Словенецът Александър Чеферин спечели малките на своя страна с обещанието да не ги заличава от футболната карта на Европа. Детронацията на Мишел Платини от президентския пост в УЕФА беше събитие, получило отзвук по целия свят. Френската футболна легенда не се даде без бой, въпреки че бяха осветени старите му далавери с бившия бос на ФИФА Мишел Платини.

На фона на шумния скандал избирането на нов президент на УЕФА мина доста по-тихо и безболезнено. Което е доста странно, при положение че начело на една от най-влиятелните организации в света застана довчерашен анонимник. Всъщност подобно определение би обидило сериозно новият бос на европейския футбол Александър Чеферин.

За себе си той е може да каже, че е свършил достатъчно в живота, за да претендира за толкова отговорен пост. Авторитетът му засега очевидно не е чак толкова голям, че да се чуят думите му. По-силно звучат обвиненията, че словенецът е марионетка на президента на ФИФА Джани Инфантино и ще прокарва неговите интереси в поверената му организация. Има и такива футболни функционери, които са убедени, че Чеферин е твърде млад, за да се справи с отговорните задачи.

През октомври той ще направи 49, но това си е направо юношеска възраст на фона на другите старчоци, които от години дърпат конците не само във футбола, но и в целия световен спорт. Но да отсеем фактите от емоциите и да се поразровим по-детайлно в автобиографията на Александър Чеферин. От съвсем млад той очевидно живее с мисълта, че няма никакъв шанс да живее в Б групата на обществото. Баща му е влиятелен адвокат и амбициозният син безболезнено се включва в семейния бизнес. Младокът без страх се хвърля и в най-безнадеждните наказателни дела и благодарение на него семейната кантора се превръща в една от най-големите в Словения. Факт, който Чеферин, не пропуснка да спомене по време на предизборната си кампания.

„Не съм дошъл в УЕФА, за да трупам пари. Ако беше така, щях да си остана в кантората и да продължа с адвокатстването. Там имаше достатъчно пари за мен”, отсича словенецът, който също така може да се похвали и с перфектно семейно положение – красива съпруга и две прекрасни деца. Това можеше и да е коз, ако се беше кандидатирал за президент на Словения, но в световния футбол рядко се интересуват кой какъв е в личния си живот. Там са важни връзките. А словенецът не се славеше с подобни поне допреди няколко месеца. В родината си той започва от отбор по футзал, след това влиза в ръководството на „Олимпия” (Любляна), но нищо чак толкова сериозно.

Местните спортни журналисти определят като голяма изненада избирането на Чеферин за президент на словенската футболна централа. Дори в родината му го смятат за твърде неопитен, за да се занимава с организацията на футболните процеси. Но Чеферин запушва устата на критиците си, след като успява да вдигне нивото на словенския футбол и да докара свежи пари в централата. Това безспорно са добри успехи, но стигат ли те да те направят президент на УЕФА.

Поне на пръв поглед не би трябвало да е така. Предшественикът му Мишел Платини беше страхотен футболист, а след това беше треньор, асистент на Сеп Блатер, организатор на световното във Франция през 1998 г. Беше минал през всички нива и можеше да се нарече опитен апаратчик. Чеферин от своя страна нямаше и 10 процента от визитката на именития Платини, но за сметка на това спечели убедително изборите със смазваща преднина пред съперника си Михаел ваан Прааг.