Те бяха Юнайтед

21 май 2008. Москва. Прогнозите са за дъжд, но това не притеснява местните. Те са свикнали и на сняг, градушка, и всички останали природни явления.

Едва ли притеснява особено и двете морета. Става въпрос за "червеното" - с феновете на Манчестър Юнайтед и "синьото", част от което са верните привърженици на Челси. Всички места на стадион "Лужники" са покрити. Хората дошли със семействата си нямаше да се намокрят. По-темпераментните запалянковци от Острова се бяха запасили от рано с висококалорични питиета - тях времето също не ги бъркаше.

Общо взето, от цялата тази работа с дъжда пострада само един човек. Капитанът.

Носещият гордо фланелката с №26 на гърба си, Джон Джордж Тери, се подхлъзна. Един от най-хладнокръвните защитници в историята на английския футбол, такъв е лондончанинът. Озова се на терена миг, след като пропиля шампионската дузпа. После Гигс вкара, Анелка изпусна и останалото е история. Проклет дъжд.

Източник: Twitter

Феновете на Юнайтед не спаха тази нощ.

Съвсем не мигнаха и девет години по-рано, когато резервите Шерингам и Солскяер разплакаха "ФК Холивуд". А десет години по-късно... сън не ги лови.

Това е така заради шума от новото Бентли "Континентал" на Фил Джоунс. Защитникът със съмнителни качества обича да форсира здраво двигателя преди да вземе Пол Погба от фризьорския салон. Заедно отиват при Джеси Лингард, който е зает да си качва "стори" как "дабва" след гол на тренировка.

Източник: Twitter

Преди не беше така. Нека поне за малко забравим за тази трупа, нея си я гледаме всеки уикенд.

Отмина времето, в което защитният вал на Юнайтед беше по-добре уплътен от затвора Алкатраз. Рио Фърдинанд и Неманя Видич се грижиха за спокойния сън на сър Алекс Фъргюсън години наред. Понякога някой от тях успяваше да се извиси в противниковото наказателно поле и да забие скъпоценен гол в последните секунди. Рио се държа мъжки при отстраняването си през 2004. Тогава той бе пропуснал да даде допинг проба (голяма вина за това имат и служителите от контрола) и бе аут от игра за 8 месеца. Ако някой от настоящите "червени дяволи" бъде наказан по подобен начин, ще надигне вой до небесата.

Често до тях оперираха Патрис Евра и Гари Невил. Името на втория все още събужда цунами от емоции при всяко споменаване около "Олд Трафорд". Две десетилетия се носеше обратно на движението на Острова, десният фланг бе негов. По-големият от братята Невил посвети цялата си кариера на клуба.

Източник: Twitter

Други паметни бранители от близкото минало са Уес Браун, Джон О'Шей и Микаел Силвестър. Матео Дармиан би изглеждал нелепо до някой от тях. Не бива да забравяме Фил Невил, който с брат си и останалите магьосници, на които ще обърнем внимание след малко, създаде легендата за Клас '92. Бебетата на Фъргюсън.

Изчезнаха футболистите тип Пол Скоулс. Стожерът в средата на терена, винаги готов да помогне на отбора си. Друг голям играч - Шави, неведнъж е говорил по негов адрес:

"Пол Скоулс е най-добрият полузащитник в света за последните 15-20 години, най-комплексният. Той може да изпрати фантастичен пас към всяка точка на терена, може да вкара гол, психически е много стабилен. Никога не губи топката, не я избива ей така - винаги намира своите партньори. Ако играеше в Испания, щеше да бъде ценен повече". Футболното му дълголетие и трудолюбивост могат да се сравняват с тези на един негов съотборник.

Източник: Twitter

Безкрайно лоялен на "червените дяволи", дългогодишен капитан. Той никога не се предаде - Райън Гигс. Уелският магьосник има червен ореол около главата си. Той е най-титулуваният играч в историята на английския футбол с 35 отличия. Юнайтед и Ливърпул са единствените клубове, които имат повече шампионски титли от Гигс... Рекордьор е и по брой мачове с "червената" фланека - 963. Феноменален.

Източник: Twitter

Ники Бът е друг играч от Клас '92, който носеше онзи непримирим дух. Борба за всяка топка, битка до последната секунда на мача. И след това.

Не на последно място - Дейвид Бекъм. Идолът на едно поколение. Той бе суперзвезда на терена и извън него. Прослави се с онзи гол от центъра срещу Уимбълдън, зашеметяващите изпълнения от фаул и фалцови изстрели. Придаваше толкова силно въртеливо движение на топката, че вратарите сами се оплитаха в мрежата. Често бе критикуван от Сър Алекс. Шотландецът желаеше максимума от играчите си. За специалиста могат да се посветят и 10 отделни материала. Всички виждаме какво се случва с клуба откакто обяви оттеглянето си.

Бекъм не е последната легендарна "седмица" на Юнайтед. След него на "Олд Трафорд" 7-ми номер на гърба си сложи страхотен играч от Португалия. Девет години след напускането му можем спокойно да твърдим, че числото 7 в Юнайтед остана просто цифра.

Източник: Twitter

"Най-талантливият футболист, на когото съм бил мениджър", каза Фърги по адрес на Кристиано Роналдо. Помните ли как започна материалът? С изпуснатата от Джон Тери дузпа. Тя щеше да бъде шампионска, защото преди него CR7 изпрати топката в ръцете на Петър Чех. Най-големите във футбола пропускат от "бялата точка" - това гласи неписаното правило. Кристиано несъмнено е сред тях.

Всички те липсват. Няма ги онези големи личности, които издигнаха клуба до световния връх. Неуморимо за тази кауза се бори и "златното момче" - Уейн Рууни. Последният мохикан. Всички обичаха Рууни, колкото и колебливо да се представяше той през последните си дни в Манчестър. Голяма вина за срива му имат някои треньори, чиито деградивни стратегии убиха футбола в "червената" половина на града.

Източник: Twitter

Дарън Флетчър, Парк Джи Сун и Майкъл Карик.

Тези имена няма как да не предизвикват широки усмивки у феновете. На "Олд Трафорд" тепърва ще усещат липсата на подобен тип играчи.

В най-силния клуб, в най-силното първенство се подвизаваше и българин! Димитър Бербатов бе част от онази машина за късни обрати. Хеттрикът му срещу големия враг Ливърпул и петте гола срещу Блекбърн са само част от страхотните спомени, които нашето момче остави на Острова. Впечатляващите трикове и играта с едно докосване бяха ненадминати.

Няма ги вече и холандските нападатели като Рууд ван Нистелрой и Робин ван Перси. Последният представител на ниската земя в атаката на Юнайтед беше Мемфис Депай. За него бе платена сериозна сума, пожела емблематичната фланелка с №7, а представянето му няма да се помни дълго. Може би, вече сме го забравили.

Източник: Twitter

Депай? Това момче не играеше ли в Лион?

Сега пак се пръска шампанско, но в другата част на Манчестър. В тази - пенливата течност се разлива само по кичозните партита на футболистите.

Когато играеш на "Олд Трафорд" се очаква да печелиш трофеи. Требълът от 1999 бе извън мечтите. Биеш Тотнъм и взимаш титлата, после Нюкасъл за Купата и накрая - Байерн. Те го направиха за 10 дни.

Те бяха емблематични хора на изкуството. През една събота изнасяха представления от 17 часа в "Театъра на мечтите".

Те бяха Юнайтед.

Източник: Twitter