Единственият ни шампион във фехтовката Васил Етрополски е у нас при една от кратките си визити като треньор. Неговият състезател - американецът Бенджамин Айгой, завърши 16-и на турнира "Аспарухов меч" - кръг от Световната купа, но майсторът на сабята продължава да се наслаждава на любимия спорт. Нищо, че от години работи в новата си родина САЩ най-вече като програмист. Спипан в компанията на актьорското съзвездие Чочо Попйорданов, Юлиан Вергов и Александър Морфов, Васил Етрополски говори пред "Топспорт" за фехтовката и живота в Америка.
- Г-н Етрополски, от 15 г. сте в САЩ. Повече българин или американец се чувствате?
- Като народност съм българин, като живеещ в Америка се чувствам различно. За мен това са две различни неща. Не ги смесвам. Ползвам Америка, плащам данъците, децата ми ходят там на училище. Чувствам САЩ като страна, в която живея. Иначе винаги ще си остана българин.
- Връщайки се толкова рядко в България, коя промяна ви изумява повече - в хората или в обстановката?
- Не мога точно да преценя, но ми се струва, че е в обстановката. Може би хората са си същите. Много нови неща са направени. Това ми харесва. Не ми се нрави, че е малко мръсничко, но пък може би помага за пъстротата. Впечатленията са ми само за София. Ще обиколя България и тогава ще имам по-ясна представа за всичко.
- Това, което ви харесва като промяна у нас, би ли ви накарало да се върнете за постоянно?
- Никога не правя твърд избор. Може би някой ден ще се върна. Засега не го виждам. Много съм свикнал със САЩ и много неща ми липсват. Животът ми е уреден, децата са ми там.
- Работите като програмист, защо не се отдадохте повече на фехтовката? Водите занимания само три пъти седмично.
- Даже и когато бях у нас, тренирах много повече. Не съм мислел, че фехтовката ще е това, с което ще се занимавам. Дори не завърших ВИФ, а Минно-геоложкия институт. Специалността ми беше инженерна геология. Винаги съм искал да правя и нещо друго, не само да се занимавам със спорт.
Затова фехтовката си остана привлекателна. Беше повече хоби. Сега го чувствам по същия начин. Не мога да се затворя в залата 7 дни и да правя едно и също. И да ми е интересно и да го обичам. Превръща се като работа, ангажимент, професия. Три пъти седмично ми поддържат желанието.
- Работата ви индивидуална ли е, или тренирате група?
- Нямам много хора. Десетина момчета. Треньор съм в Ню Йорк и работя с всякакви възрасти, но си избирам кого да тренирам в зависимост дали има желание или данни. По 2-3 часа на вечер човек не може да обхване всички.
Пък и не съм привърженик на автоматичните уроци без смисъл. Иначе клубът е голям и известен, но е като средище за социални контакти. Развиват се всякакви спортове, но липсва професионализмът. Дори парите често пъти не ги харчат за това, а да речем, да се направят по-добри бани. Предпочитат да вземат готов спортист, отколкото да участват в направата.
- Името ви достатъчна реклама ли е, за да ви търсят?
- В Америка името не значи нищо. Има много хубави клубове на хора, които не са били имена. Всичко е маркетинг. Ако успееш да продадеш продукта, ще имаш клиенти.
- Разкажете повече за другата ви професия?
- Работя като програмист в компания с доста широк маркетинг. Разполага с огромна база данни. Подсигурява апликации от всякакво естество.
- Търсят ли ви от родната федерация за помощ?
- Контактувам от време на време, нямам много дълбока представа. Знам, че липсват пари. Не ме търсят за лагери и обмяна на опит.
- Брат ви Христо като че ли по-сериозно набляга на треньорската професия?
- Да, има клуб в Чикаго. Разполага с повече хора и се занимава с това по цял ден.
- Синът ви Мишо върви по вашите стъпки?
- Засега няма сериозни успехи. Има умения и възможности, но на 22 г. времето му изтича. Като че характерът му не е конфронтационен, няма хъс.
- Търсили ли са ви от филмови компании за инструктор за батални сцени?
- Обаждали са ми се хора, но съм отказвал. Не съм специалист. Сценичната фехтовка е различна от спортната, дори си има училища за тази цел. В киното всичко е бутафорно. За да се харесаш на публиката, не е истинско. Изглежда много лесно. Има си майстори, които се занимават само с това.
