- Г-н Александров, как решихте да се заемете с мисията да помагате на детско-юношеския футбол и в случая да станете партньор на националния тим?

- Като Председател на Комисията за детско-юношески футбол към Българския футболен съюз трябва да се занимавам с всички формации в страната. Това правя съвместно с Директора на направление детско-юношески футбол Иван Тишански и другите колеги, които работят в тази сфера. Това, което стана в Норвегия, беше изненада за всички. Повечето хора не очакваха подобно развитие. Отборът се класира за Евро 2008 по категоричен начин въпреки резултатите в предните квалификации. Това беше една много сериозна заявка за успех и в бъдеще. Дадох си сметка, че е добре в тези времена, когато във футбола не стават кой знае колко хубави неща, да бъде даден някакъв положителен пример. Момчетата и ръководството - в лицето на селекционера Михаил Мадански и неговите помощници, да бъдат подкрепени.

- Как според вас се стигна до този грандиозен за моментното състояние на българския футбол успех на юношеския национален отбор?

- Аз го определям като чудо, футболно чудо, което е възможно да се случи. Затова и този спорт е толкова популярен и се наблюдава от милиарди хора. Там могат да стават и чудеса. Когато си подготвен, мотивиран и силно желаеш победата, резултатите са неизбежни. Така и стана.

- Вие лично къде в класацията на родните футболни успехи поставяте това класиране на момчетата на Михаил Мадански на финалите на европейското първенство – за първи път от 22 години?

- Зависи какъв период от време се разглежда. Тези момчета са първите, които след толкова много време успяха да постигнат такъв триумф. Определено това класиране може да се сравнява и с всички големи успехи в българския футбол. Това е достатъчно сериозен успех, за да му се обърне заслужено внимание.

- Какво се прави и какво трябва да се направи за детско-юношеския футбол у нас?

- Много неща трябва да се направят. В комисията се занимаваме с този въпрос. След обширно изследване, което беше поръчано от Българския футболен съюз, беше съставена Национална стратегия и програма за развитие на детско-юношеския футбол в Република България за периода от 2008 до 2012 година. На обсъждането й казах, че това е модерен подход за анализиране на ситуацията в определени сектори, какъвто в случая е футболът. Това е програма за една нова стратегия, разработена от ректора на Национална спортна академия "Васил Левски" проф. д-р Лъчезар Димитров, професор Петър Баков и главен асистент Иван Сандански. Тази програма се обсъди и в по-широк кръг. Смятам, че, ако от есента тя бъде одобрена от Изпълкома на БФС и се изпълни в основните си части, ще имаме добри резултати. Ако това се осъществи в следващите 5 години, програмата ще гарантира прелом в тази сфера. Надявам се да се приеме и да се приложи. Аз като финансист ще кажа, че освен всичките добри намерения и идеи са нужни и парични средства. Когато обаче имаш сериозни програми, сериозно отношение към проблема, то тогава доста хора с финансови възможности ще участват в реализирането на проектите. Надявам се също така държавата и други институции да се присъединят към осъществяването на този проект. Няма съмнение, че това ще стане.

- Как според вас е по-добре – талантите ни да преминават в отбори зад граница още в юношеска възраст или първо да се обиграят и калят в българското първенство?

- Интересен въпрос, който засяга фундамента. На Запад подготовката и участието на юношите е изтеглено с няколко години напред. Като се погледнат методите на подготовка и плановете на водещите клубове в Европа, ще се види, че тези неща започват много по-рано. Съответно младите състезатели съзряват по-рано, в резултат на което постъпват във футболните системи на водещите отбори. В този смисъл е по-добре колкото се може повече млади хора да се включат в тези потоци на обучение и използване на техния талант във водещи държави. По този начин ще прескочат няколко години. Ние сме назад във времето. Ако се погледне планът за подготовка и реализация, в чужбина всичко се случва години по-рано. Трябва да се опитваме да скъсяваме сроковете. Да прилагаме западните методи и постепенно да получим желаните резултати. Но това няма да стане бързо.

- Какъв модел на работа трябва да се изгради в националния ни тим за юноши – да се лансират чрез него играчи в европейски клубове или преди всичко да се създава манталитетът на професионалиста и да се внушава идеята за защита на честта на България?

- Тези момчета винаги ще бъдат българи и ще защитават цветовете на родината. Вече сме членове на Европейския съюз. Европа ще бъде нашата обща държава. Като граждани на Европа момчетата трябва да търсят възможности да попаднат във водещи страни и клубове, да се реализират там и същевременно като българи да защитават честта на България. Ще бъде от полза да развият таланта си, макар и зад граница. Европа не трябва да се разглежда като нещо чуждо. Разбира се, за целта човек трябва да научи чужд език, да бъде трудолюбив. Защото това, което големите спортисти са постигнали, е постлано със страшно много усилия.

- Напомня ли ви това поколение на онова на Стоичков, Пенев, Костадинов, Сираков, Лечков, което постигна българския футболен връх през 1994 г.?

