Духът на Световното първенство все още витае във въздуха след емоционалния месец, на който станахме свидетели. Франция вдигна най-желания трофей във футбола, но през последните седмици друга история е на дневен ред. Тази на не толкова познатия на широката аудитория вратар на Иран - Алиреза Бейранванд.

Много от Вас сигурно се чудят с какво толкова може да е впечатлил стражът на страна, която отпадна още в груповата фаза... Е, животът на национала е повече от вдъхновяващ - бездомник, който достига до световни финали. И ако това не е история, достойна за холивудски филм...

Алиреза е напълно обикновено момче от бедно семейство. Родителите му са номади и детството му преминава в непрестанно търсене на дом. Разбира се, недостатъчните финанси го принуждават да започне да работи от много малък, като първото, с което се захваща е подстригването на овце. Въпреки това, най-голямата му мечта е да играе футбол, макар и на онзи етап да бъде професионалист да изглежда като нещо напълно невъзможно. Баща му пък не вижда спорта като професия, която да носи достатъчно средства, и отказва да подкрепи желанието на сина си.

"Баща ми изобщо не харесваше футбол, нито се интересуваше от спорт. Единственото, което искаше е да работя... Помня как веднъж се прибрах вкъщи и беше скъсал и изхвърлил всичките ми екипи и ръкавици, така че ми се налагаше да играя без никаква екипировка...", разкрива иранският журналист Набил, който разпространява историята на вратаря пред света.

Иран и Португалия не се победиха - 1:1

Въпреки Роналдо, Португалия финишира под номер две в групата си и продължава напред

Кристиано пропусна дузпа и едва не си изпроси червен картон

Когато е на 12, семейството му се премества отново в Сарабиас, където играчът е роден, и именно там иранският национал решава, че ще стане вратар, когато порасне. Започва да тренира с местния отбор, но на позицията нападател. Съдбата обаче си знае работата и стражът на тима се контузва много тежко, заради което е заменен именно от Алиреза, а талантът му не остава скрит.

Щастието му обаче не се задържа за дълго. Заради суровите убеждения на баща си, Бейранванд е принуден да избяга от вкъщи, за да може да играе футбол. Още в ранна тийнейджърска възраст, успява да събере пари, за да си купи билети за автобус до Техеран и без дори да се сбогува с останалите си роднини, заминава. Там животът му отново не е никак лесен. Не може да си позволи място, на което да живее, затова започва работа, но парите все не достигат и му налага да съчетава няколко - работи в завод за дрехи, пицария, автомивка и дори като чистач на улиците. Същевременно с това играе и за някои от местните отбори, като поддържа форма и с някои момчета, които просто играят мачове в квартала. Минават няколко години преди да направи официалния си дебют за местния Нафт Техеран, където ръка му подава старши треньорът Хюсеин Феиз, с който има късмета да пътува в автобуса, след като избягва от вкъщи. Той му казва, че ще му даде шанс за проби и ако успее да го впечатли, ще го вземе в отбора. Алиреза ходи всеки ден! Без изобщо да пропусне и една тренировка на тима, независимо, че цяла нощ е бил на работа, а след това е спал в някой парк, и то в най-добрия случай. Нито веднъж не се оплаква, че е изморен или че има нужда от още време, за да изпълни дадено упражнение. Усилията му се увенчават с успех, но чак когато навърша 19 години.

"Често се случваше да спя пред клубната база... Спомням си как се събудих една сутринта и видях хвърлени монети около себе си. Хората си бяха помислили, че съм просяк... Но ще ви призная, че това беше първият път, в който имах наистина хубава закуска, а това не ми се беше случвало наистина отдавна", разказва Алиреза.

Снимка 363644

Източник: GettyImages

Нещата леко започват да се подреждат и най-накрая поне има покрив над главата си, след като му е позволено да остане да спи в общежитието на капитана на отбора. Заради това, че играе и футбол в някои от кварталите на Техеран и дори получава контузия, бързо е изгонен от Нафт и отново светът му се срива. Талантът му обаче е над всичко и той не се отказва, докато отново не го върнат в тима, което в даден момент наистина се случва, тъй като треньорът е убеден, че Бейранванд притежава нужните качества, за да стане професионалист.

Животът му вече започва да върви в положителна посока. Подписва първия си професионален договор, става част от иранския национален отбор до 23 години и дори си спечелва титулярното място в Нафт Техеран. През 2015 година, е избран за №1 в мъжкия тим на "Принцовете на Персия" и е една от причините Иран да спечели квота за изминалия Мондиал 2018. Той опазва мрежата си "суха" по време на квалификациите цели 12 пъти

След груповата фаза на Световното първенство, вече всеки футболен фен беше наясно кой е Алиреза Бейранванд. Вратарят имаше доста силни изяви в мачовете срещу Португалия, Испания и Мароко, но най-запомнящото се бе в двубоя с "мореплавателите". Тогава той спаси дузпа не на кой да е, а на Кристиано Роналдо.

Животът може и да не е бил напълно честен с малкото иранско момче, но сега 25-годишният Алиреза е една от надеждите на иранския футбол за предстоящото Световно първенство през 2022 година. Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, а Бейранванд отдавна е надминал своите...

Снимка 369421

Източник: Twitter