Един от реномираните спортни анализатори на популярния сайт foufourtwo.com анализира Жозе Моуриньо. На какво залагаше португалеца преди години, как изневери на стила си и къде изчезнаха "грозните победи":

Ако Моу го беше направил, Юнайтед щеше да е дори по-труден за гледане.

Феновете щяха да умрат от скука заради пасивното пресиране, механичните подавания и клаустрофобията - да не се допусне грешка. Щяха да се търсят победи с по 1:0 чрез голове от статични положения и контраатаки. Футболистите нямаше да предлагат това, което "Олд Трафорд" желае.

Но "червените дяволи" биха били много по-успешни.

Снимка 387323

Източник: GettyImages

С тази игра Моуриньо печелеше. С нея беше на върха на европейския клубен футбол. Никой не е по-добър от него в защитния футбол... или поне не се намираха хора, които да го практикуват така. Откакто един от най-великите дефанзивни треньори в историята опита да играе по-атакуващо - започна да се проваля чутовно. Много анализатори се обединяват около мнението, че футболът се е променил и Моу не е успял да го стори.

Мобе би, португалецът пък се промени твърде много.

ДЕФАНЗИВНИ ШАМПИОНИ

Играта започна да се отплаща повече на по-офанзивно настроените отбори. Жозе спечели Шампионската лига с Порто през 2004. Годината, в която Гърция излъга всички на Европейското първенство. След това бе много успешен в Челси, точно когато головете във Висшата лига спаднаха драстично.

През 2010 постигна уникален требъл с Интер. По същото време Пеп Гуардиола започна да вдъхновява Барселона с философията си за продължително владение на топката. Осем години по-късно: реферите позволяват по-малко грубости, терените са все по-гладки и полезни за отборите, които разиграват. Моуриньо е единственият дефанзивен треньор в ТОП 6.

Все пак това значи ли, че по-защитният стил не може да бъде ефективен?

Снимка 387327

Източник: GettyImages

Диего Симеоне прави чудеса години наред с дефанзивното си 4-4-2 в Атлетико (Мадрид). Масимилиано Алегри и неговият Ювентус спечелиха Серия А с 8 точки преднина. С изкусни защитни показатели. Три от последните четири титли в Англия отидоха при треньори, които знаят как да наредят идеално отборите си в своята половина. Конте изповядваше 3-5-2, като се бранеше с петима. Клаудио Раниери и неговият Лестър изненадаха целия свят... а дори не искаха топката. Преди него титлата взе Моу.

Защитният футбол никога няма да е отживелица. Просто е част от играта. Португалецът още може да бъде успешен с него, стига да го пожелае.

ДА ПОБЕЖДАВАШ Е ЛЕСНО

Жозе изневери на своя стил. Беше специалист, който умееше да учи отборите си на прибрана и умна игра. Сега по-скоро е треньор, незнаещ как да покаже противниковата врата на възпитаниците си. Спомнете си състава на Челси от сезон 2004/2005 (взе 95 точки). Солиден физически, клиничен, дефанзивен. В средата играеха Клод Макелеле, Тиаго и Франк Лампард.

В тази линия нямаше нищо екстравагантно, нищо гръмко.

Истинска банда от войни - такава беше и в Интер. Тя спечели историческия требъл. От тогава всички клубове, към които Моу се присъединява, са еднакви: очакват да играе атрактивен футбол.

Снимка 387325

Източник: GettyImages

Никой не паркира буса в Реал (Мадрид), в края на краищата. Когато се завърна в Челси, Роман Абрамович беше завършил с политиката на печелене "на всяка цена". Така е и в Юнайтед. Феновете не толерират скучния футбол, не и след Луис ван Гаал. Моуриньо се съгласи да води тези отбори. Вярваше, че ще успее да се приспособи.

Резултатите в момента са такива, че нито атакува, нито се брани.

"Ние трябва да се върнем крачка назад, за да сме по-постоянни в защитен план. Не искам да играя само на контраатака, но се налага. Да спечелиш с 1:0 е най-лесното нещо във футбола", сподели португалецът през 2013. Тогава поне печелеше...

ПОЕТЪТ ЖОЗЕ

Когато Моуриньо започна в Юнайтед, историята беше подобна. Декември 2016 с 13 точки зад Челси. От него се искаше да печели - независимо по какъв начин.

"Ще играем доминантно, качествено, красиво", обеща специалистът. В контраст на своите възгледи. Многократно се беше подигравал през годините на "поетите", които проповядват красив футбол и никога не печелят.

"Ние не сме отбор, който се защитава и чака опонента. Знам как да градя такъв състав, правил съм го преди. Това не е стилът, който феновете и собствениците на Манчестър Юнайтед искат да гледат. Не искам да съм прагматичен тук. Ще се развиваме в различна посока и това няма да се промени", продължи Моу.

Снимка 352036

Източник: GettyImages

И изпълнява обещанието си - до някъде. Юнайтед изглежда в пъти по-офанзивен от предишните му тимове, но на каква цена. Защитната му линия е подпомагана от два дефанзивни халфа, но Пол Погба е разиграващият. Антони Марсиал и Маркъс Рашфорд играят изтеглени далеч напред по фланговете; бившите крила Антонио Валенсия и Ашли Йънг са бекове. Крайно офанзивни футболисти.

Продаде Хуан Мата при последния си престой в Челси, но сега го ползва в Юнайтед. Приоритетите се смениха.

Жозе Моуриньо е далеч от дните, в които победата беше на всяка цена. Затруднява се да мотивира новата вълна играчи. Когато напусне Юнайтед, ще бъде интересно да го видим в друг вид клуб. От онези класическите, даващи му поле за победи с 1:0. Захвърляйки атракцията. Тогава ще разберем дали наистина се е загубил някъде последните години или вече твърде дълго се опитва да бъде нещо, което не е.

Превод: Красиан Митев