- Да, напомня на тях. За съжаление обаче в представителния отбор тези, които наподобяват на тях, са много малко. Нямаме нито Лечков, нито Балъков, нито Стоичков и т.н. Нищо лошо не искам да кажа за тези момчета. Някои от тях са много добри, много интелигентни. Добро е поколението. Но за съжаление доста от постовете не се покриват. Силно се надявам от юношеския национален отбор до 19 години да излязат новите Лечков, Балъков, Стоичков... Дано да стане така.

- Какви нови идеи имате за подпомагането на юношеския футбол?

- Развитието на футболистите трябва да се започне от рано. Тази програма, която споменах, е първата стъпка за моделирането на един състезател. В нея има много аспекти. Финансирането и менаджирането са две много важни неща. Програмата предвижда създаването на мениджъри, координатори, постоянни работни групи в развитието на детско-юношеския футбол. Става въпрос за редица от хора, които да управляват проекти, информационни и човешки ресурси. Става дума за една революционна програма. Ако това стане и се имплантира в управлението, процесът ще се динамизира, ще се ускори. Предвижда се създаването на специален фонд. В днешно време без сериозно финансиране не могат да се постигнат абсолютно никакви резултати. Футболът е една тежка дейност. Човек трябва да отдава всичко от себе си за него и съответно да бъде добре подготвен, стимулиран и мотивиран. Това означава, че трябва да има фонд, който ще събира ресурси. Говорим за един залог за успехи, за европейски модел. План съществуваше и по времето на Иван Славков и Иван Вуцов и даваше много добри резултати. Сега нещата са значително по-различни, системата е по-съвършена и се надявам в най-скоро време да бъде приложена.

- Усещате ли у треньорите и състезателите желание за подкрепа на вашите усилия?

- Срещнах се с всички - с футболистите, с ръководството. Ние финансираме тази дейност и, ако парите не попаднат в добри ръце, в правилната организация, от тях няма да има полза. Силно съм впечатлен от Михаил Мадански и екипа му. Удовлетворен и обнадежден съм от доброто развитие на нещата. Към момента подготовката протича нормално, спокойно. Момчетата не са под напрежение и изцяло се отдават на работата си. Наблюдавах тяхна тренировка и видях способностите им. Мотивирани са. Направиха ми много приятно впечатление. В тях има много надежда и очакване. Надявам се да се подготвят по най-добрия начин и да се представят успешно на първенството в Чехия.

- В първия квалификационен цикъл отборът показа слаби резултати. В Норвегия обаче бяха безпощадни и завършиха на първо място с пълен актив от девет точки. Предвид непостоянството в българския футбол, не е ли логично сега слабо представяне?

- Не мисля. Логиката е, че трябва да повторят силното си представяне от Норвегия. Разбира се, съперниците ще бъдат други. Всеки вижда, че отборите от елитните квалификации не могат да се сравняват с тези на европейското. Но тук става въпрос за мотивация, за себераздаване, за желание за успех. Този екип е успял да постигне това. Тимът има много добра кондиция, излъчва спокойствие, увереност. Момчетата са сработени. Винаги победата сближава хората и им дава идеи за нови успехи. Трябва да се повтори моделът от Норвегия, а не този от предните квалификации.

Нашата подкрепа

В качеството си на главен мениджър на Корпорация „Развитие” г-н Александров разясни каква точно е подкрепата за националния ни юношески отбор от страна на Уеб Медиа Груп, в която влизат вестник „Топспорт” и сайтът „Топспорт.бг”:

Когато разбрахме, че няма да може да се създаде толкова бързо фондът за подпомагане на детско-юношеския футбол, решихме да финансираме добре поне юношеския национален тим до 19 г. Предложихме на БФС Фондация "Развитие" да поеме разноските по лагера на тима в Германия, който е много важен за подготовката за еврофиналите. Искахме да направим нещо повече, не само да дадем пари. Желанието ни е към този отбор да ангажираме и заинтересуваме повече хора. Затова в договора, който съставихме с БФС, са залегнали най-различни мероприятия, които ще се опитаме да осъществим. Не толкова да съберем някакви допълнително средства, колкото да направим по-популярен този отбор. Първата стъпка в това отношение беше специалното издание на биографичната книга за Димитър Бербатов - "Война с времето и себе си", написана от главния редактор на вестник "Топспорт" Румен Илиев и издадена от Корпорация "Развитие". Това е един модел, който се използва много в развитите страни - част от продажбата на определен продукт да отива за социална кауза или благотворителност, както е в нашия случай. Книгата се разпространява заедно с вестник "Топспорт". По два лева от всяка продадена книга се отделят за финансирането на юношеския национален тим. Това го правим не толкова, за да осигурим пари, а за да могат хората да се почувстват съпричастни към подготовката и резултатите на отбора. В книгата присъстват кратко експозе за отбора, снимка и съставът от квалификационния турнир Норвегия. Искаме повече хора да видят момчетата, да споделят с тях успехите и разочарованията.