Легендарният журналист Кеворк Кеворкян публикува интересен анализ в своята официална фейсбук страница. В нея символът на "Всяка Неделя" засегна спорта, пречупен през призмата на българската действителност.
Ето и откъс от материала:
Всъщност, само някои спортни успехи палят фитила на днешния българин. Те са неговата дрога, макар че иначе вече сме в гетото на световния спорт.
Нашият Григор дори не подозира, че се превръща в параван на върволицата от беди.
Григор целуна корта в зала "Армеец" - и този ритуал, стандартен за един победител в тенис-турнир, бе видян като връхна точка на българското родолюбие.
***
Пулев е нещо друго - той си пада по патриотичните заклинания, Кубрат се казва, все пак.
Познавам го донякъде и съм наясно, че е искрен.
Малко прекалява да повтаря, че българите сме велики - в смисъл, че издържаме на як бой.
"Ние, българите, никога не се предаваме" - това е мотото на Кубрат.
А ако става дума за българската държава, тази фраза е напълно подходяща за нейна епитафия.
***
"Ние никога не се предаваме!" - казва Кубрат, повтаря го, и когато го нокаутира Кличко - и когато побеждава някой като онзи тюфлек Самюел Питър.
Изглежда, че за него патриотизмът е по-важен от победите - и ако го питате, като нищо ще го потвърди.
И няма да се обяснява, какво търси тогава на ринга, където се раздават основно юмруци, а не лафове.
***
Кубрат го използват усърдно - и още по-усърдно го продават.
Той е Иконата на показното родолюбие, зад която могат да скрият и сто удавени села като Бисер.
***
Когато довлече тук тюфлека Питър, по Би Ти Ви показаха някакъв нашенец, който изрева "Давай, Кубрат, размажи тази гад!"
И това - в централната новинарска емисия /30 ноември 2016-а/. Словоблудството на този екзалтант не смути никой.
Очевидно, думата "гад" е позволена, ако се използва за родолюбиви цели. Но струва ли се да се хаби патриотизмът за един тюфлек?
***
Кубрат игра и шах във Висшия съдебен съвет - не станаха ясни мотивите за това странно хрумване, но някакъв патриотизъм като нищо се е навъртал наоколо.
Ако е така, утре на Кубрат може да му дадат да гледа и някое дело.
***
Малките ни спортни утешения трябва да замажат някак бедите, които ни съпътстват.
Шутовщините на властниците също са подходящи за тази цел.
Неспособността им да се справят с Разпада е толкова очевидна, че вече дори не дразни хората, те свикнаха и с това, някой трябва да прояви крайна, дебелашка безтактност, за да му обърнат внимание, тоест - да го освиркат, като Герджиков тенисиста.
Някъде прочетох, че отишъл да празнува Трифон Зарезан три дни преди 14 февруари.
Вероятно, за да има време да събере силици и да отбележи след това галантно и Свети Валентин.
***
Дано не ми се разсърди Кубрат, но днешна България много напомня за финала на мача му с Кличко: Един обилно кървящ български исполин упорито повтаря: "Ние никога не се предаваме!"
Разбира се, тази фраза не е съвсем удобна за Големите Усти/Властниците ни.
Но и те могат да я използват след лека редакция: "Вие никога не се предавайте!"
Така тя ще стане съвсем подходяща за Регулировчиците на Българските Беди.