България показа, че битки се печелят и с "old school" футбол

Няколко са изводите от двата мача в Лигата на нациите. Победите срещу Словения и Норвегия за момента дават всичко това, от което се нуждае родният футболен запалянко - успехи, точки, първо място. Правилно или не, това са нещата, които могат да го накарат да се поинтересува от случващото се, с която и да било българска футболна селекция, особено тази на националния отбор. Многократно е писано, че масовият нашенски привърженик е от онази порода, които нямат изградена футболна култура. Той се води от еуфорията, за която основополагаща е възможността на отбора да стигне до нещо значимо, било то класиране на даден форум, печелене на трофеи или точки. Ако едно от изброените е налице, той е доволен, без значение от детайлите и обстоятелствата. В противен случай положението е ясно - "тия за нищо не стават" или "нема да им стъпим".

Смъртоносна "лъвска" захапка за норвежците, България с нов значим успех в Лига на нациите!

Победихме скандинавците с 1:0, големият герой се казва Радослав Василев

В това отношение момчетата на Петър Хубчев заслужават само и единствено едно голямо "Браво"! Бъдете сигурни, че бройката фенове срещу Норвегия на националния стадион едва ли щеше да е същата при фалстарт срещу Словения (б.а. - разбирай дори равен). Поне половината от ентусиастите, които бяха на "Васил Левски" нямаше да са там. А предвид липсата на кредит на доверие, достатъчно класа и каквито и да било успехи на този отбор, посещаемост от близо 10 000 хиляди зрители срещу Норвегия в нов и непознат турнир, е повече от прилична, даже доста добра. С пълен актив от точки и първо място хващаме бас, че на следващия мач срещу Кипър ще има поне 15 000, ако не и повече, на трибуните. Толкова за особеностите на футболния запалянко...

Обединени и силни - "лъвовете" с перфектен старт в Лигата на нациите!

Фамозен Божидар Краев с два гола в Любляна

Вторият извод е, че селекционерът Петър Хубчев няма абсолютно никакво, ама никакво намерение да променя подхода и футболното си мислене, за да се съобразява със законите и тенденциите на модерния футбол. Няма нищо случайно, че при вяка медийна изява специалистът изтъква на преден план битката и желанието за победа, колкото и клиширани да звучат подобни фрази. При него ще е така! И в това отношение бившият защитник заслужава едно голямо "Браво"! Защото е факт, че от една разпасана команда, действаща всеки сам за себе си, българският отбор вече изглежда стегнат и готов да се бори до края срещу всеки съперник. Без значение дали води или изостава в резултата. Без играчи, които да хленчат и да ръкомахат. Заслугите са на Хубчев. След като са спечелени 6 точки от 2 мача срещу основните фаворити в групата е ясно, че работата е свършена добре. Не бива обаче да се пренебрегват детайлите в тези два мача, което сме сигурни, че Петър Хубчев няма да направи. Той много добре знае къде са пробойните, които не са никак малко, но е важно да видим дали селекционерът има план и дали въобще може да ги сведе до минимум, или те са част от... настоящия му план? Така де, той си го каза - техническите грешки няма как да бъдат изчистени. Затова и под негово ръководство "лъвовете" изобщо няма с какво да ни изненадат като игрови почерк и поведение. Знаем много добре какво да очакваме от всеки един поотделно на терена, както и като колектив. До голяма степен футболът, който показват българите, в по-напредналите страни е наричан "архаичен", "демодиран", че дори и "анти", "old school". Базиран по-скоро на рушенето, отколкото на изграждането. На здравата и наситена защита, на безкрайното тичане, пък напред каквото стане. Но ето, че засега системата работи - отборът печели и трупа точки, което е най-хубавата новина за националния отбор. Модерният футбол явно ще почака, ако въобще селекционерът възнамерява да опита подобен подход, макар че рано или късно ще дойде момент, в който България ще трябва да доминира и да води играта. Дотогава обаче "трикольорите" са неприкосновени, нали победителите не ги съдят!

Източник: LAP.bg

Третият извод е, че в този национален отбор единият от вратарите вече води с една обиколка пред останалите кандидати за титулярно място. Признавам си, че преди време съм водил доста спорове относно качествата на Пламен Илиев. При него игровото и личностно израстване е най-видимо. Да не кажем крещящо! Докато беше в Левски многото пари и славата явно не му повлияха добре. Донякъде разбираемо за младеж, ненавършил още 20 години, който в рамките на няколко месеца изживя своята приказка - от момчето от малкия град до капитан на един от двата гранда в България! Дали заслужаваше лентата е отделен въпрос, но е факт, че с екипа на столичани Пламен редуваше силни и слаби мачове, а и много не го съзнаваше. Решението му да направи трансфер в чужбина се оказа ключово, защото изглежда, че след няколко години в румънския шампионат Илиев е научил урока си. Хлапакът от "Герена" вече го няма! На негово мято виждаме уравновесен и улегнал като поведение на и извън терена човек, със страхотен рефлекс и усет, с добра игра с крака, със завидно спокойствие и добър поглед върху играта. Ако беше с няколко сантиметра по-висок щеше да е в полезрението на клубове от водещите първенства в Западна Европа. Вижте словакът Мартин Дубравка, който е титуляр в Нюкасъл. Смея да твърдя, че характеристиките му са сходни с тези на Илиев, но е с 8 сантиметра по-висок от българския страж. И с тях, и без тях обаче, е повече от ясно, че за следващите години "лъвовете" имат своя Тигър на вратата!

Източник: LAP.bg