От София до Тирана или от Албания до Албания. Това не е туристически маршрут,а угроза от сериозен футболен препъни камък на родни авторитети. Независимо от резултата между Румъния и Холандия, датата 17 октомври може да се окаже черна за Димитър Пенев. Съдбата направи така, че сега правим сметки и си скубем косите заради нулевото равенство, което ни направиха албанците в София. Издънката срещу тях бе и краят на прясната и спорна треньорска одисея на Стоичков начело на националния тим.
 
Шиптарите катурнаха надолу амбициите на човека, който взе всичко или почти всичко във футбола като играч и все още се надява, че може да постигне нещо подобно и като треньор. Това равенство срещу Албания бе жесток шамар за Камата, който абдикира безславно след него. Както и да завърши предстоящия мач в Тирана, случаят със сегашния ни национален селекционер няма да е същия като на Христо.  Но все пак при очаквана победа на Румъния и един хикс с албанците означава окончателен край на всякакви илюзии за Евро'08.

При такъв развой Пената ще добави ненужно петно към отличната си треньорска биография. И то ще е още по-неприятно, защото ще дойде след неудача срещу аутсайдера Албания. Много по-логично бе Стратега да откаже да води националите. Всички щяха да го разберат, дори и да бе казал: "След като съм станал четвърти в света, не искам повече да се занимавам с треньорство". Така, както направи Еме Жаке, след като го попитаха дали желае пак да поеме Франция. Думите на селекционера, с който "петлите" станаха световни шампиони, бяха: "След като съм стъпил на покрива на света, защо да падам от него." За нашите мащаби четвъртото място в света е дори изстрелване в Космоса. И да се хванеш в изключително неподходящ момент отново с националния тим, не бе сполучлив ход на Пената. Единственото оправдание на Стратега е, че той самият досега се е оказвал по-силен от логиката. Дано и сега бъде така.
 
Провал сега срещу Албания ще е удар не само по авторитета на треньора, но и върху имиджа на играчите. Твърде конфузно ще е Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров за втори пореден път да останат в миманса на големия футбол на ниво национални отбори. Защото участието на финалите на Евро'04 бе почти гротескно - хем с отлично класиране в квалификациите, хем с добри намерения на португалска земя, но завършили с тотален крах. За тези играчи все пак може да остане малкото успокоение, че са изпитали някакви емоции от европейско първенство. Но се очакваше след един неуспех на голям форум те да се опитат да се реваншират в следващите кампании. Вместо това обаче те са пред угрозата второ голямо първенство да гледат по телевизията.

Още по-незавидно ще е положението на водещите играчи на Левски, които облякоха националната фланелка. За тях май ще остане само споменът от... европохода на "сините" по Стария континент. След 1/4-финала в турнира за купата на УЕФА  и класирането за груповата фаза на Шампионската лига успехите с екипа на България щяха да бъдат и себедоказване на друго ниво и индивидуален трамплин към кариери в Европа за играчи като Йовов, Телкийски, Гошо Петков, Вагнер, Томашич. Засега обаче те остават далеч от това. И провал срещу Албания на "трикольорите" ще е възможно най-тъжният край на амбициите в тези квалификации на водещите ни футболисти.

Ще е и парадоксално злорада шега на Съдбата с обявения за футболен треньор № 1 на България за миналия век. Защото той ще се провали срещу същия треторазреден отбор, срещу който катастрофира и Стоичков, който наскоро обвини неблагодарно Пената, че бил слаб треньор. И за всеобщо съжаление националният ни отбор, към който уж всички се стремят, ще се окаже, че през последните години определено не е най-доброто място, където можеш да се сдобиеш със слава.