Легендарният журналист Кеворк Кеворкян публикува интересен анализ в своята официална фейсбук страница. В нея символът на "Всяка Неделя" засегна спорта, пречупен през призмата на българската действителност.

Ето и откъс от материала:

Всъщност, само някои спортни успехи палят фитила на днешния българин. Те са неговата дрога, макар че иначе вече сме в гетото на световния спорт.

Нашият Григор дори не подозира, че се превръща в параван на върволицата от беди.

Григор целуна корта в зала "Армеец" - и този ритуал, стандартен за един победител в тенис-турнир, бе видян като връхна точка на българското родолюбие.

***

Пулев е нещо друго - той си пада по патриотичните заклинания, Кубрат се казва, все пак.

Познавам го донякъде и съм наясно, че е искрен.

Малко прекалява да повтаря, че българите сме велики - в смисъл, че издържаме на як бой.

"Ние, българите, никога не се предаваме" - това е мотото на Кубрат.

А ако става дума за българската държава, тази фраза е напълно подходяща за нейна епитафия.

***

"Ние никога не се предаваме!" - казва Кубрат, повтаря го, и когато го нокаутира Кличко - и когато побеждава някой като онзи тюфлек Самюел Питър.

Изглежда, че за него патриотизмът е по-важен от победите - и ако го питате, като нищо ще го потвърди.

И няма да се обяснява, какво търси тогава на ринга, където се раздават основно юмруци, а не лафове.

***

Кубрат го използват усърдно - и още по-усърдно го продават.

Той е Иконата на показното родолюбие, зад която могат да скрият и сто удавени села като Бисер.

***

Когато довлече тук тюфлека Питър, по Би Ти Ви показаха някакъв нашенец, който изрева "Давай, Кубрат, размажи тази гад!"

И това - в централната новинарска емисия /30 ноември 2016-а/. Словоблудството на този екзалтант не смути никой.

Очевидно, думата "гад" е позволена, ако се използва за родолюбиви цели. Но струва ли се да се хаби патриотизмът за един тюфлек?

***

Кубрат игра и шах във Висшия съдебен съвет - не станаха ясни мотивите за това странно хрумване, но някакъв патриотизъм като нищо се е навъртал наоколо.

Ако е така, утре на Кубрат може да му дадат да гледа и някое дело.

***

Малките ни спортни утешения трябва да замажат някак бедите, които ни съпътстват.

Шутовщините на властниците също са подходящи за тази цел.

Неспособността им да се справят с Разпада е толкова очевидна, че вече дори не дразни хората, те свикнаха и с това, някой трябва да прояви крайна, дебелашка безтактност, за да му обърнат внимание, тоест - да го освиркат, като Герджиков тенисиста.

Някъде прочетох, че отишъл да празнува Трифон Зарезан три дни преди 14 февруари.

Вероятно, за да има време да събере силици и да отбележи след това галантно и Свети Валентин.

***

Дано не ми се разсърди Кубрат, но днешна България много напомня за финала на мача му с Кличко: Един обилно кървящ български исполин упорито повтаря: "Ние никога не се предаваме!"

Разбира се, тази фраза не е съвсем удобна за Големите Усти/Властниците ни.

Но и те могат да я използват след лека редакция: "Вие никога не се предавайте!"

Така тя ще стане съвсем подходяща за Регулировчиците на Българските Беди.

НА ЖИВО: Григор Димитров - Давид Гофен 4-6, 6-1, 3-6
на живо

НА ЖИВО: Григор Димитров - Давид Гофен 4-6, 6-1, 3-6

Двамата вече се познават много добре