Разходите за придобиване на модерен боен самолет F-16 Block70 водят до такива сериозни промени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019-а, че управляващите ще са принудени да направят драстични корекции в неговия най-важен компонент - бюджетния дефицит. Заради включването в бюджета на разходите за придобиване на изтребителите в размер на допълнителни 2 198.3 млн. лева, дефицитът на Държавния бюджет нараства с 1 829 млн. лева - от 399.33 млн. лева до 2 228.33 млн. лева. Нарастването на планираното отрицателно бюджетно салдо е по-малко от разхода за изтребителите, защото правителството смята да свие вече заложени капиталови разходи на Министерството на отбраната за 271 млн. лева.

В резултат на всички тези действия се планира дефицита по консолидираната фискална програма, част от която е Държавния бюджет, да достигне 2 429 млн. лева или 2.1% от Брутния вътрешен продукт на страната. Всичко това го пише в проекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2019-а и мотивите към него, които са внесени в Народното събрание.

Така представените промени поставят няколко много важни въпроса свързани с управленския капацитет и държавническите възможности на правителството и на парламентарното мнозинство.

На първо място е редно да се отговори как така един огромен разход на държавата не е заложен в предварително планирания държавен бюджет, а се налага сега той да бъде променян? Едва ли тук може за валиден да се приеме аргумента, че при планирането на бюджета миналата година управляващите не са били наясно, че през 2019-а може да има договор за самолетите. Ако не са знаели, какво въобще управляват тогава?

На второ място е логично да се запитаме на какво основание се водят преговори и се сключват споразумения за такива големи суми, ако те предварително не са финансово обезпечени. Предварително, а не в последствие. Ако така се подхожда към подобни теми, бюджетът спокойно може да се кърпи при всяка поредна мега инициатива на правителството. Такъв подход към държавните финанси прилича на самоуправство с парите на данъкоплатците и едва ли е добра практика. Обяснението, че ако предварително едни пари се заложат в бюджета, но поради несключване на договор през годината те не могат да бъдат похарчени за първоначално заложените цели, и ще има натиск да бъдат изразходвани по други пера - например за добавки на пенсионерите, не е сериозен аргумент. Не е сериозен аргумент, защото има начини въпросните средства да бъдат заложени така, че да не могат да се пипат за странични харчове.

Другото обяснение за липсата на планирани за самолетите в бюджета средства е, че първоначално не е било ясно каква ще е крайната сума на сделката за F-16. Тогава обаче питаме какво точно са договаряли представителите от българска страна, каква е финансовата рамка, в която те трябвало да се движат и ако въобще е имало такава защо тази рамка не е намерила отражение в Закона за държавния бюджет за 2019-а при гласуването му в края на 2018-а? Кой не си е свършил работата в случая? Нали говорим за бюджетно планиране от толкова години насам?

На трето място следва въпросът защо допълнителните разходи за самолетите са изцяло отразени в бюджетния дефицит. Правителството не планира ли и не отчита ли вече реално превишение на приходите над заложените в приетия през миналата година Закон за държавния бюджет за 2019-а? Нали управляващите постоянно навират в носа на медиите, а през тях и на обществото, за високата събираемост на данъците и за преизпълнението им? Защо това не е отразено в увеличаване на приходите и намаляване на планирания дефицит в настоящата актуализация? Или такова превишение и преизпълнение няма? Или го има, но предизборно управляващите планират да правят допълнителни разходи, които не са заложени в бюджета?

Сегашното предложение за изменение на Закона за Държавния бюджет показва как един единичен и непланиран разход може да повиши опасно нивата на дефицита и да ги доближи до маастрихтския максимум от 3% от БВП. Още 600 млн. лева непредвидени разходи през годината и дефицита ще надхвърли тази граница. А рискът такива и по-големи извънредни разходи да ни се стоварят на главата въобще не е малък, предвид очакваното обявяване на резултатите от прегледа на качеството на банковите активи. Случи ли се подобно нещо на цял свят ще стане ясно, че за предвидимост на българските държавни финанси въобще и дума не може да става. А предвидимостта е основен елемент на устойчивостта в средносрочен и дългосрочен план. Без такава устойчивост за какъв Банков съюз и за какъв ERM II говорим въобще?