Ники Михайлов: Не се притесняваме от Италия

Вратарят на националния отбор на България Николай Михайлов даде специално интервю за “24 часа” преди европейската квалификация срещу Италия. Двубоят е в събота от 21,45 часа.

- Ники, Италия винаги ти е била любима страна, поразвали ли ти се отношението след лошите футболни спомени от “Верона”?

- Италия винаги си ми е харесвала и винаги ще ми харесва. Това, че се озовах в центъра на схема между треньор и спортен директор в даден клуб, няма да ми промени възгледите. Италия ми харесва като държава, климат, кухня, темперамент. Извлякъл съм си изводите от тази случка. Престоят ми там беше голяма грешка, но по-скоро - голямо подвеждане. И за първи път осъзнах от личен опит, че футболът е все повече бизнес и интереси.

- Имаш ли амбиция да се докажеш пред Италия на национално ниво, след като не получи шанс да го сториш на клубно?

- Не ми е самоцел да се доказвам, защото играем срещу Италия. Винаги съм се стремял да давам най-доброто от себе си и срещу по-малки отбори - амбицията ми срещу Малта и Армения не е по-различна. Да, аз съм имал шанса да играя и срещу Англия, и срещу Италия. Това носи опит и увереност. Радостното е, че от началото на 2015 г. съм изиграл 7 мача, което носи чувство на удовлетвореност, а и вяра в силите. Защото по-голямата част от момчетата в националния отбор не играят в клубовете си в чужбина. Остава ни да сме единни бойци и с указанията на треньора да извлечем максимума от мача с Италия.

- Как се чувстваш чисто физически?

- От началото на новия сезон се чувствам доста добре. Вече имам нов физиотерапевт. Взех си и личен готвач, който се грижи изцяло за храната ми. Диетолози от Германия ми направиха програма. Чувствам се като нов човек. Генерално смених начина си на хранене, на хидратация. И от този момент досега не съм имал абсолютно никакъв проблем - дори и мускулен. Светило като Мюлер Волфарт, докторът на “Байерн” (Мюнхен) ми е изготвил специална програма, която готвачът ми спазва точно. Явно тези неща трябваше да ги направя доста отдавна. Но трябва да сгрешиш, да се опариш, за да разбереш какво е най-доброто за твоето тяло и как да си в оптимална форма за тренировки и мачове.

- На какво се дължи преминаването ти към този перфекционизъм в отношението към режима?

- Макар да съм на 26 години, в професионалния футбол съм вече от 10. И какво ли не ми се е случвало - и много лоши неща, и много добри сезони, имал съм и контузии, които е можело да бъдат избегнати. И за мен отношението на всеки футболист трябва да е такова, след като изкарва и доста добри доходи. Ако тялото ти не е в перфектна кондиция, не можеш да се представиш оптимално на тренировка. Тялото за футболиста е като болида от Формула 1 за пилота. Колкото и да се напъваш, ако тялото ти не е окей, не можеш да си конкурентоспособен. И при болида винаги има какво да се надгражда, да се развива. При тялото също може винаги да се надгражда. Като получиш 3-4 мускулни контузии, почваш да си задаваш въпроса какво става. Така и аз стигнах до Мюлер Волфарт, може би най-добрият спортен доктор в света. Да се изготви програма - какви са моите плюсове, какви са ми минусите, как да се работи, за да се чувствам отлично. Така е направена, че като дойде мачът, да съм в оптимална форма. Ако бях направил това преди 3-4 години, сега сигурно щях да съм на друго ниво. Но животът учи. Сега се усещам много свеж, много добре отпочинал. Но най-важно си остава да се играе. В Турция има закон, че могат да играят по петима чужденци, ние сме 8, шестима от които национали. И трябва да ни въртят. Радвам се, че въпреки това записах 7 мача от началото на 2015 година. А от лятото това ограничение отпада.

- Как си след удара, който получи в последния мач на "Мерсин? И какво точно стана?

