БФС май уцели с избора на национален селекционер, защото, откакто Петър Хубчев седна на овакантения от Ивайло Петев стол, чуваме съвсем различни неща. Клишетата са сведени до минимум, дори самият Хубчев с чувство на вина споменава,че неминуемо се налага да използва и такива фрази. Да, но при него всичко изглежда някак си логично и изпълнено със съдържание.
Петър Хубчев не е по фойерверките. В неговата кариера досега няма големи амплитуди, той не напуска току-така работата си и не приема положително всяка оферта. Хубчев не зарежда аудиторията с големи очаквания, по-скоро се опитва да обясни, че колкото по-рано си погледнем часовниците, толкова по-нормални запалянковци ще бъдем. Хубси е класическият реалист. Той никога не говори за цели само за да каже, че ги има. При него няма изгреви и залези, има или само светла, или само тъмна част на денонощието.
Тези дни националният селекционер направо си каза, че иска да сближи играчите и публиката. Да се случи един вид припознаване. Защото в момента такова липсва. Националният тим е най-безинтересният отбор, да не кажем в света, но вероятно в Европа е така. Ако се направи проучване за брой продадени билети, продадени фланелки и сувенири, интерес от рекламодатели, спонсори и телевизия, както и посещение от скаути, А отборът на България сигурно ще е на последно място, съобразено с населението на страната. Мачовете на така наречените лъвове като че ли някак си изкуствено попадат в информационния поток. Дори някои репортери имат вид на наказани, когато излъчват репортажите си или отразяват ежедневните тренировки, че и след мачовете или ги мързи да задават въпроси, или чакат да излязат веселите Боби Михайлов и Йордан Лечков, за да си осмислят висенето пред стадиона.
Тенденцията с намаляването на публиката в първенството през този сезон започна при националния отбор преди няколко години, когато един по един героите от голямото поколение национали спряха да играят. Заради тях се събираше публика дори срещу незначителни съперници. Даже такива фенове, на които им е скучно и няма какво да правят, се навъртаха около "Васил Левски" и някой път си купуваха билети и тромби и влизаха да се почувстват патриоти. От едно десетина години на трибуните има хора само срещу съперници от висока класа.
Сега ще видим как ще е срещу франция и Холандия. В първия тим, който е актуален финалист от последното европейско, играе най-скъпият играч в света за всички времена Пол Погба. Холандия си е Холандия, винаги има какво да видиш. Преди срещу Швеция стадионът се пълнеше, сега без Златан Ибрахимович шведите, ако съберат 10 хиляди човека, ще е супер успех.
Националите със самото си поведение досега предизвикваха по-скоро съжаление, отколкото възхищение. Дали ще се вложат, или изложат, все му е тая на запалянкото. И сега новият селекционер, изглежда, се е зарекъл да не говори за цели, за баражи, за точки, а изкарва на дневен ред значението на националния отбор във футболния живот на българския запалянко.
Така или иначе Хубчев е заложник на обстоятелствата, които показват, че относно цели и резултати той е с вързани ръце. Трябва час по-скоро просто да се свали летвата и на масата да се сложат реалностите, които са болезнено жестоки - българските футболисти в голямата си част не са готови, те са ненаучени, неспособни да играят сериозен футбол. Нека самият селекционер се замисли той колко играчи с бъларски паспорти наложи в Берое, колко разви от нищото go нещото и след това да разсъждава - ама защо в Лудо-горец има двама българи от 18 в тимо-вия лист, защо Еди Йорданеску плаче, че в ЦСКА има много, на които мястото им не е там, и защо скаутът на Левски Георги Чиликов стои в Португалия с идеята да намери "нещо интересно" от местната Втора лига. И забележете, тук говорим за водещи клубове, които хвърлят сериозни средства и усилия в развиване на футболни академии. Ами Верея, ами Монтана? Какви върхове ще превземат толкова, че и там се оглеждат в някакви чужденци, които са готови да цъкат тук за заплати от по 2-3 хиляди евро.
Ами така наречените таланти, които играят в чужбина? Какви легионери, в голямата си част това са футболни гастарбайтери толкова е паднало нивото. Тодор Не-делев и такива като него дали осъзнават, че ако не им се играе в националния отбор, ако наистина проблемът е в главите им, и то не като ограничени качества, а чувство за отдаденост към националната фланелка, по-добре дискретно, но директно да кажат на Хубчев, че не искат да си губят от ценното време с участието в неплатени мачове.
Не стават така нещата. Самият Хубчев със сигурност е наясно, че чудеса от храброст няма как да бъдат направени. Подвиг в мирно време е трудно осъществим, той има пред себе си списък, който няма как да изглежда по различен начин дори да попадне в ръцете на Митю Пищова. Всеки, който поне малко се интересува от футбол, би повикал същите футболисти. Едно-две изключения пролет не правят, никой не би се отказал от хубавото.
БФС всеки момент ще открие новата база за националните отбори в Бояна. Е, Боби Михайлов и Йордан Лечков леко ще променят съдържанието на отговорите в интервютата си, които, общо взето, се свеждат до това, че националите спят на сатенени чаршафи, хранят се със сребърни прибори и пътуват на меки седалки в самолета. "Какво искат повече?" Те искат, но не могат! Ами тези битовизми и плюсове в организационен план са задължителни за всеки уважаващ себе си отбор. А какво искат повече ли? На пичовете им се иска да притежават повече качества, но желанието им не се покрива с реалността. Защото и Велислав Вуцов много иска да стане треньор на Манчестър Юнайтед, нали? Ще яде в изискани ресторанти, ще разполага с 1300 тренировъчни терена и винаги ще излиза на пълен стадион, но като в главата му го няма потенциала, всичко отива по дяволите.
Всеки треньор си има своите специфични особености, но категорично Петър Хубчев е чешит. Без да го е искал, той направи страхотна услуга на Кирил Домусчиев u спортно-техническия щаб на Лудого-рец. Изваждането, или по-точно нев-писването на Марселиньо в списъка на националния тим за квалификацията с Беларус, трябва да подскаже на хората от Разград, че е наложително да контролират звездата си. Това, което бразилецът (не)играе напоследък, се забелязва с просто око. Марселиньо се крие в големи епизоди от мачовете и с националния отбор, и с Лудогорец. Владо Стоянов спомена за проблема, без да уточнява имена, но Петър Хубчев няма с кого да се съобразява и показа вратата на натурализирания играч. И ако постепенно той се откаже от такива като Марселиньо и от такива, които не са изчистили главите си, може и да накара запалянковците да подкрепят този национален отбор. За резултати е ясно, че никой не трябва да има претенции. Но все отнякъде трябва да се тръгне и отборът ни отново да стане интересен за публиката.
