Загора, там започнах. Бях в Берое до 12-годишен. След това се преместих в школата на Левски, където бях 2 години. Моят набор - родените 1998 година, спечелихме Купата на България. Бяхме доста добри футболисти - Лъчезар Котев, Илиян Стефанов, Станислав Иванов, както и по-малкият една година Ангел Бастунов, който сега също е в ЦСКА 1948. След това се преместих в школата на ДИТ, която впоследствие стана Септември. Там също имахме много силен отбор - с Асен Чандъров, Димитър Костадинов, Иван Тилев. После преминах в Испания. Първо бях година и половина в Елче, след което шест месеца в Хетафе.

Как се стигна до преминаването в Испания?

- Връзката стана с Лъчезар Танев. Не мислих много, защото това е голяма стъпка в кариерата на всеки български фуболист - да отиде в Испания, в едно от най-добрите първенства с много добри отбори. Тогава тъкмо навършвах 17 години.

Какво научи там и много по-трудно ли е от България?

- Не мисля, че е по-трудно. Културата им е сходна с нашата, обичат си партитата, фиеста. Тренировките не бяха чак толкова тежки. Повече се наблягаше на играта с топка, разиграванията, високата преса. Доста неща научих в Испания.

Имаше ли вариант да продължиш в Испания?

- Да, имаше варианти, но реших да се върна в България.

Докога имаш договор с ЦСКА 1948?

- Имам за още 2 години.

И в този трансферен прозорец се говореше за интерес към теб от други клубове, така ли беше?

- Да, имаше оферта от Русия, но с ръководството преценихме, че е по-добре да остана тук, да продължавам да се развивам и да помагам на отбора.

Отново за Испания ли искаш да заминеш?

- Аз съм професионалист, всички първенства ми харесват. Наблюдавам отборите, гледам да научавам от всеки по нещо. Нямам претенции къде да играя, навсякъде се практикува добър футбол.

На кой отбор симпатизираш - Барселона или Реал (Мадрид)?

- Като малък бях фен на Барселона, любимият ми футболист беше Роналдиньо. Но с течение на времето симпатиите ми утихнаха и наблюдавам всички отбори.

Освен за интереса от Русия, от други отбори имало ли е запитвания за теб - от Лудогорец, Левски, ЦСКА?

- Не знам за подобен интерес. Изцяло съм концентриран към работата ми в ЦСКА 1948, не гледам тези неща.

Знаем колко много Любо Пенев държи на дисциплината. Какво научаваш при него?

- Без дисциплина не става нищо. Опитваме се да го показваме на мачовете. Той се опитва да ни коригира по всяко време, когато грешим. Надявам се в бъдеще да се представяме още по-добре.

Много строг ли е наистина и имало ли е моменти, когато си сгазвал лука?

- Да, имало е такива моменти, въпреки че не работим от кой знае колко време. Имало е моменти, когато е имало забележки, но това е най-нормалното нещо във футбола и в колективния спорт. Винаги се допускат грешки, просто трябва да се стараеш да бъдат колкото се може по-малко и да ги поправяш.

В осмия кръг гостувате на ЦСКА на стадион "Българска армия". След головете срещу Левски и Лудогорец сигурно искаш и на тях да вкараш?

- До осмия кръг има доста мачове. Гледаме мач за мач, защото срещу всеки съперник дават три точки. Без значение дали е ЦСКА, Арда или Левски, ние излизаме за победа и аз съм мотивиран срещу всеки съперник.

Беше ключова фигура в юношеските национални отбори, след това и в младежкия тим. Какви са спомените ти от този период?

- Много са приятни. Най-хубавото чувство е да играе за националния отбор, да защитаваш знамето. Запазил съм най-хубавите спомени от там, имам участие на две европейски първенства - до 17 и до 19 г. На едното се бяхме класирали директно като домакини, но на Европейското до 19 г. извървяхме доста тежък път с две тежки групи, като и в двете станахме първи. И след това на Европейското малко не ни достигна да излезем от групата, въпреки че тя беше изключително тежка - с Холандия, Англия и Германия, като аз вкарах гол на Холандия. Това беше и първия ни гол на европейско първенство до 19 години и единственият, който ни остана.

Сигурно още тогава си бил забелязан от емисари на европейски клубове, имаше ли интерес към теб?

- Винаги е имало интерес, но поради една или друга причина не се е стигало до трансфер, така че е без значение, вече е в миналото.

След като стъпка по стъпка мина през всички гарнитури и вече си на 24 години, ред е на мъжкия ни национален отбор. Чувстваш ли се готов и ще бъдеш ли повикан?

- Не знам нищо, не мога да ви кажа. Има нов треньор (б.р. - Младен Кръстаич). Той си преценя, има треньорски щаб, ще наблюдават мачовете. Ако съм на ниво и във форма, ако прецени, аз съм готов да защитавам името на България.

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Да си почивам у дома. Обичам да чета спортни биографии. Общо взето това е, защото като професионален футболист почивката е едно от най-важните неща.

Коя е последната спортна биография, която прочете? Сигурно това те мотивира допълнително?

- Последната е на Христо Стоичков. Остана ми още малко да я довърша.