- При единоборство съперник ме подпря и паднах лошо на главата. Имаше опъване на предните мускули. С доктора бием противовъзпалителни инжекции и всичко ще е наред. -

Италия идва с единствена амбиция да не изостане в борбата за първото място, тоест да ни бие. Какво ще противопоставим ние?

- В момента групата ни е толкова навързана, че всеки иска да бие всеки. Нормално е Италия да иска да си осигури първото място, което минава само през победа в София. Ние също нямаме друга алтернатива. Идват, сбиваме се и да видим. За съжаление изпуснахме някои шансове, които влошиха положението ни. Аз обичам да сме реалисти. Но като кажа това, пак следва изопачаване, че едва ли не ние сме се предали. Ясно е, че ще излезем за победа. Ние ако излезем да пазим резултата, нищо няма да се получи. Излизаме без страх.

Със самочувствие и увереност. На нашия стадион, пред нашата публика, за нашата държава. И ще направим всичко възможно да победим. Какво ще стане, ще разберем преди полунощ в събота. Но тук винаги почваме да се занимаваме с дребни интриги и несъществени неща. Разберете ни, че наистина ние сме едно цяло. Има един шеф и в случая той се казва Ивайло Петев.

Другите - кой ще играе, кой е резерва, кой ще остане на трибуните, всички искаме много победата. Но още със стъпването на лагер започват някакви небивали истории. По-опитните като мен, Ивелин Попов, Манолев, Светльо Дяков не могат да се разконцентрират от такива неща. Но има и много млади момчета, на които това им оказва влияние. Натискът от всякакви хора им влияе на психиката и това се отразява на отбора. Има го и другото - с разклатена психика, никога не можеш да играеш голям футбол.

- Хората с по-голям опит като теб и Ивелин Попов явно ще трябва да обединявате и да спасявате такива ситуации, ще се справите ли?

- Ние говорим постоянно с момчетата и винаги сме на линия. Познаваме се с Ивелин от деца. Знае се, че дори в най-тежки моменти може да се разчита на нас. Съжалявам, че Иван Иванов го няма - друг лидер в съблекалнята и стълб в отбраната. Бодуров също е сред хората, на които може да се разчита в тежки моменти. Имаме момчета, с които сме изкарали доста време. Имаме основата. А вече сред треньорските изисквания е нормално да са - да има настроение, да играем без страх и с голямо самочувствие.

- Как понасяте вътре в отбора обвиненията отвън?

- Като няма резултати, е нормално да има критика. Нея я приемаме. Всички знаем добре, че това е лицето на целия български футбол. Независимо дали съм аз, дали е Ивелин, дали е Манолев, тук не става дума за определени единици, а за представителна извадка на футбола ни - “А” група и играещите в чужбина заедно. Да, нас са ни извикали - идваме и играем. Поемаме си отговорността. Лидерите винаги са черните, това е нормално. Свикнали сме с него. Ние, футболистите, най-много от всички желаем да сме на европейско и световно. По различни причини не става - къде с малшанс, къде със слаби игри. В няколко квалификации, в които задължително трябваше да вземем точки, нищо не направихме. Не че не сме искали. Затова казвам, че е много трудно да се направи отбор с настроение.

Жалко е, че много футболисти от националния отбор не играят в клубовете си, как да искаме после да са в оптимална форма? Но има нещо, което чистосърдечно искам да кажа на хората - ние наистина искаме най-много отборът ни да успява. Ако сега някой ни гарантира, че без Ивелин, без Михайлов и без Стоянов в събота излизаме и бием Италия 3:0, ние първи си стягаме куфарите и ще бъдем най-големите фенове на нашите съотборници. Всички ние даваме мило и драго за отбора, не търсим привилегии. Опитваме да даваме най-доброто, това, че не се получава, вече е много болно. Нас ни боли повече от всички.

