Мачът с Беларус - загуба, от която не боли

България загуби от Беларус с 1:2, но някак видяното от мача няма как да ни хвърли в лошо настроение. Фактите са неприятни, трите точки в Борисов бяха задължителни за есенната еуфория. Защото няма съмнение, че това щеше да се случи. По някаква пълна случайност българите щяха да бъдат само на точка от двата лидера в класирането, а оттам до полудяването разстоянието е малко. Истината обаче всички я знаем много добре. България и Беларус долу-горе са на едно ниво, което прави резултата от мача логичен.

България няма да се класира за световното първенство в Русия, защото това противоречи на здравата логика. Но през есента има 4 мача и 4-5 точки в тях ще са наистина успех. И ако завършим квалификацията с 14 точки при такъв състав на групата, можем да обявим кампанията за напълно успешна. Това е по сметките, които доста се изясниха след загубата в Борисов. По-важното обаче е играта. Старая се да подбера най-правилно думите и избирам окуражително. Представянето на националния ни отбор бе доста окуражително. Гостите имаха едни наистина лоши 15 минути в началото, но след това се съвзеха и игрово стояха много прилично през цялото останало време. Дори видяхме очертанията на някаква завършеност на отборните действия. Видимо с тези играчи се работи тактически и те имат ясен план какво да правят на терена. Мантрата с възможностите сме я слушали много, но, общо взето, когато съперникът е праволинеен като Беларус, могат да се покажат известни достойнства.

Хубчев часове след загубата: Все още не сме отписали Мондиал 2018

"Трябва да продължим да работим по същия начин"

При резултат 1:2 е лесно да се полее представянето с ледена вода. Но няма да бъде справедливо. Все пак само преди 9 месеца почти същите играчи участваха в странното шоу срещу Люксембург на националния стадион. Тогава при Петев всичко се случваше на самотек. Сега при Хубчев имаме очертана някаква ясна картина. Имаме подредба, изпълнители, тактически указания. За съжаление имаме и старите слабости. Защитата, която прехвалихме срещу Холандия, отново се оказа слабото звено в отбора. Но и няма как да очакваш Спас Делев да бележи по два гола всеки мач. Това му е нормата за цял сезон.

Преди години Димитър Пенев ни втрещи в Америка с думите, че участието на световното е подготовка за европейското. Знаете, че там завършихме четвърти. Сегашното участие обаче е точно подготовка за следващите квалификации за европейско първенство. Ако не се правят резки движения със смяна на треньори, подмладяване, състаряване и така нататък, този отбор е 50 на 50 участник на следващото европейско първенство. Големият напън трябва да е тогава, а не сега, когато трябва да се мине през иглени уши, за да се стигне дори до бараж. Трябва да бъде даден шанс на Хубчев да продължи по същия път. Да не го надценяваме, не е треньор номер 1 в Европа, но притежава качества да изгради отбор. Някак при него тоновете са сиви, а може би точно от това се нуждае този отбор, който през последните десет години бе коментиран предимно в черно и много рядко в бяло. Но винаги с амплитуди и големи очаквания. Премереният Хубчев някак успява да вкара нещата в умерено русло. Комплименти за израза, че победата срещу Холандия трябва да бъде забравена. Както се видя, така и се случи. Не можеш да избягаш от реалностите, България не е отбор за две или три поредни победи. Ние отдавна сме при аутсайдерите, които избухват и после барутът се оказва намокрен.

Футболната общност, общо взето, е свикнала да прави индивидуален разбор на играчите. Това вероятно се очаква и от един анализ. За мен играчите на България са 11 напълно равностойни средняка. За да те отличат, трябва да си голям футболист. Едно време след мачове на националния отбор винаги се избираше герой. И евентуално грешник. Но футболистите бяха от световна класа. Сега какво да вдигаме този и да сваляме онзи. При всички положения Ивелин Попов трябва да показва много повече от това, което направи срещу Беларус. Манолев също е привлечен не за да бъде тепърва развиван, а да помага с огромния си опит. Нещо не се видя много на терена. Изборът с Делев за стартов централен нападател също подлежи на обсъждане. Не може кинта човек да го сложиш в менгемето на двама гиганти. Двойката Божиков - Чорбаджийски нещо не я виждам като краен вариант за тандем, който ще носи сигурност на България в следващите години. Леки обструкции за това, че двамата най-прогресиращи младоци Десподов и Краев не получиха въобще шанс за изява. А в тях има футбол. Но това са подробности, а не критики към Хубчев. Все пак мачове се печелят най-вече когато на някого му тръгне играта. Така стана срещу Холандия.

И накрая един нюанс, който не е без значение. След като миналата година по същото време имахме тежки преживявания в Япония, явно от БФС са се отказали от така наречените приятелски мачове. Явно новата стратегия е всичко да се изработва в тренировъчен режим. Дали обаче нямаше да бъде добре същият титулярен състав да изиграе контрола три дни преди мача с Беларус срещу съперник с подобен профил? Например някоя от балтийските републики. Може би една проверка щеше да бъде от полза поне за първоначалната нагласа към двубоя. Нямам отговор защо повечето европейски отбори си спретнаха приятелски мачлета, а българите стоят настрани и се готвят по индивидуален план.

Заключението обаче е положително. България загуби в Беларус, но не игра срамно. Показа лице, показа характер, показа футбол. И ни спести три месеца еуфорични полюции през лятото.

Беларус бързо ни върна в суровата футболна действителност

България загуби с 1:2 визитата си на "Борисов Арена"