Възкресението на българския футбол

В българския футбол отдавна се говори за нуждата от промяна. Мечтаем си за "онзи ден" - денят, в който някой ще дойде с визия, с опит и с магическа пръчка, и ще реши всичките ни проблеми. Ще ни създаде нова инфраструктура, ще обучи децата ни, ще ги направи футболисти от световна класа, ще оздрави клубовете, ще обедини феновете. Но този ден така и не идва. А и няма да дойде, ако всички ние - треньори, ръководители, родители, фенове - не започнем от себе си.

Истината е, че Възкресението на българския футбол няма да стане с декрет, със служебно назначение или с поредната надежда на върха на футболната пирамида. Ще стане тогава, когато спрем да чакаме и започнем да действаме. Когато излезем от ролята на критици и влезем в ролята на строители - на среда, на отношение, на ценности.

Източник: startphoto.bg

Днес, в ден като Великден, когато си припомняме, че след всяка Голгота идва Възкресение, е време да си кажем ясно: няма кой да ни спаси, ако ние не поискаме и не започнем сами да го правим. Да върнем футбола там, където заслужава - това не е задача само на БФС или на един човек начело. Това е задача на цялото ни общество. Всеки от нас има своето място в този процес.

Футболният агент Георги Захариев - един от хората, които ежедневно работят с деца, с треньори, с клубове, със средата - предлага визия, която не чака. Не търси оправдания. Предлага действия. Предлага отговорност. Предлага промяна, която започва от личния избор и личния пример.

Георги Захариев в "Без резерви": За БФС, Гонзо и проблемите в българския футбол! Има ли светлина в тунела?

Футболният мениджър беше гост в поредния епизод на подкаста на ТОПСПОРТ

В този празничен ден ТОПСПОРТ представя тезата на Георги Захариев, защото тя дава глас на една истина, която често подминаваме - че футболът, както и държавата, е отражение на самите нас.

"Упадъкът на българския футбол е видим за всички. Наскоро се навърши една година от избирането на Георги Иванов за президент на БФС. Клубовете решиха, че той е най-подходящият човек, който с интелекта си ще бъде достатъчно креативен да измисли и предложи революционни решения; с морала си ще защитава интересите на българския футбол, без да се продава и огъва под влиянието на определени собственици на отбори; с владеенето на чужди езици и контактите си по цял свят ще успее да изгради нов имидж на родния футбол на международно ниво. Той има още 3 години мандат. Вероятно си е подсигурил и втори. Тоест, говорим за още 7 години Георги Иванов начело на БФС.

Докато чакаме да дойде човек, който да извърши революция в родния футбол, ще трябва да запретнем ръкави и сами да свършим това, което футболния съюз не може или не иска. Какво трябва да направи всеки от нас:

1. Докато родните клубове чакат БФС да им оправи академиите и да им каже какво да правят, те могат сами да запретнат ръкави и да започнат да работят по методика, която да създава технични играчи, играещи на високо темпо - такива, каквито се търсят в цял свят.
2. Всеки един наставник трябва да помисли какво може да направи, за да помага на своите играчи да бъдат максимално конвертируеми на международната сцена. Докато има треньори в България, които все още загряват 10 годишни деца с въртене на обиколки около стадиона, българския футбол няма да се оправи. Вече сме 21-ви век и отдавна такива неща не се прилагат в школи като Бенфика и Аякс.
3. Подрастващите трябва да поемат отговорност пред себе и да вземат своето бъдеще в собствените си ръце. Не трябва да чакат БФС или треньорът им да ги направи следващия Роналдо. Ако беше толкова лесно, треньорът на Роналдо в Спортинг Лисабон всяка година щеше да създава по няколко Роналдовци.
4. Родители псуват съдии всеки мач и се държат неподобаващо спрямо противници, но същевременно обвиняват БФС за упадъка на родния футбол. Мили родители, вземете се в ръце и бъдете промяната, която искате.
5. Фенове чупят стадиони и хвърлят бомби по съседни сектори с майки и деца, но и на тях БФС им е виновно, държавата им пречи, а противниковият отбор е причина за избиване на комплекси. Уважаеми фенове, научете са да обичате повече, отколкото да мразите.

Личната отговорност и действията, които всеки един от нас прави, са в основата на едно успешно общество. Чакайки нещо да се случи, чакайки някой да ни оправи, да ни освободи и т.н. - това е характерна черта на българския народ. Всичко около нас говори за този начин на мислене. Фрази от типа на "не могат да боядисат това, което бай Тошо е построил" показва какъв е манталитетът ни. Тези думи най-често биват изричани от хора, чиито къщи са най-неизмазани, чиито вход на кооперацията изглежда като севернокорейски затвор и чиято градинка пред блока не е косена от 10 години и е пълна с боклуци. Но те чакат - чакат кмета, чакат премиера, чакат неволята.

Никой нищо не трябва да ни оправя. Запретваме ръкави и боядисваме олющената си къща или блок, измазваме входа си, почистваме градинката си. Не трябва да викаме неволята, а да запретнем ръкави и да работим здраво. Ако някой чака БФС да го направи добър футболист с революционни идеи и програми, ще си остане с чакането.

Искате да помогнете на българския футбол? Окосете тревата пред блока, за да могат там да играят бъдещите звезди на националния ни отбор. Боядисайте ръждясалите врати и изчистете счупените стъкла от игрището в махалата. Научете детето си да се храни и живее здравословно с личния си пример.

"Съсипаха я тази държава", казва човекът, докато си хвърля фаса през прозореца на колата, която за последно е мита миналата година. За миналата година фирмата му е укрила данъци за десетки хиляди левове. След малко колата влиза в дупка и пука гума. "Ей, не спряха да крадат тея политици"...

Държавата - това сме ние. А българският футбол - това е съвкупност от БФС, клубове, треньори, деца, родители, фенове. Нека всички заедно запретнем ръкави и изградим държавата и футбола, които искаме, но и които заслужаваме. Защото понякога това, което получаваме, е това, което заслужаваме!

По подов днешния светъл празник, ще завърша с един цитат от Библията:

"Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити".