Димитър Костадинов е футболист на Септември (София), но през пролетта бе даден под наем на "Царско село".

Стартът на кариерата му в елита бе ударен - 4 гола в първите 9 мача и победи срещу Славия, ЦСКА и Берое.

Бившият юношески национал на България тръгва за големия футбол с благородна лъжа - представя се за 8-годишен, когато е едва на 6, за да бъде приет в школата на Нефтохимик.

Оттогава не се отклонява от голямата мечта - място сред най-добрите. Халфът даде интервю пред "Труд".

- Здравей, Митко. По всичко изглежда, че се наслаждаваш на престоя си в Първа лига, където си под наем в "Царско село"?

- Определено се наслажвадам. Отборът и момчетата ме приеха много добре. Има голям колектив и всеки спомогна, за да вляза бързо в тима. С някои от момчетата се познавам отпреди. Радващо е, че бързо се адаптирах, а също и че резултатите през пролетта са позитивни.

- Има ли голяма разлика между Първа и Втора лига - тема, която се дискутира широко през годините?

- Има, определено има и то чувствителна. Нивото във Втора е много по-ниско. Разликата е в темпото на игра. Нормално е в елита да е по-динамично, по-бързо трябва да мислиш и да взимаш решения. Освен това по мое мнение Първа лига е по-равностойна - отборите са с по-изравнени сили. Във долния ни ешелон виждате "Нефтохимик", че доскоро изпитваше сериозни затруднения, имаше мачове, в които губиха с по 5-6 гола, едва сега подобриха резултатите си.

- Очакваше ли такъв силен старт в лично отношение в елита?

- Да, очаквах това нещо да се случи. Вярвах, че ще стане. Получих шанса и го грабнах. Вярвам в себе си и в качествата си. Сега имаме реална цел е и тя зависи от нас. Ще бъде трудно, но ще гоним бараж за Европа.

- Всъщност кога направи първата крачка за футбола? На колко години бе, когато реши да тренираш футбол?

- Първата ми тренировка беше с моя дядо и братовчед ми. Той е с 4 години по-голям от мен и тренираше в школата на "Нефтохимик". С дядо ми отидохме на стадиона, за да го гледаме. Аз бях на 6 години и нямаше мой набор, за да се включа. По време на тренировката на братовчед ми видях момчета на привидно моя възраст и дядо ми каза да отида и да видя дали може да тренирам с тях. Носих си бутонки за всеки случай, тъй като тайно се надявах да се включа и аз в някои от наборите. В крайна сметка дядо ми отиде да говори, тъй като мен ме беше срам. Върна се с думите "Казваш, че си на 8 години, да знаеш". Много се бях развълнувал. 3 месеца тренирах и треньорът знаеше, че съм на 8, но на третия месец трябваше да призная благородната лъжа, че съм по-малък. Няма да забравя как му признах, дори плаках, но той го прие съвсем добре. По-късно преминах в школата на "Черноморец". На 13 години дойдох в София, за да играя за ДИТ. Истината е, че винаги това ми е било мечтата - да стана футболист. От малък знаех какво искам. Не ми е минавало през ума да се отказвам.

- Дядо ти доколко повлия за този твой избор?

- Изключително много, но не само той. Постигам всички успехи благодарение на семейството ми. Всеки един мой успех го посвещавам на тях, а всеки гол е за баща ми. Няма да забравя, той ми е помогнал много. Като малък освен в школата, тренирах и с него индивидуално. Така бе всеки Божи ден, докато заминах за София. Имаше една площадка в училището до нас. Той ми беше вратар. Биех му преки свободни удари, дузпи. Цял живот съм имал голяма подкрепа от моето семейство. И им благодаря много. Като дойде време да замина за София, тогава ни искаха няколко момчета от "Черноморец", но на другите семействата им не ги пуснаха, а моите родители се вслушаха в мечтата ми.

- У нас е традиция, която даден футболист направи няколко добри мача веднага да се заговори за негов трансфер. Мислиш ли ти за такъв и влияят ли ти слуховете?

- В момента съм футболист на "Септември" и "Царско село". Гледам да не мисля толкова напред. Когато приключи сезонът, ще преценя какво да правя, ако има реални оферти. Гледам да не чета медиите, защото е излишно. Не мога да кажа, че слуховете ми влияят, по-скоро ме амбицират. Трябва да докажа, че ако са верни, заслужавам да направя следващата крачка.

- И все пак се заговори за интерес от Полша, Румъния и ЦСКА. Какво е твоето желание?

- Много зависи. Субективно е. Играят много фактори, при това в случая субективни. Зависи дали изобщо има оферта и каква ще е. Не съм мислил, не е и сега времето. Да, всеки млади футболист иска в чужбина, защото там нивото е друго, но засега мисля само за "Царско село".

- На какво те научи Любослав Пенев?

- Много полезни неща ми каза - да играем колективен футбол, да си вярваме, да играем със самочувствие, но и с нужната дисциплина. Без нея няма как да постигнеш успехи. На тези аспекти наблягаше той. Мисля, че ми помогна много да израстна. Моето развитие се дължи на него, а също и на отбора. Винаги е бил отворен за разговори, комуникацията с него е добра. Дава индивидуални съвети.

- Срещу ЦСКА изпълни дузпа в стил "паненка". Осъзнаваше ли риска при евентуален пропуск?

- Всъщност бях сигурен, че ще я вкарам точно по този начин, тъй като никой не очакваше. И заради това реших да заложа на такова изпълнение. Това ми беше най-сигурният вариант в моята глава. Бях убеден, че ще се хвърли в един от двата ъгъла. В интерес на истината не го бях тренирал много, може би веднъж в седмицата преди мача. Имам подобен гол и във Втора лига, както и при юношите.

- В някои срещи бе използван като офанзивен халф, а в други като крило. Къде се чувстваш най-уверен?

- В средата на терена се чувствам най-добре. Моята позиция е зад нападателя. Там ми е силата, но в последните 2 мача играх крило. В интерес на истината съм играл съм на всички позиции с изключение на защитник и вратар...

- Селекционерът Ясен Петров показа, че не се притеснява да залага на млади футболисти и дебютанти. Надяваш ли се тайно на повиквателна през лятото, когато предстоят три престижни контроли?

- Никога не се знае нищо. Моята работа е да показвам това, на което съм способен, а ако той прецени, че заслужавам място, бих се радвал. Това е чест за всеки един футболист, особено за младите като мен.

- Извън футбола имаш ли хоби и какво обичаш да правиш, когато си далеч от терена?

- Разпускам с плейстейшън и риболов. Имам улов на 8-килограмов шаран на един язовир в Бургас, където съм роден.

- Твърде дискутирана тема е влиянието на социалните мрежи на днешните футболисти. Твоето мнение какво е?

- Могат да ти повлияят в живота, но на терена не. Аз лично не обръщам много внимание и не съм го правил през годините. До човек си е, но по-скоро влияят негативно. В съблекалнята са забранени телефоните. Любо Пенев го бе въвел това правило. С влизането на базата се изключват телефоните, за да може да комуникираме по начина, по който трябва. Сега при Тони Здравков също има дисциплината и правила и затова отново играем добре. При Здравков изключваме телефоните на вечеря. Дори и в автобуса като пътуваме е забранил да ни звънят. Трябва да са на без звук, за да не пречим на останалите. Иначе има глоба.

Клубове от Полша си харесаха Димитър Костадинов

Клубове от Полша си харесаха Димитър Костадинов

Интерес към халфа има и от Румъния