Двама изгонени от лагера на младежкия национален отбор, после двама изгонени от юношеския национален отбор, само Петър Хубчев овладява ситуацията в представителния ни тим.

Преходът от юношеския до мъжкия футбол е доста деликатна материя и, общо взето, това е една от големите болки не само в България. Преди доста години в личен разговор с една от звездите на шотландския футбол Бари Фъргюсън разбрах, че брат му е бил по-талантлив от него, но първите получени премии е превръщал в непозволени неща и после нямало връщане назад.

Българските млади таланти имат един проблем - нямат цели, нямат и мечти. Или бъркат двете понятия. Или ако имат цели, те се свеждат до това да се уредят с прилично договорче, което ще им стигне да имат кинти за готино телефонче, тунингована кола среден клас и евентуално нещо не реплика, а оригинал на "Филип Плейн". И светът е в краката им. Все пак с краката си изкарват прехраната.

Проблемът обаче е в главите им и виновни са както родителите, така и клубовете, а всичко това формира заобикалящата среда. При която е необходимо всеки да държи езика зад зъбите си, защото наистина не е лесно да си се блъскал толкова години в школата и накрая пред очите ти клубът да хвърля стотици хиляди левове за привличането на ментета, които после или си тръгват, или биват гонени без пари. Сигурно има и много причини в края на юношеската кариера футболистите да са отчаяни и това да избива в една или друга посока. Но някак си не е хубаво след първите спечелени пари някои момчета да си мислят, че могат да се държат като милионери и да не се съобразяват с треньори и ръководство. Още не вдигнали един корнер в професионален мач, и ще се сърдят защо не са титуляри и дори отказват да влизат в игра като резерви. Е, това вече наистина е по-лошо, отколкото Япония да ти вкара 7 гола.

Сигурно много филми гледат младите ни футболисти, та се правят на артисти. Вероятно и мачове от чужбина по телевизията гледат, та се правят на играчи. Само че тези, звездите от телевизията, са станали такива освен с много труд, и със самодисциплина. С един такъв, дето направи сериозна кариера в чужбина и го даваха по телевизията, веднъж, говорейки си за тези неща, си поръча чаша "Кока-Кола", отпи две глътки и я остави. "Следващото лято пак ще пийна толкова. Повече не мога да си позволя, защото не ни разрешават", каза Стилян Петров по времето, когато бе капитан на Астън Вила и националния отбор.

Оставете качествата. А колко български млади "звезди" имат неговото мислене?