Това са точните думи за новия национален селекционер Димитър Пенев. Ама, както се казва, в нашия случай тази мисъл пасва като дялан камък на мястото си. Защо Димитър Пенев се съгласи да поеме "А" отбора? Това е основният въпрос, който трябваше да си зададе Стратега преди да седне отново на горещия стол.

Но сега вече е късно и връщане назад няма. Пенев кандиса на безсилието на БФС и си сложи главата в торбата. Сега, с този отбор, при това класиране в групата. А не преди, със Стоичков, Пенев и Костадинов. Ясно ли му е на Стратега, че да си национален селекционер в момента не е като през 1994 година. Сигурно не е, или пък Пенев си мисли, че късметът му на щастливото овчарче винаги ще е с него.

В днешния футбол късметът май вече го няма, та дори и да се казваш Димитър Пенев и да си от Мировяне. Бият те наред като брашнен чувал, Албания ти взима хикс у дома и затъваш. А Пенев не е застрахован от подобно излагане 11 години по-късно. Това са 11 години, през които Пената не е водил сериозен отбор, камо ли национална гарнитура. Ако за хората в БФС не е от значение, че новият ни национален селекционер не е практикувал работата си толкова много време, то поне как новоназначеният треньор не се стресна от предизвикателството?

Постът национален селекционер не може да е високо стъпало за Стратега, но самият той трябваше да помисли трезво, че може да се удави при завръщането си. И да стане за резил, когато е издигнат на пиедестал от българския народ. Защо му трябваше на Пената да поема държавния тим, когато всички го помнят с онова "лудо" Американско лято и четвъртото място на "лъвовете" в Щатите? Какво повече може да постигне той в националния отбор? Той е направил толкова много, че едва ли ще бъде надминат в скоро време.

Но хората от БФС навиха Пенев и го добутаха на ветровитото място. А оттук нататък Стратега да се оправя както може. Но той сам си е виновен, защото склони и прие предложението на управляващите българския футбол. И когато, не дай Боже, се провали, сам трябва да търси вината у себе си. Защото тогава никой няма да спести критиките по негов адрес.

Тогава много бързо ще бъде забравено 4-ото място, САЩ и головете на Стоичков. Сега е съвсем друго и феновете искат този национален отбор отново да играе голям футбол. Успехите остават в миналото, лежането на стари лаври също. Ако Димитър Пенев си мисли, че евентуалните провали ще му бъдат простени заради някогашните победи, жестоко се лъже. Така че, да се стяга и да мисли как отново гордостта на България да направи така, че хората да изживеят онези дни и нощи като през 94-та.