Винаги е имало голове, които да остават в историята. Този на Гарет Бейл от този финал също е един от паметните моменти, белязали историята на испанския футбол. След своя самостоятелен пробив от над 50 метра уелското крило забива незабравим гол във вратата на вечния съперник Барселона и носи трофея на Реал (Мадрид).
Това бе и седмият финал за Купата на Краля между мадридския и каталунския тим в историята на турнира. До този момент и двата отбора имаха по 3 победи. "Белият балет" бе печелил през 1936, 1975 и 2011 г., а каталунците - през 1968, 1983 и 1990 г. Това бе и първият път от десетилетие, в който двата гиганта на испанския и световен футбол се срещат в два финала.
Отборът на Реал, воден от Карло Анчелоти, в отсъствието на Кристиано Роналдо, се изправя срещу състава на Тата Мартино, който е без Виктор Валдес, Карлес Пуйол и Жерар Пике.
По пътя си към финала "блаугранас" елиминираха Картахена, Хетафе, Леванте и Реал Сосиедад. Мадридчани пък отстраниха Олимпик де Шатива, Осасуна, Еспаньол и Атлетико (Мадрид).
На грандиозния стадион "Местайя" Реал открива резултата рано - още в 10-ата минута чрез Анхел Ди Мария - и успява да задържи преднината благодарение на добрата тактическа подредба и страхотен Икер Касияс, който спасява мощен удар на Бартра. Малко по-късно обаче самият той изравнява с глава в 68-ата минута.
След това идва и кулминацията - Бейл, най-опасният и остър играч във финала, поставя точка на спора. Уелсецът, който измина 59,1 метра до вратата за едва 7,04 секунди, признава:
"Това беше голът на живота ми. Вкарах подобен гол за Уелс неотдавна. Трябваше да изляза извън терена, за да избегна Марк Бартра, и накрая успях. За щастие, ударът влезе. Буквално трябваше да го заобиколя, но бях съсредоточен само върху топката. Той се опита да ме спре с тласък, но не можа. Не гледах назад дали ме следва - гледах само топката."
Това бе и 19-ата купа за "Лос Бланкос", които играеха на контраатака и разчитаха на бързината си срещу притежателния стил на "блаугранас".
Това бе и последната купа, връчена от крал Хуан Карлос, който 2 месеца по-късно абдикира в полза на сина си Фелипе VI. Монархът присъстваше на финали от 1970 година насам и връчваше трофея от 1976-та, с изключение на 2010 и 2012 г. поради здравословни причини.
Това бе и 10-ото домакинство на Валенсия на финал за Купата на Краля, което поставя града на трето място по брой - след Барселона със 17 и Мадрид с 64 издания на финала до 2014 година.
Статистика от мача:
Стартови състави:
Барселона: Пинто, Алвеш, Бартра, Масчерано, Жорди Алба, Шави, Бускетс, Фабрегас, Неймар, Меси, Иниеста
Реал (Мадрид): Икер Касияс, Карвахал, Пепе, Серхио Рамос, Коентрао, Ди Мария, Модрич, Шаби Алонсо, Иско, Бейл, Бензема
Голове:
1:0, 11" - Ди Мария
1:1, 68" - Бартра
2:1, 85" - Бейл
Нарушения: Иско, Неймар, Пепе, Масчерано, Шаби Алонсо
Съдия: Антонио Матеу Лаос
Стадион: Местайя (55 000 зрители)
Дата: Сряда, 16 април 2014 г. (21:30 местно време)
Spotlight
на 25.04.2025 в 00:54:21 #1Направо се бях накензал от кеф следтози гол.