Но е най-лесно още като се чуе някое име - Ивелин, Божинов, Михайлов - по него да се хвърлят храчки, да се оплюва, да се освирква. Гарантирам ви, че всяко момче иска България да е на европейско. Но по пътя към големите цели трябва и доверие между всички звена, трябва уважение. Тук идва и друга голяма болка - ако злобата беше смъртоносна болест, в България щяхме да останем малко хора, може би 30 процента.

- Има ли нещо, което те притеснява сега на лагера преди Италия?

- Около отбора - не. Имаме нов щаб, има настроение. Но се акцентира върху някакви дребни неща, които нямат отношение. Като това, че с Валери Божинов спим заедно. И всичко почва да се върти около това. Жалко и смешно е. Докъде стигаме - да занимаваме селекционера дали Божинов и Михайлов са в една стая, вместо да си говорим как да се сбием като колектив с Италия. Ами всъщност ние дори не сме в една стая, ние сме в две съседни стаи. И какво значение има това? Пречи ли ни да слезем в лобито и да изпием кафе или чай заедно? Но да местим акцента от мача с такова нещо - наистина е жалко. Другото са постоянните разбори - защо е извикан този, защо онзи. Ами в последните години се смениха 5-6 треньори. И в крайна сметка виканите футболисти пак са същите около 25 с плюс 4-5 имена. Какъв е изводът?

С това разполагаме. Но пък това е поколение, чието ядро ще е в националния и в следващите десетина години, защото сме млад отбор. - Каква е разликата в обстановката при Любо Пенев и при Ивайло Петев? - За Любо и за целия му щаб аз лично бих говорил само добро или нищо. Бях много очарован от неговия престой в националния отбор. Движехме се много добре в световната квалификация и в последните два мача, от които трябваше да вземем точки, тотално изгубихме самочувствието си и направихме гафовете с Армения и Чехия. После нещата тръгнаха надолу. Но към Любо Пенев единствено и само уважение. И аз съм на мнение, че ако има виновен, първо виновни сме футболистите, които сме на терена. И ако трябва някой да бъде сменян, това сме ние. Но пак опираме до това, което казах - вижда се, че и ние сме ограничена бройка от 27-28 футболисти.

- Как ще коментираш конкуренцията за титулярното място с Владислав Стоянов?

- Добър вратар, конкурент от деца. Имаме далеч повече да мислим как да противодействаме на други позиции. Вратарският пост в момента е най-малкият проблем на националния отбор. И аз съм във форма, и той е във форма. Който и да бъде избран, ще даде най-доброто от себе си. Няма по-хубаво нещо от това да имаш на пост по две-три опции, за да се чуди треньорът кого да пусне. Дали ще пази Михайлов, Стоянов, или Митрев, всеки ще даде най-доброто от себе си. Всеки може да направи и слаб мач.

- А как се отнасяш към темата за капитанската лента?

- Тази тема никога не ме е вълнувала за сметка на представянето ми. Още преди, когато водихме разговори с Ивелин Попов, с Иван Иванов. Лидерите на отбора са трима-четирима души, сядаме, говорим заедно. А слагането на самата лента е представителната част. Никога с мое участие няма да стане скандал за капитанска лента. Както и треньорът го каза, той ще реши. Избира го, излизаме и играем. Важните неща са да излезем като отбор биткаджии, да се сбием, да играем добре, а не кой ще носи лентата. Дали е Ивелин, Бодуров, Стоянов, Дяков - това са подробности. Но треньорът е шефът. Той издава заповедите, защото той носи и отговорността.

- Баща ти Борислав Михайлов бе преизбран за член в изпълнителния комитет на УЕФА, какво значи това за теб и за българския футбол?

- Това е нещо огромно за България. Да се пребориш с 12 големи личности от силни страни и да влезеш отново в изпълкома на УЕФА е изключително постижение. Отразява факта, че той е уважаван в Европа и по целия свят. Гордея се с него. Той знае, че много го обичам. И се радвам на успехите му. А това е огромен успех за България.